ПАКТЪТ UGT-CNT

печат
(продължава от миналия брой)

Тази абсолютно анти-анархистическа позиция отразява доминиращия манталитет сред синдикалните шефове, които отговарят по този начин на постоянните оплаквания на средните класи.

„Еволюцията“ на CNT в резултат от януарския пленум във Валенсия през 1938 г. очевидно улеснява преговорите за сключване на „Пакта за единство“ с UGT, контролирана от социалистите. Революционната непримиримост от 1936 г. в духа на лидерите на CNT е заместена от интереса за това, което те считат за „справедливо участие“ на Организацията във всички нива на държавната машина, не само при днешните „изключителни обстоятелства“, създадени от въоръжената борба, но и за в бъдеще, при евентуална чудотворна победа над Франко.

Единственото ефикасно единство, обаче е онова, което е изковано от самите работници на работните места: единство, родено от общите проблеми и нужди, и от взаимното уважение. От самото начало на гражданската война, това е така в мнозинството от фабриките и в колективите на Испания, но то става невъзможно, когато UGT се подчинява на политическото господство на десните социалисти и на сталинистите. И всичко, което CNT се опитва да направи, е да уважи правото на тези, които не споделят нейните виждания за социалната и икономическа реорганизация на страната, преутвърждавайки в същото време собственото си право да не търпи намесата на другите. Лидерите на CNT и UGT, които бързат да постигнат някакво съгласие за полагащата се част на всяка от тях върху политическата власт и за бъдещата съдба на Испания, са готови да елиминират разликите между двете организации, чрез един къс хартия, която носи техните подписи и е наречена „Пакт за единство“. Чувството, което имат за собствената си важност, тяхното убеждение, че реалните и човешки проблеми могат да бъдат превъзмогнати чрез една сделка на по-високо ниво, е един от най-противните аспекти на политическата власт.

В схемите на представените предложения, изработени от CNT и UGT предвид „Пакта за единство“, се вижда веднага, че UGT не прави никакви отстъпки спрямо революционните цели на CNT, ако изключим декларацията за важността на работническия контрол, разглеждан като   „едно от най-големите и най-ценни завоевания на работниците“ и като се прибави молбата им до държавата да „легализира“ работническия контрол,   „който подпомага задълженията и правата на трудещите се относно производството и разпределението“.

От друга страна, в безнадежден опит да намери обща основа с реформистката UGT, CNT подчертава функцията на смесения Национален комитет, който трябва да осигури действителното участие на пролетариата в испанската държава и да поеме   веднъж завинаги защитата на един истински демократичен режим, който ще се бори срещу всяка тоталитарна идея и амбиция. По въпроса за „Националната отбрана“ CNT препоръчва, наред с останалото,   „CNT и UGT да си сътрудничат за създаване на една ефикасна редовна армия, за да спечелят тази война и да защитава нашите свободи в бъдеще“. CNT поддържа работническия контрол, но в същото време е и за формирането на Национален икономически съвет, съставен от представители на синдикатите и на правителството, чиято задача ще бъде   „да ръководи изцяло производството, разпределението, търговията, кредита и формите на заплащане на труда.“

Коментирайки тези документи, FAI (Федерацията на анархистите от Иберийския полуостров) заявява, че предложенията на UGT са от начало до край една рекапитулация и поддръжка на правителствената гледна точка и че нейните ръководители не са заинтересувани от действителното синдикално единство. Що се отнася до предложенията на CNT, FAI ги преценява така:

  … Те са продукт на двояката необходимост да демонстрираме нашата воля да си сътрудничим и да останем верни на принципите си.

  Ние направихме всички позволени компромиси в името на сътрудничеството и за защитата на нашите революционни завоевания. CNT поиска отново да сътрудничи и да бъде представена в антифашисткото правителство и най-вече в министерствата (департаментите) на Войната и Икономиката.

  … От друга страна CNT прие одържавяването на военната индустрия, на банките, на железниците, на пощите и т. н. и направи много отстъпки, съхранявайки само принципа на синдикалното представителство в Управителните съвети на тези организации.

Програмата за единодействие между CNT и UGT, която е резултат от предложенията на двете организации, е един документ, който признава открито властта на държавата и авторитета на правителството, като търси, доколкото е възможно, да въведе синдикатите в институциите на държавната и правителствена машина. Дори по отношение на колективите, последната дума има правителството:

  1) CNT и UGT признават, че трябва да легализират колективите и считат, че един съответен закон е необходим, за да се установи това, което трябва да бъде поддържано, условията за включване в дейностите и в каква степен държавата трябва да има решаващ глас.

  2) Тези колективи, когато бъдат урегулирани, чрез едно адекватно законодателство и бъде призната тяхната икономическа ефикасност, ще бъдат подкрепяни от държавата.

  3) Законодателството, засягащо колективите, трябва да бъде изработено и представено на правителството от Националния икономически съвет.

Кой ще преценява и решава дали тези колективи са „икономически полезни“, за какво и за кого? Давайки на законодателите власт да преценяват кои колективи могат да бъдат поддържани, чисто и просто се разрушава самата основа на колективите – тяхното спонтанно създаване от тези, които работят.

В програмата на CNT и UGT се предоставя на държавата   „грижата да контролира производството и да регулира вътрешната консумация, основа на нашата вътрешнотърговска политика“. Колкото до работниците:

  „CNT и UGT подкрепят установяването на една минимална заплата, основана върху цената на живота, която между другото държи сметка както за трудовото поведение, така и за индивидуалната продукция на всеки. За тази цел те ще защитават принципа, според който ще се плаща повече на този, който произвежда повече и по-качествено, без разлика на възраст и пол, доколкото ще продължават създадените условия от необходимостта за национална реконструкция.“

Тази абсолютно анти-анархистическа позиция при редактирането на документа не може изцяло да бъде вменена на влиянието на UGT. Тя отразява доминиращия манталитет сред синдикалните шефове, които отговарят по този начин на постоянните оплаквания на средните класи от „лентяите, които се намират сред работниците“ и необходимостта да бъдат наказвани. Много по-сензационна от тази фраза в документа на CNT-UGT е проведената кампания от органа на CNT в Мадрид (ежедневника „CNT“) в полза на издаването на трудови книжки, с цел да се елиминират „мързеливците“. Книжката, според   „Испанския работнически бюлетин“ (Ню Йорк от 7 юни 1938)   атестира, че нейният титуляр изпълнява своя дял от работата, за да помогне за спечелването на войната и тя му дава право да получи купони за хранителни продукти, без които няма възможност да се снабди с храна“. Народният лозунг, декларира органа на CNT, трябва да бъде:   „Който не работи, няма да яде“.

Такава система на ръст на производството поражда необходимостта от една нова бюрокрация от експерти по продукцията, от изчислители на процентите, от хронометристи, от надзиратели и други паразити, вън от това, че подобно процедиране разединява работниците, чрез всевъзможни оплаквания от „несправедливостта“. Работата „на парче“ е антитеза на взаимопомощта, върху която се основава колективизацията в Испания и която я различава от руската етатизация и нейните държавни предприятия. Друг пример на опит за разрушаване на духа на взаимна подкрепа се съдържа в предложенията относно селскостопанските колективи.

CNT и UGT предлагат национализация на земята и прехвърляне на печалбите на земеделските колективи и кооперативи, създадени най-вече по инициатива на двата синдиката… Държавата трябва да възприеме политика на подпомагане на съществуващите колективи на CNT, на UGT и на синдиката на доброволно и легално обединилите се ратаи и дребни собственици. Така контролът е трябвало да остане постоянно в ръцете на централната власт, което е във вреда на всички местни инициативи. Трябва да подчертаем, че предложенията за земеделието са в абсолютно противоречие с решенията на селските синдикати, взети на техния пленум във Валенсия през юни 1937 г., където е разгледана и решена координацията в национален мащаб единствено от органите на трудещите се, без каквато и да е намеса на държавата. Този дух на взаимопомощ е ясно изразен чрез член 26 на техния правилник, който гласи:

  Дори ако в началото колективните и частните предприятия можеха да считат, че са свободни да черпят за нуждите си от своята продукция, определено едните и другите приемат като цел едно справедливо, в най-широкия смисъл на думата, разпределение на продуктите от селското стопанство, по такъв начин, че да се осигурят равни права за всички потребители в цялата страна.

От друга страна, позоваването на контрола на трудещите се в пакта CNT-UGT е само една декларация, според която синдикатите ще участват консултативно в съвместните комисии на индустрията, докато суровините, производството и разпределението остават под ръководството на правителството. Ясно е, че без икономически контрол не е възможен контрол на трудещите се.

Тези клаузи на Пакта CNT-UGT не са прилагани, дори когато двете организации приемат креслата в кабинета Негрин, обновен след уволнението на министъра на Националната отбрана Индалезио Прието. (Прието е враг на своя съпартиец Кабалеро, но също и на анархистите. Той е уволнен от бившия си приятел Негрин заради своя „песимизъм“ относно изхода от войната. В една своя реч, произнесена пред партийния актив няколко месеца по-късно, обаче той декларира, че причината за поисканата му оставка е неговият отказ да бъде ръководен от сталинистите.) Споразуменията не са прилагани и тогава, когато, според приетите от проправителствените синдикалисти аргументи, имат право на запитвания към правителството. Това са чисти илюзии, от които неколцина са неспособни да се освободят и днес. •

(следва)

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *