Първомайски призив за борба

печат
Пролетариатът не е марксистка измислица, както ви внушават. Не е и не може да бъде инструмент на диктатура, изобретена в кабинети и реализирана от лъжереволюционери. Пролетариатът сте вие, цялата маса от работещи хора, които, наети срещу надници и заплати, сте отстранени от вземането на стопански и политически решения, въпреки демагогията на тоталитарните идеолози преди време, че управляват от ваше име, въпреки залъгалките на буржоазната представителна демокрация днес, че вашият глас има някакво значение за системата, под която живеете. Вашата бюлетина – вчера, днес и утре – има толкова значение за вашия труд, възнаграждение и живот, колкото употребена тоалетна хартия, ако ви стигнат парите да си я купите, за да я ползвате.
Първи май е ВАШИЯТ ПРАЗНИК. И не само празник, но и призив за борба. Призив като повика на Левски, на апостолите на Априлското въстание, на Ботев, както и на по-късно живелите и загинали в борбата за хляб, свобода и справедливост.
Първи май не е празник на партийните централи и синдикалните бюрократи. Когато през 1886 г. в Чикаго една стачка прераства в улични схватки с полицията, анархистите предупреждават, че исканията за 8-часов работен ден са половинчати и недостатъчни, защото с тях фактически се признава правото на капитала да експлоатира наемния труд, макар и в полупоносими за работниците граници. Анархистите дават своите жертви в тази борба – и по време на безредиците, и по-късно вследствие на манипулиран съдебен процес за участие в бомбен атентат, в който са осъдени на смърт анархистите Албърт Парсънс, Август Шпис, Адолф Фишер и Георг Енгел. От другите подсъдими Луис Линг умира в затвора, а Самюъл Филдън, Юджин Шваб и Оскар Небе получават по 15 години лишаване от свобода. Само няколко години след това (1893) всичките са признати за невинни, а екзекуцията – за съдебна грешка. В същото време опитомените профсъюзи се противопоставят на стачните действия, затова и днешните наследници на всякакви партийно-синдикални функционери НЯМАТ ПРАВО да излизат на улиците в този ден и да размахват своите съглашателски знамена!
Именно в памет на Чикагските събития, които на свой ред са връхната точка на работническите протести още от 1881 г. и в които взимат участие немалко български емигранти, Първи май става ден на борба за работнически права. Заслугата за това е на Американската федерация на труда, която предлага на конгреса си в Сейнт Луис през 1888 г. Първи май да бъде ден на общонационални акции. По-късно Парижкият конгрес на II-ри социалдемократически Интернационал присвоява инициативата и от 1890 г. След социалдемократите, празникът е обсебван и от други политически шмекери и гангстери като болшевики, националсоциалисти или безпартийни фашисти, които се гаврят с вас и с деня на вашата борба, превръщайки го в казионен празник, в ден на цветята, на децата, на кебапчетата и бирата, и т. н.
Затова, чествайте своя боен празник срещу всички тях и техните наследници! Което значи – БОРЕТЕ СЕ!
Борете се против национализации – по-възрастното поколение знае що за експлоататори са държавните бюрократи и партийните номенклатурчици.
Борете се против приватизации – точно днешните чорбаджии, наследници на вчерашните, ви докараха до просешка тояга.
Борете се за работническо самоуправление на предприятията – тази форма на икономическа дейност никога не се е проваляла по вътрешни причини, но пък винаги е била задушавана с извъникономическо насилие, защото властта не търпи независимостта и инициативите на тружениците.
Борете се въпреки призивите за „социален мир“, с които казионните „синдикалисти“ от КНСБ и „Подкрепа“ ви проглушават ушите. С идеята за подобен мир е започнал Мусолини. Те ви приканват да мирувате, докато държавата и едрият капитал водят срещу вас своята НЕОБЯВЕНА ВОЙНА! Държавата приема удобни за работодателите закони, работодателите присвояват вашето време, в това число и отпуските, а банките ви вземат ипотекираното от немай-къде имущество. Докъде стигнахте, следвайки тези „лидери“, когато стачкуваха учители, железничари, земеделски стопани?
Борете се за социалните си придобивки, НО ПОМНЕТЕ, че това са временни подобрения! Днес ще изтръгнете увеличение на заплатата, но утре тя ще бъде изядена от спекулативно и неоправдано надутите цени и нараснали данъци, такси и акцизи.
НЕ на съглашателските синдикати!
ДА на революционните производствени съюзи!
НЕ на държавното администриране, не на приеманите от шепа политици закони, не на съдилищата, ръководени от неизбрани пряко от самите вас съдии, не на полицията, подчинена на мафиотско-стопанско-партийната олигархия!
ДА на въоръжаването на народа по примера на Швейцария, разоръжаване на армия, полиция, мутри – както по време на Парижката комуна! ДА на прякото самоуправление на въоръжените труженици!
НЕ на капиталистическия пазар и експлоататорската частната собственост!
ДА на разпределението на произведените от вас блага чрез вашите съюзи на потребители и производители, на свободните кооперации и трудови сдружения!
БОРЕТЕ СЕ!
Федерация на анархистите в България, 1 май 2011 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *