Отговор до Феранте Пала

печат

c8b8ee691afd2a3a916bb6c2498b00cd Ако революцията не изпревари войната, последната ще предизвика Социалната революция

От анархизма ние не ще спечелим друго, освен морална удовлетвореност, че сме дали лептата си за свободата на всички и за своята собствена, ако оцелеем в борбата

 Напомням за читателя петте възражения срещу края на днешната система, която (според условия 1 и 2 на дефиницията на революционна ситуация) е изчерпала своите възможности за преодоляване на глобалната, социална и интернационална криза с класическите „мирни средства“ и е създала всички необходими предпоставки за поява на алтернативата – антипод (съобразно условие 3):

Ако инстинктът на V-то съсловие не проработи и революционерите се окажат… изолирани…?

– Това се е случвало винаги, когато последните са взимали втория месец на бременността за 9-ти. Такива, каквито сме сега, ми се струва, че ако не вземем мерки, много по-вероятно е да пропуснем „рождеството“…

Нисшите могат да се озоват от другата страна на барикадата…

– Могат, особено ако не насочим към тях една отговаряща на интересите, манталитета и културното им и нравствено ниво постоянна, системна и разбираема анархистическа агитация. Това предполага между другото живот сред тях и с тях, с оглед сериозното им изследване и изучаване. В този смисъл и за тази цел, книги като ненаписаната „ПРОЛЕТАРИАТЪТ“ са може би по-важни от „КАПИТАЛЪТ“

Реакциите на „лумпените“ са непредсказуеми, неизвестни и непознати в тази нова революционна ситуация…

– Затова за тях е още по-валидно горното. Предварително можем да кажем, че ако в древния Рим, който наброявал около два милиона души, на всеки „свободен“ римлянин са се „падали“ по двама роби, лумпен-пролетариите били около 150 000 души или не повече от 8%. Техният процент едва ли е бил по-голям и в „модерните общества“, например в руското по време на революцията от 1917 година или в Германия, в навечерието на нацисткото пришествие през 1933 година. Днес и в близките десетилетия ние вървим към „асоциална структура“, в която те ще надхвърлят 80%, ако не и 90%, което ще създаде съвършено непредвидима, но със сигурност – неуправляема ситуация, за която, страхувам се, ни липсва готовност.

Световната война, която може да се превърне в гробница на човешкия род…

– Мисля, че ако революцията не изпревари войната, последната, с масовата смърт и колосална разруха ще предизвика Социалната революция и още нещо: колкото и смъртоносна и разрушителна да бъде една нова световна война, тя няма да бъде термоядрена, защото властниците и богаташите не са готови и не искат да загинат заедно с „плебса“. Освен това, поради равностойните икономически и военни потенциали на утрешните „Запад“ и „Изток“, войната рискува да бъде съвършено изтощителна, което дори ако прозвучи цинично, ще бъде катализиращ революционната развръзка фактор. Боя се обаче, че ние дори не мислим за такава ситуация, камо ли да се готвим за нея отсега…

Не е ли започнал геноцидът на „излишните“ и не сме ли изтървали последния рейс?

– Ако е така, това ще означава края на бозайниците от вида Homo sapiens. Тогава ни остава да се надяваме, че някъде на други места в безкрайната вселена има други по-разумни човекоподобни, които са ни изпреварили в еволюцията си, за да очовечат Космоса.
Нека отбележим, че всички тези възражения се отнасят до поведението на „излишните“ в революционната ситуация (условие 4) и засягат най-пряко ролята и съдбата на социалреволюционерите (ако те са изпълнили условие 5, тоест, ако са намерили „лоста и опорната точка“).
Добре е да напомним, че в реалната история, в условия на революционна ситуация, стихийното и спонтанно творчество на масите създаде в 1871 г. Парижката комуна, Съветите в русия през 1905, 1917 г., в Германия – 1919 г. и в Унгария през 1956 г., анархистическите бойни колони и колективите в Испания през 1936-1939 г. или идеята за полската „самоуправляваща се република“, възприета от конгреса на десетмилионната „Солидарност“ през септември 1981 г., отговор на която беше превратът на 13 декември с. г. на Ярузелски в колаборация с Валенса, католическата църква, сговорът между московската номенклатура, световната буржоазия и социалдемокрацията, и т. н., и стотиците други по-малко мащабни или по-зле проучени примери в световната история…
Тоест, въпреки всичко, инстинктът или рефлексът на „нисшите класи“ е проработвал. Въпросът е какво не им е достигало, на тях и на анархистите, за да доведат революцията до успешен завършек?
Мисля, че основната причина за неуспеха във всички гореизброени случаи се крие в това, че революционната ситуация и социалната революция са били локални, незрели и е липсвала достатъчна яснота, решителност и организация.
Ако не се подвеждаме от етимологията (безвластие), анархията цели равното разпределение на властта между всички – без изключение. В този смисъл тя е синоним на пряка демокрация и самоуправление. Що се отнася до комунизма, според нас, той е невъзможен без анархията. Другият опит – маркс-ленинският – доведе до диктатурата на държавния капитал и до обратния преход към частния капитализъм. Така изгубихме един век и „спечелихме“ крушението на идеализма за няколко поколения…
Социалната революция е радикална трансформация на днешната политическа и социално-икономическа система в анархокомунистическа. Това означава преодоляване на държавността, на капитализма (или пазарната икономика) и на класовите отношения чрез замяната на държавата (т.е. на нейния апарат и институции) с федерация от самоуправляващи се комуни (общини), на капитала и наемното робство – с доброволен, свободен, безплатен и общественополезен труд на свободни хора и на експлоатацията – с разпределение според индивидуалните и колективните нужди. Такава революция може да бъде успешна само ако се разгръща в дълбочина и ширина, като обхваща всички страни и континенти – тоест, ако бъде перманентна и световна, която може да завърши – както предупреждаваше или подстрекаваше кюрето Жан Меслие – с обесването на последния капиталист с червата на последния властник, ако те не искат да се трудят и живеят като всички останали.
Такава е най-смелата идея за обществено преустройство, до която е стигнал човешкият дух. Задачата не е от най-леките, но човешкият род трябва да я реши, ако иска да оцелее.
* * *
Тръгналите и тръгващите към идеала трябва да сме наясно, че това ни „пътешествие“ е жертване/раздаване на себе си за другите със съзнание, себеотрицание и стоицизъм, за разлика от Христос, който в предсмъртния си час е молил своя отец „да го отмине горчивата чаша“…
От анархизма ние не ще спечелим друго, освен морална удовлетвореност, че сме дали лептата си за свободата на всички и за своята собствена, ако оцелеем в борбата.
В какво можем да търсим упование? – В осъзнатия инстинкт за самосъхранение на човешкия род! Както казва Г. Шейтанов: Революцията е биопсихологически рефлекс на дадена социална класа, чието право на живот е застрашено. („Целунат от смъртта“, стр. 175)
За защитата на това право ще ни трябва много повече от думи и „камбани“. Нужни са усилия и дела, съпътствани от страдания и жертви, за да бъде изкачена Сизифовата канара до върха. Свободата изисква воля, жертвоготовност и упоритост. Линкълн казваше, че тя е цвете, което вирее, само когато се полива с кръвта на тираните и героите, а в своята поема „Ако“ Ръдиард Киплинг писа: Ако злата съдба разруши стотни път това, което си градил, и имаш куража да го наченеш за сто и първи, тогава ти си мъж, сине мой!
В началото ще сме единици, после ще дойдат много и накрая всички! Но междувременно, за да стане светло, мнозина от апостолите ще изгорят!
Нека не забравяме казаното от Малатеста: за победата на революцията е нужна организация, пак организация и винаги организация – най-напред на себе си, а след това и на масите, ако не искаме човечеството да се нареди сред изчезналите видове…
И накрая по място, но не и по важност – необходимо е да работим сериозно върху стратегията, тактиката, методите и средствата на революционната борба през ХХІ век. Чак тогава към необходимите 1-во, 2-ро и 3-то условие ще се прибавят и достатъчните 4-то и 5-то…
Прочее, на революционна работа другари!

Георги Константинов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *