Парижката комуна

печат
Няма да забравим!

През 1871 г. най-разпространените политически идеи във Франция са анархистическите и тези на революционера Огюст Бланки.
През 1865 г. възникват и първите секции на Интернационала във Франция. В Париж главни организатори на тези секции са анархистите Толен, Фрибур и Шарл Лимузен.
На 2 септември 1870 г. армията на император Наполеон III е разбита от пруските войски и капитулира при Седан. На 4 септември Париж въстава. Започва изграждането на Националната гвардия, чиято основна цел е противопоставянето на пруските войски. Новото правителство на Тиер и Трюшо предава френската армия при Мец и допуска навлизането на 120-хилядна пруска войска.
На 31 октомври е направен опит за сваляне на правителството и установяване на комуна във Френската столица. Временна комисия, начело с анархиста Флуранс, заседава в Градския дом. Въстанието е бързо потушено, а много от водачите му са арестувани.
На 1 март 1871 г. пруските войски навлизат в Париж, но скоро го напускат и остават в околностите му.
На 17 срещу 18 март парижките работници организирано превземат различни райони на Париж от верните на правителството части на Националната гвардия. Установява се централен комитет, който изпраща прокламации към Националната гвардия и гражданите на Париж. С най-голяма популярност в Централния комитет се ползва Луи Варлен. В него влизат работниците-анархисти и членове на Интернационала Тейс, Дюпон, Андиньо, Авуан и др.
На 28 март след избори тържествено е провъзгласена Комуната. В Съвета на комуната влизат анархисти, бланкисти, нови якобинци и леви радикали. Преобладаващо влияние имат анархисти като Луи Варлен, Лео Франкел, Жул Валес, Льофрансе, Курбе, Беле, Дени и др. От бланкистите с най-голямо влияние се ползват Теофил Фере и Раул Риго. Ръководител на новите якобинци е Шарл Делеклюз.
През следващите два месеца Комуната става орган на самоуправлението на френския народ. Тя първа отделя църквата от хората и не ґ дава да се меси в обществения живот. Премахва задължителната постоянна армия и я заменя с доброволно участие в Националната гвардия. Дава пълна свобода на словото и печата. Разрешава и толерира издаването на много печатни издания. Осъществява редица промени в съдебната система – натоварените със съдебни дела се избират пряко от народа и народът по всяко време може да ги отзове, ако те по един или друг начин нарушават правата му. Образованието става светско без опеката на Църквата. Повишават се трудовите възнаграждения на учителите. Заплатите на жените учители се изравняват с тези на мъжете.
Освен заплатите на учителите, Комуната нормализира заплатите на работниците и в другите сфери. Премахнати са глобите и принудителните удръжки. Жилищните сгради, принадлежащи на избягали аристократи, са конфискувани и раздадени на бедни и нуждаещи се семейства, пострадали при обстрела на Париж от пруските войски. Отменени са плащанията на наеми и дългове. За 72-дневното си съществуване Комуната изразходва сума, три пъти по-малка от издръжката на Версайската армия през същия период.
Към средата на май 1871 г. верните на правителството на Тиер Версайски войски завършват подготовката си за решително нападение срещу защитниците на разбунтувалия се Париж.
На 23 май версайските войски атакуват основните средища на комунарите. Отбраната на Монмартър се ръководи от анархистите Льофрансе и Вермрел. Тук е и командващият Националната гвардия Ла Сесиля. На площад Бланш е построена барикада, защитавана от батальон от 120 жени под ръководството на анархистката Луиз Мишел. Отбраната на Пантеона се ръководи от последния председател на Комуната Жул Валес. Издигнати са множество барикади, които са защитавани с невиждана храброст от парижките граждани.
На 28 май версайските войски превземат Париж. Десетки хиляди комунари са избити по особено жесток начин. Много къщи са сринати или запалени. Парижката комуна просъществува два месеца, но доказа, че борбата срещу властта и капитала не е напразна, че идеите на Социалната революция не са недостижими, и че анархистическият идеал ще доведе до създаването на ново свободно общество.
mars_3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *