Още за „Манифеста на рибарите“

печат
„Манифестът“ на професорите Евгений Дайнов, Александър Кьосев, Огнян Минчев и Антоний Тодоров поразително прилича на „инициативата за референдум“, подета от Слави Трифонов. Екипът му подробно разказа за бюрократичните си страдания, разкри всеизвестния факт, че законът за „гласа народен“ нарочно е стъкмен да пречи на този глас да изскача от гърлото, а ако случайно успее, то държавниците да тълкуват резултатите както им изнася. Верни наблюдения, но в заключение последва безумният извод, че „не бива да се отказваме“. Другояче: стената е дебела, но ти, гражданино, си ДЛЪЖЕН да я блъскаш с главата ДОКРАЙ, до разбиване в кърви. Вариантът с грабване на кирка и попиляване на цялата порочна система на представителната „демократична“ маскировка на олигархията не се обсъжда.

Да проявим снизхождение към кръжеца на Слави – група изявено посредствени лица с големи амбиции и самочувствие на „народни любимци“.

Четиримата професори обаче надали заслужават прошка – заради елитарните им претенции, макар че нивото им едва се подава над посредственото. Не смятам „Манифеста“ за поредното тридневно чудо, което огромната част от обществото няма да забележи. Виждам лукава заявка за „нов политически проект“. Ако шестте власти (законодателна, изпълнителна, съдебна, медийна, финансова и „сенчеста“) със стоящите зад гърба им чуждестранни господари са дошли до заключение за необходимостта от „нов проект“, те ще инвестират солидни суми в него, ще мобилизират широк човешки „мат’рял“ и за пореден път недоволството на народа ще бъде канализирано в безопасен затворен кръг.

Не минава извинението, че тази колективна професорска творба е „грешка“ (учтивата дума за глупост) – типична за съвременната, но и за голяма част от предишната и по-предишна т. нар. интелигенция. Не. Манифестът е преднамерена измама, накратко – ПОДЛОСТ.

Дайнов, Кьосев, Минчев и Тодоров са тръгнали на риболов с претоплена стара стръв.

Поднесен като „спасителен“, проектът на господата „рибари“ прозрачно цели да прибави още една партия (чети: политически обръч около бизнес групировка) към стотиците вече съществуващи, някои изхабени от властта и саморазобличили се с деянията си пред публиката през последния четвърт век, други – поначало мъртвородени.

Жалка картина – хора, уж изчели по вагон книги, но явно ИЗБРАЛИ ДА РАЗБЕРАТ от прочетеното само плявата, надават детинско истеричен вопъл „да спасим държавата от мафията“.

Да, вярно е – „Републиката е в опасност. Враговете на нашата свобода не са пред нейните порти – те са вътре, безчинстват безнаказано“. Такава обаче е ситуацията още от Освобождението. Властта е врагът на свободата – трудно ми е да повярвам, че професорите не са чели Ботев. Мислят се за по-умни и по-достойни от него? С какво са го доказали?

Хленчът „днес Републиката е унизена и поставена на колене“ е нелеп. Републиката у нас поначало е създадена като коленичила пародия на „дело на народа“, както се превежда латинското „res publica“ (тоест „форма на управление, при която върховната власт се осъществява посредством избрани от населението органи и начело ѝ не стои монарх“).
През ХVІІІ-ХІХ век републиканската идея наистина е осмисляна като „всенародно управление“. Практическото ѝ държавно изпълнение обаче възпроизвежда прикрита монархия, но с „колективен“ самодържец, какъвто е кръгът богати лица – някои от тях лично се изявяват като политици, други предпочитат да дърпат конците на „политическите лидери“, а и на „интелектуални авторитети“ също. Народът, при все признати му някои „права“, фактически е натикан в състоянието „поданик“, макар и закичен с етикета „гражданин“.

Срамно е ПРОФЕСОРИ да се правят на тапи, че не разбират за какво става дума и да продължават да хленчат: „Имитацията на държава не управлява със закон, а с изнудване, заплаха, прелъстяване и поквара – но използва лостовете на министерства, държавни учреждения и съдилища“.

Интересно, щом българската държава е „имитация“, тогава коя от съществуващите управленски системи в света заслужава званието „оригинал“? Къде по земното кълбо т. нар. „елити“ управляват единствено според закона? Законът е тяхно собствено изделие, което уж нямат причина да не спазват, след като го съставят да защитава преди всичко техните интереси – и въпреки това го престъпват. Къде на тази планета властта действа без „изнудване, заплаха и поквара“? В коя държава институциите не са маша на олигархията (в превод „власт на малцинството“)?

Впечатлява изречението на професорите по риболовни науки: „ненаказаното зло се превръща в правило, голата сила – в закон, наглостта – в мерило за власт“. Все едно анархисти са ги казали! Уви, тези думи са употребени, за да доведат до показно проливане на още крокодилски сълзи (у крокодилите слъзните жлези работят заедно със слюнчените – животното яде, отделя слюнка и „плаче“): „Институциите на държавата са взети за заложници и функционират като изпълнителни органи на мафията, в скрита подигравка с писаните закони“.

Господа професори, вие СЕРИОЗНО ЛИ?! Институциите били „заложници“?!

Малко ли са примерите за канибалската същност на държавните закони? Доказателствата за органичното сходство – по произход, форма, цели и начини на функциониране – между държавата и мафията? Приличат си до невъзможност за различаване. Под пластовете грим същината е една: държавата е организирана диктатура на богатите. Именно те, „внезапно забогателите“, вземат каквото си харесат – така е, откакто туморът на държавността яде човечеството.

Недоумение буди твърдението в Манифеста: „градихме, ние и нашите деди, чиста и свята Република“. Кои деди? Кога?! За кой именно исторически факт намекват господата рибари? Трудно е за вярване, че точно Дайнов, Минчев, Кьосев и Тодоров имат предвид Крушевската република (3-13 август 1903 г.), смятана за най-големия успех на Илинденско-Преображенското въстание. Или Странджанската комуна (република), устроена според анархистичните възгледи на лидерите на Одринския революционен окръг, най-вече Михаил Герджиков.

Дали пък не иде реч за Радомирската република, родена от Владайското войнишко въстание през септември 1918 г. и убита от воински части на монархиите България и Германия на 2 октомври?

Може би 1879 г., когато в Родопите възниква Тъмръшката република, общност на няколко села, известни като „Непокорните“, отказали да плащат данъци както на източнорумелийското правителство, така и на Османската империя. Към „тъмръшлиите“ доброволно се присъединявали села и махали – до 1885 г., когато султанските войски ги окупирали.

Ами Гюмюрджинската република? Обявена в Беломорието (август-октомври 1913 г.) и „безкръвно“ ликвидирана от пехотните дивизии на Царство България.

Кой от всичките опити за република „заслужава честта“? Всяка една от споменатите, макар и в различна степен, много повече е съответствала на идеала за чист и свят републикански ред, отколкото наложения на народа през 1947 г. Ами прехвалената „посткомунистическа република“ – не беше ли поначало изтъкана от „мрачни феодални зависимости, за да превърне всеки гражданин в крепостен на олигархията“? Кой е примерът да се жертваме за него?

Крайно неискрено звучи следващото в Манифеста: „вярвахме, че можем да живеем без господари, в гордост, свобода и достойнство“. Ако авторите бяха писали това от сърце, отдавна да са забележими идеолози на анархичното движение у нас. Обаче ги помним като участници в коронясване на нови господари и като съучастници в подмяната на човешката гордост с държавни ритуали, свободата – с произвола на забогатяването, достойнството – с надуване.

Иначе, прави са професорите-рибари, че „днес не останаха и капка чистота и святост; вместо тях по улиците ни крачат страхът, произволът и унижението. … От тях не можем да се скрием зад стените на домовете си, нито в дълбините на омерзението си… Стига вече отстъпление! Време е гражданите да се съберем, за да спасим своята Република и да прогоним узурпаторите на нашата свобода от нейните предели“.

Чудесно, макар че подозрително напомня на скандиране на разрешен от властта митинг. Ами хайде де, господа професори! Щом сте преизпълнени с чистота и святост, напълнете призивите си със съдържание! Узурпатор на свободата е властта като идея и практика. Властта стъпва върху неравенството и се възпроизвежда чрез него, унищожава инстинктивната човешка солидарност, превръща понятието „справедливост“ в гавра. Щом е „време да се съберем“, значи е назряло да ПОИСКАМЕ и УСТАНОВИМ режим на пряка демокрация. Тя е единствената форма, която нито търпи господари, нито допуска узурпатори, а дава на свободата всички условия за развитие и разширяване.

Защо не зовете гражданите към такъв път за „спасение на Републиката“?

Терминът „спасение“ предполага спешни мерки. Олигархията няма любезно да поднесе прякодемократична погача на тепсия – налага се народът да си я вземе. По-точно – да си я омеси и опече сам, инак що за пряка демокрация ще е?!

Коя част от Манифеста призовава към въстание срещу олигархията? За прякодемократично самоуправление? Никоя.

Вместо това казва: „Общественият договор между гражданите и държавата беше нарушен и продължава да се нарушава системно от подчинените на задкулисието институции на властта“.

„Обществен договор“ обаче никога никъде не е съществувал. Самият автор на доктрината за „обществен договор“ (Жан-Жак Русо, свенливо неспоменат) поставял условието „закон е само онзи, който е одобрен пряко от народа“ – нещо невъзможно при текущата представителна система и изобщо в системата на държавността, в която ПАРТИИТЕ (лобита на олигарсите, инструменти за овладяване, удържане и ползване на властта) играят ролята на привилегировани субекти.

Karikatura_4-3_ready

Защо тогава ПАК към ПАРТИИТЕ апелират съставителите на обсъждания „манифест“: „партиите да отговорят на очакванията“? Изтъркани внушения за ЕДИНСТВО между бъдещи властници и утрешните им поданици – многократно разиграван в историята номер! Яма за удавяне на всеки реален граждански подем. Професорите разделиха привилегированата класа на „лоши“ и „добри“ (според това в кой отбор са те самите), за да мотивират ратаите да изнесат на гърба си тежестта на борбата на „добрите“ с „лошите“, а подир „победата“ покорно да се върнат на слугинските си етажи. Да са доволни – вече не ги ограбва „лошият“ #КОЙ, а #НЯКОЙ от „добрите“.

Рибарите подминават точната дефиниция за добро и зло. За анархистите няма съмнения: властта е злото, доброто – свободата. Свобода по формулите на Бакунин и Кропоткин, не „осъзната необходимост“, не просто дума-заклинание, не имитация в контекста на юридическите „права“.

Следователно, в светлината на посочените противоречия, думите на професорите „не участваме в лъжата, не се страхуваме, не мълчим, противостоим на произвола и разобличаваме покварата … отстояваме правдата и истината дори в най-малкото“ са една нахакана лъжа.

От това истината за четворката рибари лъсва като въшка на чело, въпреки праха в очите за „нито леви, нито десни“ – тези господа са чисто и просто подлеци, а Манифестът им – проект за предотвратяване на евентуалното пряко народно действие против истинските крадци на свобода.

Николай Теллалов


Още по темата:

Манифест за пред публиката

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *