Пари или власт?

печат

Зададоха ми следния въпрос:

Какво е отношението на анархистите към въпроса „Кой е главният причинител на злините – притежателите на капитала или държавният апарат“? Нима тези, които притежават капитала, не стоят зад всички решения на властта? Репресивният апарат не е ли инструмент на притежателите на капитала? Полицията и армията нали техните богатства пази? Какво ще става в следкапиталистическото общество е друг въпрос. В момента полицията и други подобни инстанции не са ли инструмент на богатите?

Въпросът ми се струва важен, затова ще отговоря публично с надеждата темата да стигне до повече хора.

„Злината“ винаги е насочена срещу някого, винаги има потърпевш от нея. Ако приложим загатнатия във въпроса класов анализ на обществото, можем да кажем, че от въпросните злини си патят предимно бедните. Логично е тогава да търсим причината за тези злини в богатите, т. е. притежателите на капитала.

Тогава обаче изниква въпросът „По-малко злини ли е имало, преди да съществуват капиталистите?“ Трудно биха се намерили хора, които да отговорят положително. Надяваме се капитализмът да е последната, но той в никой случай не е първата система на обществено устройство, която стоварва „злини“ върху мнозина, за да могат малцина да живеят… „като лордове“. Преди да се превърнат в пролетарии, мнозинството хора в „цивилизованите държави“ са били крепостни селяни, а преди това – роби. Правното основание за потисничество е било по-различно – не собственост върху средствата за производство, а собственост върху земята (при феодализма) или направо собственост върху хората (при робовладелството). Но самите механизми на потисничество винаги са били същите – едно малцинство, организирано в държавна машина, чрез репресивния апарат на тази машина, налага „правото“ върху огромното мнозинство, които биват пасени, стригани, доени и клани според нуждите на „висшите“.

Днешното потисничество, правно основано и морално оправдано чрез собствеността върху средствата за производство (капитала), е просто частен случай от историята, при това сравнително краткотраен – има-няма няколкостотин години съществуване. Могат да се посочат много причини, довели до установяването на днешната капиталистическа класа на власт, но едно е сигурно – то е станало с активна помощ от страна на държавата. От „свободния пазар“ на Източноиндийската компания до „предприемачите“ в Америка, обработващи индианска земя с черни роби, държавата винаги е била средството за натрупване на политически значим капитал. Ако някога е имало процес на противопоставяне между държавата и едрата буржоазия, той е приключил с окончателното изритване на феодалната класа от политическата сцена и налагането на институции на представителната демокрация.

Доколкото капиталистическата класа управлява държавата, може да се каже, че „причинители на злините са капиталистите“. Но това е въпрос на точка във времепространството. Исторически, казахме, този период е сравнително кратък. Географски, „капиталисти“ също не е много точно определение.

Например у нас и в целия „източен блок“ собствеността върху капитала в никой случай не е причината за властта. Тъкмо обратното – политическата (и полицейската, която, исторически погледнато, може би е първичната) власт бе трансформирана в икономическа. Силно подозирам, че същото може да се твърди и за Щатите, които иначе не се свенят да разнасят религията за „работливите и предприемчивите“. Със сигурност същото може да се твърди за Китай, където функционерите на ККП търсят начин да придадат на властта си модерна форма, съответстваща както на икономическите, така и на идеологическите реалности в света.

И така, исторически, капиталистическата класа е продукт на държавата. Днес държавата гарантира и настоящето ѝ чрез репресивния си апарат. Но ако утре държавата има нужда да унищожи капиталистическата класа, ще го стори. Великата френска революция смъква феодалната класа във Франция от сцената, за да я замени с капиталистическата. Великата октомврийска революция смъква както феодалната, така и зараждащата се частнокапиталистическа класа в Русия, за да ги замени с номенклатурната. Номенклатурната също е принудена да отстъпи и да се трансформира в частнокапиталистическа – онези от нея, които са си правели илюзии за историческата си роля, са смачкани и изхвърлени зад борда. Класите, формите на организация на потисничеството, идват и си отиват, но държавата остава, защото тя е инструментът, който го поддържа. Струва ми се, че днешните процеси на глобализация на капитала и на социалните проблеми водят към организиране на международните корпорации в една свръхдържава, която ще впрегне частните корпоративни интереси в името на бетонирането на статуквото. Ще подхвърлят по някой кокал на гладуващите и ще ги заплашват, че онези от съседното село ще им вземат работата, за да кротуват. Доскоро ЕС демонстрира успешно тази тенденция, макар напоследък да забуксува. Във всеки случай може да се окаже, че номенклатурната чиновническа класа в края на краищата е най-вездесъщата от всички, последният „причинител на злини“. Но нека оставим този въпрос на бъдещето!

Струва ми се важно да отбележа следното – издигането на нова управляваща класа в никой случай не значи физическо унищожение на предишната. Напротив, изглежда този процес тече сравнително безкръвно. Добре е известно как вчерашните номенклатурчици станаха днешни капиталисти. По-малко известно е колцина от висшите партийци скоро след 9.IX изоставят отрудените си селски съпруги и се женят за дъщерите на едри буржоа, не видели ни слънце, ни мотика. Няма статистика и за това колко от наследниците на богаташите са се издигнали сред номенклатурата благодарение на образованието си и „предприемчивия си дух“ – ако се съди по вайканията за пречките, не ще да са малко. Същият процес на трансформация на аристократите в капиталисти е течал и в добрите стари демокрации на Запад, дори, ако не се лъжа, е описан в „Капиталът“ на Маркс.

Не е ясно каква част от днешните капиталисти вчера са били нещо друго (например синове на партийци), а утре ще бъдат нещо трето (например бащи на еврокомисари). При това положение, кое е по-важното – че те са „притежатели на капитала“ или че са част от „държавния апарат“? Струва ми се, че втората характеристика е по-постоянна и, следователно, по-съществена. Можем дори да кажем, че поприща като „капиталист“, „политик“, „военен“ и др. са нещо като професии или специализации на властниците, служещи да запазят мястото им в рамките на управляващата класа – по същия начин, по който работниците си търсят професии и се конкурират помежду си, за да не изпаднат сред множеството на „излишните“ и да си осигурят малко по-комфортен живот. На Запад изглежда, че „капиталист“ е най-комфортното поприще към този момент. Затова тук и сега може да се каже, че „главният причинител на злините са притежателите на капитала“. Лошото е, че ако мислим как да премахнем злините, това изречение може да не ни свърши работа, защото премахнеш ли главната злина, второстепенната автоматично става главна и пак може да ни изяде главата. •

Златко

Остави коментар

  • капитализмът не може да съществува без държавност – или без апарат, който върши същото, каквото върши държавата, т.е. държи монопола над насилието с цел налагане на определени правила (закони) и наказване на нарушителите.
    Една корпорация е в състояние да налага волята си с помощта на частни армии и дори частни съдилища. Близък аналог от миналото – феодалната власт.

    а по въпроса „пари или власт“ – нима не са едно и също? Парите дават власт, властта носи пари.
    Понятието „власт“ включва не само „политиката“, но и икономиката.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *