Палачът на Испанската революция

печат
Откъси от информацията на висшия съветски разузнавач към Щаба на Червената армия Кривицки за операциите на Сталин в Испания по време на революцията 1936-1939, докладвана поверително на външно министерство от тогавашния български посланик в Москва Н. Антонов през 1939 г. Препечатва се без редак­тиране.

Испанската революция
Испанската революция

На чуждите военни кореспонденти, които се намираха на фронта, се струваше, че таен ръководител на въоръжената борба е Емил Клебер, командир на Интернационалната бригада, командирован от Коминтерна. Милиони читатели и сега още ще си припомнят, че Клебер се представяше като най-драматична фигура на героичната защита на Мадрид. За него казваха, че той е войник по призвание и че бил натурализиран в Канада. Родом от Австрия, той бил австрийски пленник в Русия. През време на Гражданската война той постъпил в редовете на бялата армия и се сражавал против болшевиките. По-късно станал болшевик. Такава биография му измисли ГПУ в Москва, пак там той бе снабден с фалшив канадски паспорт. Той се намираше изцяло под ръководството на ГПУ и даже всички интервюта с него, които чуждите кореспонденти обнародваха, се пишеха от кремълските агенти. Аз познавах от дълги години Клебер, както и неговата жена, деца и брат… В действителност Клебер никога не е бивал в Канада и никога не е влизал в редовете на бялата армия. Всичко това бе измислено, за да се скрие фак­тът, че той беше кадрови щабен офицер от Червената армия. През ноември 1936 година този съветски генерал бе назначен командуващ военните сили на испанското правителство на северо-западния сектор на мадридския фронт. През това време Артур Сташевски насочи всичките си усилия, за да съсредоточи в съветски ръце контрола над финансите на републиката. В лицето на Хуан Негрин, министъра на финансите на мадридското правителство, вербуван от ГПУ, той намери удобен сътрудник, който охотно изпълняваше неговите финансови планове. Мадрид се убеди, че не може да купува открито за себе си оръжие на световния пазар. Сташевски предложи да се преведе испанското злато – част от националното богатство на Испания – в СССР, като в замяна на него се дадат на испанското правителство необходимите военни припаси. Тази сделка с правителството на Кабалеро бе осъществена от него чрез Негрин. В нашия интимен кръг Сташевски бе наричан „най-богатият човек в света”, тъй като в неговите ръце бе контролът над испанския златен запас. Когато аз разговарях през ноември със Сташевски в Барцелона, испанските планове на Сталин вече ясно проличаха. Сташевски не скриваше от мен, че Негрин ще стане в най-скоро време шеф на мадридското правителство. Кабалеро беше искрен радикал и революционер идеалист. Нещо повече, той гледаше накриво на съвместната работа с ГПУ, която се изразяваше в масовите чистки, под ръководството на сталиновите чекисти, жертви на които бяха всички противосталинисти, преди всичко анархистите, преследвани общо като „троцкисти”. Именно по повод масовите избивания на анархисти, анархосиндикалисти и троцкисти водехме разговори, когато аз се намирах в Барцелона. Осъществяването на репресиите не бе толкова проста работа. Испанското население безспорно симпатизираше на анархистите. Набелязаната от Сталин разправа мълчаливо и успешно се изпълняваше от Сташевски и други чекисти. Моят другар Слуцки – началник на външния отдел на ГПУ, беше командирован от Москва със специална мисия да организира в Испания тайна служба по съветски образец. ГПУ разви своята работа върху цялата републиканска територия и създаде особено силна организация в Каталония, където бяха най-силни анархистите и където дори троцкистите имаха свой партиен център. С помощта на избраните за тази работа испански комунисти, Слуцки създаде в Испания едно болшевишко ГПУ в пълен обем. „У тях има достатъчно добър материал – казваше ми той в Париж, където ние се срещнахме на всяко тримесечие, – но нямат опит. Ние не можем да допуснем, щото Испания да се превърне в анархистки разсадник на всички авантюристи, които се стичат тук от всички краища на света. В края на краищата, сега това е наша Испания – част от нашия съветски фронт. А колкото се отнася до анархистите и троцкистите, то макар и да са противофашисти, те заедно с това са и наши върли врагове. Това са контрареволюционери и ние трябва безпощадно да ги унищожим.” Слуцки се справи блестящо със своята задача. Още през декември 1936 година в Мадрид, Барцелона и Валенсия цареше кръвопролитен терор. ГПУ създаде свои собствени специални затвори, имаше свои собствени съдебни трибунали и свои палачи (стотици отряди). Последните се занимаваха не само с убийства, но и с похищения. Дейността на ГПУ се развиваше независимо от републиканското правителство – компетенцията на неговия министър на правосъдието не се разпространяваше върху ГПУ. Последното беше държава в държава – неговата власт стоеше над всяка друга и даже лицата, които заемаха в правителството на Кабалеро висши длъжности, трепереха пред него. Републиканска Испания беше всецяло в ръцете на Съветския съюз, тя като че ли се превърна в съветско колониално владение. На 17 декември 1936 година съветският официоз вестник „Правда” съобщаваше, че чистката в Каталония е започнала – „чистката ще се извършва със същата енергия, както и в Съветския съюз!” Делото на сталинизирането на Испания навлезе в нов, страшен период. На 4 февруари 1937 година Клебер бе снет от поста на командир на Интернационалната бригада. След няколко седмици, когато се намирах в Москва, аз научих, че изчезването на Клебер е било свързано с чистката в Червената армия и с многобройните арести на щабни офицери, с които той беше свързан. Мнозина от неговите близки другари бяха разстреляни от сталиновите палачи като заговорници. Безследното изчезване на Клебер не предизвика никакви коментари от страна на ония, които преди това го прославяха прел целия свят. А междувременно ГПУ вилнееше в Испания! Арестувани бяха десетки хиляди, включително и много чужди доброволци, пристигнали в страната за борба с Франко. За измяна се смяташе всяка критика на методите, всяко независимо мнение за Сталиновата диктатура в Съветския съюз, всяко общуване с хора, политическите мнения на които се считаха за еретични спрямо марксизма-ленинизма. ГПУ прилагаше своите обикновени средства, за да получи нужните признания. Кървавите разправи носеха масов характер. Аз не зная броя на избитите в републиканска Испания противосталинисти. Безспорно обаче това са десетки хиляди антифранкисти! Други хиляди пък изчезваха безследно. Случаите на такива изчезвания са безбройни. Някои бяха отвлечени и доставени в СССР. Един от ярките примери може да се смята случаят с Андре Нин, ръководител на революционната партия „обединени марксисти” (ПОУМ). Нин някога беше троцкист, в продължение на редица години активно работеше в Коминтерна. Заедно с група свои съмишленици той изчезна от оня затвор, в който всички те се намираха след арестуването им от агентите на ГПУ. Друг ярък случай беше делото на младия Смили, на известния английски работнически деец Роберт Смили, който бе убит в затвора на ГПУ в Испания. Касапниците, устройвани от ГПУ, предизвикаха разлом в редовете на испанските противофашисти. Кабалеро и неговите привърженици започнаха да разбират, че са сбъркали, като създадоха единен фронт с Испанската комунистическа партия. Кабалеро не можеше да изтърпи съветския терор, косящ неговата собствена партия и нанасящ тежки удари на неговите политически съюзници. Автономното правителство на Каталония, което с всички сили се съпротивляваше на предприетата от ГПУ чистка, действуваше не без одобрението на Кабалеро. В републиканска Испания назряваше вътрешна криза. …
По туй време аз имах няколко разговора със Сташевски. Той предвиждаше близкото падане на Кабалеро и идването на власт на Негрин, на когото Сташевски симпатизираше. „В Испания ни чака тлъсто парче!” – казваше той неведнъж. На някои от нас бе ясно, че в Испания предстоят крупни събития. Сталин бе успял да осъществи много от своя план да превърне Испания във васал на Кремъл и сега той беше готов да направи ново усилие. Звездата на Коминтерна залязваше. Берзин държеше в ръцете си управлението на испанската републиканска армия. Сташевски изпрати една голяма част от златния запас на Испанската национална банка в Москва. ГПУ работеше под пълна пара. Съветската намеса действуваше според указанията на Сталин – „по-далече от артилерийския огън!”, тоест да не се стига до пряк сблъсък с интересите на Англия, Франция, Германия и Италия. Единствената сериозна пречка по тоя път беше Каталония. Каталонците бяха настроени противосталинистки, там преобладаваха анархистите.

архив МВнР, л. ф. Н. А., № 131

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *