Отговор на въпроса

печат

e8160d7795cd9fd02a5992228b3f2c9eНа първо място, бих искал да благодаря на читателя, който ни изпрати своето писмо, както и на всички останали, които продължават да комуникират с нас по различни начини. Винаги е добре да получаваш обратна връзка от хората, следящи статиите във вестника. В случая обаче лично аз не мога да се съглася с повечето от твърденията в публикацията от миналия брой, озаглавена Антифашизъм или отчитане на дейност?.
Това, че в България (а и не само) през 21 век политическите понятия все още са нещо безкрайно непознато за по-голямата част от населението, ни е пределно ясно. Затова и толкова често говорим, че преходът беше фалшив. Защото именно онези „комунисти и антифашисти“ са днешните капиталисти. Друг обаче е въпросът колко истински „комунисти и антифашисти“ са били те и трябва ли заради тях да се „очернят“ тези две понятия. Защото ако трябва да бъдем точни, „пълната анархия“, с която от край време плашат децата, не е нищо лошо, а напротив…
Това, че някакви мутри „понякога посягали на неонацистки групички, когато сгазят лука“ има своето обяснение единствено в „абсолютно неизвестната за никой“ война за преразпределение на наркопазара в страната. Не, драги читателю, това не ги прави антифашисти и не, те не са, а и никога няма да могат да участват нито в този, нито в друг подобен турнир…
Твърдението, че когато някой „види хулиганчета с кубинки и бръснати глави, гледа да не ги дразни и общо взето няма проблеми с тях“, много ми прилича на щрауса, който си заравя главата в пясъка и вярва, че ако той не вижда никого, то никой няма да види и него.
Накрая ще си позволя да цитирам стихотворението на „разкаялия се нацист“ Мартин Нимьолер „Първо дойдоха…“. Мисля, че е подходящо за темата:

Първо дойдоха за комунистите, аз мълчах – не бях комунист.
После дойдоха за социалдемократите, аз мълчах – не бях социалдемократ.
После дойдоха за синдикалистите, аз мълчах – не бях синдикалист.
После дойдоха за евреите, аз мълчах – не бях евреин.
После дойдоха за мен – и вече нямаше кой да говори.
К. Молотов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *