Първи май във Варна

печат
На 01.05.2016 г. варненската и софийската секции на Автономния работнически синдикат обединиха сили в шествие, което тръгна от площада на Козирката във Варна и премина през главните алеи на града. Към шествието се присъединиха близо 100 души от различни сфери – от строителни работници и сондьори до работници в сферата на услугите и ИТ специалисти. В шествието се включиха и много музиканти, студенти, пенсионери и безработни. Освен демонстрация на нарастващата сила на автономния синдикат, шествието на 1 май изрази и историческата приемственост с борбите на работниците, продължаващи вече повече от 200 години.

asd2

Познавайки както историята, така и световната практика (например в страни като Швеция и Франция), на 1 май ние издигнахме лозунги с призиви за 6-часов работен ден и 4-дневна работна седмица. Искания, които не са част от съвременния медийно-политически дискурс и може да звучат странно, поставени в едно общество, в което всякакви социални искания са превърнати в табу и са подменени с въздухарски призиви за „морал в политиката“.

Размерът на работния ден, както ни показват борбите на работещите преди нас, е въпрос не на технократско политическо решение, а на обществен консенсус, който може да бъде резултат единствено от сблъсъка между интересите на работещите и тези на работодателите и държавата. В този смисъл ние не просто заявяваме нашите искания за намаляване на работния ден, но и готовността да се борим за тяхната реализация, като първа точка от борбата е изобщо поставянето им на дневен ред.

Участници в шествието изразиха солидарност и с движението #NUITDEBOUT във Франция, където работници и студенти се обединиха, за да завоюват своето бъдеще.

За съжаление, в практиката – особено в българския контекст – дори 8-часовият работен ден все още е утопия за много от нас. Днес сме изправени пред безпрецедентна атака от страна на доминиращата дясно-консервативна идеология на неолиберализма, която разяжда обществата ни и все повече маргинализира трудещите се, превръщайки ни в прекариат с характерната за него постоянна икономическа несигурност. Повечето от нас често са принудени да сменят една нископлатена работа с друга и все по-често да пребивават в бюрото по труда в промеждутъците между трайната безработица, мизерно заплатения (или изобщо незаплатения т. е. робски) труд на държавно спонсорираните стажове и 6-месечните изпитателни срокове, наложени като трайна регулация в полза на работодателя при започване на работа и лишаваща ни от и без това малкото ни права като работещи.

13131767_10154090497854477_891823779408655080_o

Всичко това е, когато говорим за столицата и по-големите градове. В малките населени места властват феодални отношения, които трудно се вписват дори в мрачната действителност на неолиберализма. В тези условия, нашата демонстрация на 1 май не си постави за цел да отправя искания към властта и да проси подобрение на условията на трудещите се от нейните представители. Ако историята ни е научила на нещо, то е че единствените, които могат да извоюват правата и бъдещето ни, сме самите ние. Затова нашият призив е към работниците, към нашите колеги и съграждани, да се присъединят към нас в колективната борба за социална справедливост. Разделени, конкуриращи се помежду си, ние се превръщаме в маша в ръцете на капиталисти и чиновници. Само заедно можем да преговаряме с работодателите и с държавата от позицията на силата. Затова нашият призив е присъединете се към Автономния Работнически Синдикат, създайте автономна секция във вашата фирма или населено място, или се присъединете към вече съществуващите такива. Станете част от една мощна организация, решена да се бори за социална справедливост без компромиси!

В Централната част на Варна и в работническите столови в Западна Промишлена Зона бяха налепени плакати седмица преди събитието.

Участниците в шествието изразиха солидарност със социалните борби в Турция срещу авторитарния национал-ислямистки режим на Ердоган, както и с борбата на студентите и работниците във Франция, където движението #NUITDEBOUT изкара милиони по улиците на страната и започна да се разпространява в съседни държави като Испания и Германия с искания за истинска демокрация и социална справедливост. На 15 май се проведе международна акция на солидарност, в която участие взе и България.

Сред скандиранията се открояваха:
„Солидарността между хората е нашето оръжие срещу властта“
„Борба, борба, класова борба!
Работнико, бори се за своите права“
„От заплатата не си доволен май… напомняме, че днес е 1 май“
„България, Турция, Франция! Врагът ни е в банките и министерствата!“

Шествието приключи в Морската градина, където имаше книжарница на открито, на която варненци откриха радикална литература на социална и антиавторитарна тематика. Бяха раздадени десетки книги, брошури и листовки. Музикалната част започна с импровизации на местни артисти и кулминира в социалния хип-хоп на рапъра El Freegano.

АРС
Източник

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *