От Берлинската до Украинската стена

печат

Президентът Обама гордо обяви края на финансовата криза в САЩ. Преди това се изказа, че икономиката на страната му отново е във възход, докато руската е на парчета. В друга статия ще стане дума дали Америка възхожда, или я тресат конвулсии. Тук е достатъчно да кажем, че черният за белите и белият за черните президент избързва с новината за кончината на баба Криза. Само му се струва, че тя е счупила косата си. Напротив, качила се е на остромногозъб комбайн, животомелачка по последната дума на техниката. Санкциите на Запада срещу Русия само я привлякоха натам, но след като овършее Путиновото царство, ще направи обратен завой – задължително – и никакви статистики за уж намаляващата безработица в САЩ няма да турят пръст в колелата ѝ.
Затова статията ни ще е посветена на Руската нива, готова за жътва от мрачната баба, една от сестрите на Смъртта. Въпреки че отдавна не е сериозна световна сила, Русия остава сериозен регионален фактор – най-вече за нас, обитателите на България. Сериозността е определена от трайната правителствена политика през последните десетилетия за обвързаност и свръхчувствителност към всяка извършена в Москва щуротия. Не само прокремълски – защото е срамно да ги нарека русофилски – правителства и партии обуславят тази зависимост, но и кадровият състав на „успелите бизнесмени“ у нас. Дори след избирателно-оскъдните „оповестявания“ на комисарите по досиетата вече е неприлично да се затварят очи пред очевидната истина – „деловите хора“ почти без изключения имат минало на сътрудници, ако не на Държавната сигурност, то на МВР, на Външно министерство (външнотърговските афери от 1970-80-те), членове на средния и висш ешелон на функционерите на БКП. Всички тези ведомства на НРБ бяха закърмени с вярност към Червения площад, дори ако предпочитаха в личния си живот Форд пред Волга, уиски пред водка и долари пред рубли. В Москва също предпочитаха западното лично за себе си, а родното производство – за нуждите на населението. Ето защо сътресенията в сегашна Русия отекват у нас, уж приобщените към „европейското семейство“ и „защитени“ от НАТО.
Санкциите наистина трошат руската икономика, през последния четвърт век изгубила практически всички активи на СССР – например руски автомобили произвежда само един грамаден завод, като надеждността им е под тази на съветските. Останалите производствени мощности сглобяват западни марки. Властта държи имиджа на велика сила само за сметка на наличното ядрено оръжие, все още грамадната армия, продажбата на технологии (за атомни реактори, пак от съветското си наследство) и изпомпване на нефт и газ. Пазарната цена на петрола обаче пада. Трескаво сключените договори за сътрудничество с Иран, Китай, натякването за общото светло минало пред Беларус и Казахстан не действат като метода на барон Мюнхаузен за самоизваждане от блатото. Решението за контрасанкции беше автогол. Решението за спиране на износа на зърно не е чак толкова странно обаче – житният бизнес ще претърпи загуби, но на вътрешния пазар ще има евтин хляб. Евтиният хляб сега е страшно нужен на Путин. Парите за зрелища свършиха. Тегне издръжката на „присъединения“ полуостров Крим – и проблемът не е това, че е голяма, а че е НЕИЗВЕСТНА. Също неизвестна е цената на авантюрата в Източна Украйна. Зад всичко това и най-скудоумните руски управници ясно дочуват тракането на ножовете на комбайна на баба Криза – тя вече им се хили в лицето с мъртвешка усмивка.
Затова, в предчувствие на неприятности за властимащите, Думата приема поправки в Наказателния кодекс за ограничаване на публични протести, с по-жестоки наказания за престрашилите се да протестират. Куриозно, но към 2017 г. е планирано насищане на армията и флота с бойни роботи – сакън да не стане както преди 100 години армията да се опълчи на самодържеца, а роботите не се бунтуват… освен ако някой хакер не ги препрограмира. Руското държавно ръководство обаче си дава сметка, че проектите за войници-роботи, както и за робополицаи, при това състояние на руската наука и инженерство, производство с постепенно дисквалифицираната работна сила – щом в институт по физика въвеждат катедра по богословие, не очаквай грамотни физици, същото важи на техникумите! – е ненаучна фантастика. От поне десет години расте числеността на т. нар. „вътрешни войски“, тоест жандармерия, средство за смазване на „размирици“, увеличен е личният състав на полицията и специалните части за „борба с безредици“, макар че най-голяма безредица в живота на обикновения руснак внасят чиновниците, но ченгетата не пребиват тях. Само че пред наближаващата всичкомелачка на Кризата и това се привижда недостатъчно.
И ето че се организират „граждански сдружения“ с показателното название „Антимайдан“. Нерде Ямбол, нерде Стамбол – где Москва, где Киев! Призракът на Майдана, даже оказал се ялов в истински революционен смисъл, тревожи Кремълските боляри, втвърдява до видиотяване взора на самодържеца от КГБ. Кризата е като неволята – учи. Шовинистичната истерия и славословене на Великия ПУТИН ще се изпари там, откъдето ще минат сатърите на Бабата. Хората ще се запитат „КОЙ?“ – и ще се изкушат да го намерят и да му поискат сметка. Ето затова се формират ескадрони на смъртта, агиткаджии, хулигани, бандити с дебело минало. Зад тях неприкрито стоят военни окръжия и районни управления на МВД РФ. Натиснати по бюрократичните канали на държавата, недосетилите се без подканяне бизнесмени правят дарения. „Антимайдан“ в Москва вече проведе няколко тренировъчни наказателни акции срещу опозиционери – в съседните на мястото на разправата улички стояха полицейски фургони, за да приберат в ареста битите, стояха екипирани полицаи, да се намесят, ако „боксовите круши“ току-виж набият протежетата на режима.
По време на Първата руска революция от 1905 г. подобни „сдружения“ погромаджии свършиха поставената им от властта задача – помагаха на жандармите да потушат „безобразието“. Но през февруари 1917 г. същите биячи вече не смееха носа да си подадат на улицата.
Кризата е като Неволята – учи. На хубави неща. Например да стиснеш юмруци и да изправиш гръб. Изправи ли гръб руският народ срещу мачкалата го, покварявалата го, затъпявалата го власт – ще се разтресе и тук. А баба Криза ще обърне комбайна да посети пасищата на Обама или неговия наследник. •

Христо Николов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *