Още за „Предвестници на бурята“

печат

Manjukov-Cover-600_fmtОтминаващата 2015 година е юбилейна за семейството ни. Навършиха се 100 години от рождението на баща ни Георги Костадинов Зяпков, анархист от Ракитово, и 25 години от смъртта му.

Татко беше умен и смел човек, но това, което най-силно ценя у него, е, че не отклони децата си от анархистическите идеи, въпреки жестокостите, изпитани в лагера „Богданов дол“, и последващите срещи с Държавна сигурност.

Когато учех в гимназията във Велинград, той ме изпращаше с някакви поръчки при негови приятели анархисти – навярно, за да преценя колко стойностни хора са. Така повече или по-малко опознах братята Георги и Борис Попгеоргиеви, Васил Гугалов, Захари Ненчов, Димитър Щерянов, Милош Попов, Петър Лозанов… А като студент в Пловдив ме запозна с Митко Димитров, д-р Константин Кантарев и Иван Корметев.

Иван Корметев беше прекрасен събеседник. Той ми откри, че в Пловдив живее един от гемиджиите – Петър Манджуков. За него, за книгата му „Предвестници на бурята“ и за някои действия на баща ми, свързани с тази книга, ще разкажа на читателите на вестник „Свободна мисъл“.

Манджуков и съпругата му живееха на ъгъла на ул. „Никола Вапцаров“ (сега „Авксентий Велешки“) и ул. „Велико Търново“. Съпругата му беше приветлива и тиха жена, зъболекарка, а той – дружелюбен и приказлив. Тогава, през 1965 година, беше на 87 години.

Първа го посети съпругата ми. Когато дядо Петър разбрал, че тя е попаднала в анархистическо семейство, ѝ дал първа и втора част на книгата си „Предвестници на бурята“, написани на пишеща машина. След прочитането трябваше да ги върнем.

Баща ни, усещайки колко ценна книга е у нас, организира преписването ѝ на ръка. Тогава още не съществуваше копирна техника. Да се препишат на ръка 1000 машинописни страници беше голям труд, но тъй като Манджуков беше доста възрастен и нямаше наследници, имаше опасност книгата да се изгуби. Спомените се състояха от пет части. Следващите папки вземахме след връщане на първите.

ot_mandjukov-1_fmtМанджуков беше завършил работата си върху записките през 1959 г. Няколкото опита да я издаде били неуспешни. Редакторите му предлагали да я преработи, да избегне писането за анархизъм и анархисти. Пред нас споделяше, че не иска нито ред да промени, на всичкото отгоре ѝ беше дал подзаглавие „Анархистите в македонското революционно-освободително движение“.

След ръчното преписване татко убеди една машинописка от Батак да препише книгата на машина в три екземпляра. Той намираше хартия, индиго, пари.

Единият от готовите екземпляри беше изнесен нелегално във Франция с помощта на анархисти от Варна. Втори екземпляр още пазим у нас. Не знам какво стана с третия.

На 2.01.1966 г. тръгнах от Ракитово, където вече живеехме, за Пловдив с някакви задачи и с намерение да се срещна с дядо Петър. Пристигайки до тях, видях погребалното шествие. Беше починал предишният ден. Доктор Кантарев помоли оставащите в дома му да не допускат никого да влиза, докато той не се върне. Бързаше, за да говори в ритуалната зала. По-късно разбрах, че именно той е депозирал записките на своя приятел и съидейник в Държавния архив.

Горещо препоръчвам на всеки от приятелите да прочете книгата. Никой по-добре от автора не може да разкаже за революционната дейност, започнала от първия пловдивски ученически анархистичен кръжок, вдъхновен от Михаил Герджиков, минала през Тайния Македонски Революционен Комитет в Женева, заедно с Герджиков, Славе Мерджанов, Иванка Хр. Ботева, Георги Стаматов и други, в Цариград, заедно с Мерджанов и Соколов, в Македония с Гоце Делчев, Орце Попйорданов, Гьорче Петров и много други.

Прочетох тези около 1000 машинописни страници със захлас, с какъвто бях чел някога „Записките“ на Захари Стоянов, и тогава още почувствах, че в много отношения – по изобразителна сила и интелектуална дълбочина – Манджуковата мемоарна проза може спокойно да дели мегдан с краля на българската мемоаристика – пише Н. Хайтов.

ot_mandjukov-2_fmtСлед разгрома на Илинденско-Преображенското въстание Петър Манджуков завършва лесоинженерство в гр. Нанси, Франция. Връща се в България и работи цял живот като лесовъд. В Казанлъшко и днес съществува Манджуковата гора, а в Разложко – местност „Манджуковото“.

През 1993 г. „Предвестници на бурята“ се появи под редакторството на Николай Хайтов. Той твърди, че е получил машинописен екземпляр от сродницата на Манджуков, актрисата Невена Коканова. Не съм сравнявал нашия с неговия екземпляр.

Знам, че до последните си дни Манджуков правеше справки и коригираше написаното.

Двадесет години по-късно, през 2013 г. Федерацията на анархистите в България успя да издаде с нова редакция забележителната книга.

Призовавам читателите на вестника ни да отделят малко средства, за да закупят книгата за своята библиотека или за библиотеката на селището, където живеят. •

Костадин Зяпков

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *