Откровени думи от Поли

печат

В този брой отново ще представим творчеството на един млад анархист. Този път тя е момиче, от град Добрич, на 17 години. Представяйки се на читателите на „Свободна мисъл“, тя каза, че е много объркана, но обича смеха и това е, което иска да знаете за нея. Ще добавим, че неслучайно не е доволна от заобикалящата я реалност, както всички нас, и с изтънчеността на художник-поет тя създава своя такава.

Повредата не е във вашия телевизор.

Вървях леко замислена за кучешкия студ и мразовитата гавра на управляващите.

Разглеждах хората, които минаваха около мен, проклинах живота, които ги е нарисувал толкова натъжени. С погледи забити в земята си проправяха път.

На кого бе нужно!?

Да цеди душите на хората.

Да ги кара да се мразят взаимно.

Да боде очите им за истината.

Злобата е стара колкото света.

Там горе.

В дебели кресла.

Стояха сенки.

Сенки, които решаваха съдби. Отравяха надежди. Иронично, в топли стаи се гушеха студени души.

Докато аз, заедно с народа, крачехме. С погледи забити в земята. С нелепа тъга. Някой горе ни се подиграваше. Точно този някой, които ни бе довел дотам.

Да просим и да се молим, със зъби и нокти да се избиваме.

Система изградена върху хора. Хора сдъвкани и изплюти.

Политиците са толкова мазни и дебелокожи. Затягат веригите и ни крадат. Без срам. Без унижение. Помагат за нашето падение.

Като проронени зърна царевица падаха всички опити на народа да се защити. Държава, която уж трябва да ни обединява, да сме равни – днес отново сме забили погледи в земята.

Просто ни тежи, чуйте. Зависим от шепа нещастници. Днес ни има, утре не.

Разбрах!!!

Само с погледи в земята не става!

Аз поглеждам към небето!

Погледни и ти!

Нека не чакаме мечтите ни да ни намерят!

Нека тръгнем напред със скъсани обувки, със скъсани сърца.

Нека закърпим живота си. Заедно можем. Само заедно можем да сме щастливи. Дори и свободни. Нека откажем завистта и си подадем ръце.

Народе, ние не сме стадо!!! Ние живеем днес! За свободата ни са загивали хора! Защо забравяме?

Горе са кухи и отдавна тлеят.

Мислят, че сме в ръцете им. Не знаят, че вече не спим. Писна ни да ни тъпчат. Нека не се отказваме от свободата си. Само защото в лицето ни се завира ВЛАСТ.

ВЛАСТТА е в нашите ръце. Нека всички погледнем към небето. Нека изтрием тъгата и отворим вратата на СВОБОДАТА!!!

Поли

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *