Палачът на Испанската революция

печат

Испанската революция
Испанската революция

В поверителна докладна записка (Т. А. №194) до българското Министерство на външните работи от 2 септември 1939 г. на тогавашния български посланик в СССР Н. Антонов се изтъква, че приложено изпраща информация, станала публично достояние до някои западноевропейски посолства, от бившия ръководител на разузнавателната служба при щаба на Червената армия Кривицки, който подробно описва как Сталин е ръководил тайно съветската намеса в Испания, стремейки се с всички средства да укрепи влиянието си в Мадрид с бленуваната си цел да постави в затруднение Германия и да я принуди да се обърне най-сетне за сътрудничество към Москва – идея, която успява да осъществи на 23 август 1939 година. Основната цел на Сталиновото вмешателство в Испания обаче е неистовата амбиция с огън и меч да унищожи мощното движение на испанските анархисти, което реално генерира испанската революция и в определен момент може сериозно да застраши идеологическите постулати на болшевикокомунизма. Обширната информация на съветския бивш висш разведчик, озаглавена „Ръката на Сталин в Испания”, препечатваме със съкращения.

„Сталиновият държавен кораб се оказа съвсем неслучайно в далечното испанско пристанище. От момента на идването на Хитлер на власт през 1933 година цялата външна политика на Сталин се диктуваше преди всичко от страха от изолация. Притиснат между японската заплаха на Изток и германската на Запад, Сталин започна да дири силни съюзници между великите световни сили. Неговите многобройни опити да стигне до съглашение с Хитлер ту бяха посрещани благосклонно, ту се отблъскваха. Той направи опит да възстанови стария съюз с Франция, идващ още от царските времена, но не успя да сключи оня здрав съюз, към който се стремеше. Опитите да се сближи с Англия се оказаха още по-малко успешни. При такива условия беше напълно естествено Сталин да обърне погледа си към Мадрид, когато в Испания избухна бунтът на Франко. Едва тогава Сталин се намеси в испанските работи. Той мечтаеше да превърне Мадрид във васал на Кремъл. Това от една страна му обещаваше по-тясна връзка с Париж и Лондон, а от друга му даваше възможност да се пазари с Берлин и Рим. Владеейки Испания, важна за стратегическото положение на Англия и Франция, той би се чувствувал застрахован. Той би бил сила, за която трябваше да се държи сметка. Сталин не рискуваше с нищо. Знаеше много добре, че Испанската банка разполага със злато, покриващо многократно оная помощ, която той ще окаже на Мадрид. Сталин избягваше да се ангажира във война. Той поведе намесата под лозунга: „По-далече от артилерийския огън”. На 19 юли 1936 година, в деня, когато генерал Франко поведе бунта против испанското правителство, аз се намирах в Хага, където беше моята главна квартира. Живеех в Хага с жена си и детето си, представяйки се за австрийски антиквар. Все още нямах никакви инструкции относно Испания. Само Коминтернът наруши най-после мълчанието на Москва. Но неговите прокламации отдавна са загубили всякакво значение в нашите очи. Сам Сталин презрително го наричаше „дюкянче” и тоя епитет си остана за него сред съветските управляващи кръгове. От факел на световен пожар и революция той се превърна в повече или по-малко полезен помощник на външната политика на Сталин, който с помощта на своето „дюкянче” можеше да създава в една или друга страна неприятности на правителството или да влияе на общественото мнение по един или друг въпрос на международната политика. През 1935 година Сталин използва Коминтерна за провеждане политиката на „народен фронт”. Тая политика имаше за цел създаването в демократичните страни на приятелски настроени към СССР правителства. Главният секретар на Коминтерна Георги Димитров беше пряко свързан с Испанската комунистическа партия. Но петгодишната скъпо струваща пропаганда даде като резултат само това, че същата партия към момента на избухването на гражданската война наброяваше не повече от три хиляди души. Многомилионните испански професионални съюзи бяха под влиянието на анархис­тите, а те упорито стояха на противосталинистки позиции. Сведенията за военната помощ, оказвана на Франко от Италия и Германия, и отчаяните позиви на испанските революционни водачи за помощ не срещнаха никакъв отзвук в Кремъл. Гражданската война в Испания се превръщаше в сериозен международен конфликт, подпомогнат от мълчанието и бездействието на Сталин. Навсякъде в Европа и в Америка комунистите недоумяваха защо СССР не прави нищо, за да защити испанската революция, докато те самите се мъчат да повлияят на общественото мнение на своите страни в нейна полза. Не трябва да се забравя, че правителството на Кабалеро имаше на разположение испанските златни запаси, които то беше готово да пусне в ход за закупуване на оръжие. Целият въпрос се заключаваше в това каква част от този запас би могла да бъде пренесена в Русия за изплащане на военното снаряжение, което ще се изпраща в Испания – при официално спазване на обявената политика на строга ненамеса. При тези обстоятелства и при най-строга тайна съветското Политбюро най-сетне взе решение да се пристъпи незабавно към организиране на намеса в Испания. Два дни след това заседание специален куриер, който пристигна с аероплан в Холандия, ми донесе инструкции от Москва. Те се свеждаха към следното: „Испания да се включи в операциите. Да се мобилизират всички подходящи за тази работа агенти и бързо да се организира доставка на оръжие в Испания. В Париж е изпратен специален агент, който да ви помага във вашата работа. Той ще ви докладва за всичко и ще работи под ваш надзор”. В същото време Сталин даде заповед на Ягода (който тогава още стоеше начело на ГПУ) да създаде в Испания отдел на ГПУ. На 14 септември Ягода е свикал извънредно съвещание в помещението на ОГПУ на Лубянка с оглед осъществяването на тази заповед. На съвещанието са присъствали представителят на генералния щаб на Червената армия Урицки, началникът на войските на ГПУ Фриньовски и моят другар Слуцки, началник на външния отдел на ГПУ. От Слуцки, когото аз често срещах в Париж и на други места, аз научих, че на това съвещание организирането на отдел на ГПУ в републиканска Испания е било възложено на стария чекист Николски (с псевдоними Швед, Лева и Орлов). Едновременно с това е било решено всичката работа на Коминтерна в Испания да се подчини на този отдел. Коминтернът трябвало „да координира” дейността на Испанската комунистическа партия с общата линия на поведение на ГПУ. Едно от решенията на съвещанието се е отнасяло към организирането във всички страни на контрол над доброволците, отиващи в републиканска Испания. Това организиране се улесняваше от обстоятелството, че в Централния комитет на всяка комунистическа партия винаги има един член, непосредствено свързан с ГПУ. Както се знае, в много страни по това време възникна движение, което си поставяше за цел организирането на един вид кръстоносен поход в защита на демокрацията и справедливостта. Младежта на целия свят се отзова на тоя позив. Разбира се, републиканска Испания съвсем не представляваше единно политическо цяло – там имаше анархисти, демократи, анархосиндикалисти, социалисти. Комунистите бяха в явно малцинство. За да използува Испания за своите цели, Сталин трябваше преди всичко да сломи силното противокомунистическо, антисталинистко течение в републиканските редове и най-вече да се разправи с многобройната маса на анархистите, което беше и основният му замисъл. Ето защо трябваше да се вземе в ръце контролът над нахлулите в Испания тълпи идеалистично настроени доброволци, между които преобладаваха надошлите от цял свят анархисти, и да не се позволи на тая крайно революционизирана маса да се съедини с ония испански републикански елементи, които бяха противници на Сталиновата политика. Що се отнася до основния въпрос за доставянето на оръжие в Испания, съвещанието е решило, че работата трябва да се води едновременно и в СССР, и в чужбина. Осъществяването на тази задача в чужбина беше възложено на мен. В продължение на 10 дни бе създадена мрежа от нови експортни и импортни фирми в Париж, Лондон, Копенхаген, Амстердам, Цюрих, Варшава, Прага, Брюксел и други европейски центрове. Във всяка от тези фирми агентът на ГПУ беше и негласен участник. Той даваше парите и контролираше всички операции. В случай на грешка той отговаряше за нея с живота си. В средата на октомври 1936 година първите параходи с оръжие започнаха да пристигат в пристанищата на републиканска Испания. Моята организация ползваше изключително чужди параходи, главно регистрирани в скандинавските страни. Мадрид молеше да му се изпратят аероплани. Москва се отзова на тази молба, като ми даде съответната заповед. Нашите авиатори и механици започнаха да пристигат в Мадрид, но аеропланите, с които разполагаше правителството, бяха малко на брой и отстъпваха по мощност на италианско-немските. •
(следва)

МАКАР

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *