ПЪРВИ МАЙ

печат

НАШИЯТ ДЕН ЗА ПРОТЕСТ… И ТЕХНИТЕ ПРОСТОТИИ
Ще го изтръгнем!

Омирисани от цвърчащата мас на черните като депутатска съвест скари, любопитни минувачи зяпат социалистическата свинщина в Борисовата градина. На нея предизборни обещания и кебапчийски пушек замирисват апетитно и се изпаряват в небосклона син – пушекът за минути, а обещанията – след изборите.
Въодушевен от швайнфеста бесепарски хроникьор отбелязва, че около скарата винаги е напрегнато. Не е ли политиката прекрасна? Боднати в готово за омръвчване хлебче се мъдрят трикольорче и червено социалистическо знаменце със съвместната емблема на социалдемокрацията и бай Ганьо – розата като всебългарски символ на келепира.
Това не е Първи май. Първи май беше другаде и хората най-после го видяха и на улицата, и на екраните, а и прочетоха за него във вестниците на следващия ден. На петстотин метра от мръшляците на Станишев и Овчаров червено-черните знамена се развяваха и се викаше мощно „Днес не е празник, а ден за борба – мир между хората, война срещу властта”, „Псевдосоциалисти – свине, капиталисти”, „Станишев – бандит, стига геноцид”, „Вальо не е сам, всички са за там”, „Европейски цени – африкански заплати” и лайтмотивът на народните протести, организирани от ФАБ вече втора година: „Солидарността между хората е нашето оръжие срещу властта”.
На традиционния импровизиран митинг със свободна трибуна пред Народната библиотека заявихме, че ако не искаме да ни мислят за месодаен добитък за техните скари, трябва да свикнем да се чувстваме на улицата като у дома си и да вършим и там работата, която не можем на работното място. Тогава ще успеем да изтръгнем и своя ден, и своя живот от мазните лапи на „демократите” и техните пушеци. •

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *