Патриархат и свобода

печат

Степента на цивилизованост е обратно пропорционална на силата на патриархалните традиции в обществото

Турски, индийски и латиноамерикански сериали, които пълнят телевизионния ефир, в повечето случаи носят назидателен дъх – внушават точно ако не отказ, то поне сериозно омекотяване на патриархалните нрави. Българският зрител обаче рядко забелязва това, колективният ни безсъзнателен комплекс за малоценност търси друго – да се вкопчим в представяни във филмите факти, които да изкарат другите народи по-“варварски“ по отношение на патриархалността. Заблуда. Дядовите завети се тачат у нас въпреки външната „цивилизованост“. Без да си го признаваме, в шегите, в битовите си реакции, в социалните контакти и взаимодействия винаги показваме привързаност към „ценностите“ на патриархалността. Подигравайки се на турци, индийци – а ние обичаме да се подиграваме на другите, чак до злоба, – както беше със скорошните гранични блокади, заваляха дежурните реплики за „мързеливите гърци“, при все мързела им обаче ядем техни плодове и зеленчуци, свои нямаме вече – прикриваме факта, че сме на същото ниво и в най-дивашките прояви.

Що е патриархалност?
Схващане, че мъжът, бащата, главата на семейството е пълен господар над всички останали членове на семейството. В патриархалния мироглед се кръстосват няколко сорта дискриминация – големеене на мъжете над жените, неоспорим авторитет на възрастните над по-младите, деленето на хората на „свои“ и „чужди“. Своите, и да сгафят, винаги им намираме оправдание. А тези, не от нашето семейство, не от нашия род, народ, НАЦИЯ, дори да са прави в някакъв конкретен случай, пак не са прави, техните желания, потребности и интереси са пренебрежима величина.

Бащата, патриархът, властникът по определение притежава качеството да е мъдър, да е „натоварен“ със задължението на наказва, „на него се държи къщата“. Такъв е митът, внушението, което бива набивано в мозъците на младите. Действителността е, че млад глупак, когато порасне и завъди семейство, остава стар глупак, инатът му пораства неимоверно, не той „крепи къщата“, а „къщата“ се съсипва да му угажда, докато наказателните си функции такъв чвор изпълнява ревностно, в качеството на лек за всеки проблем, че и с удоволствие.

Пишман интелигенцията в страната ни не се смущава от абсурдната ситуация на самодоволна, издигната в култ просташка непогрешимост. Или ако се притеснява, то това е само от фигурата на моментния патриарх, не от самата „титла“, не от съществуването на ТРАДИЦИЯТА всяко говедо от мъжки пол, заплодило някоя нещастница със сюрия деца, да бъде смятано за малък домашен бог. Патриархът за интелигенстващия „каймак на нацията“ е свещена идея. Ако бе обратното, не биха с лек език и още по-леко перо – клавиатура по-често – обяснявали, че работата на полицията е „да раздава шамари“. Защо ли тогава пищят, когато получат своята дажба при някое ненадейно раздаване? Ако бе обратното, не биха се разцепили на две огромни групи – едната подкрепя настоящия „ТАТО“, бивш гавазин при бай ТОДОР ВЕЛИКИ, а другата го смята недостоен за трона и копнее да чучне на длъжност „баща на народа“ друг задник, но, да речем, с обноски.

Каква обаче е разликата #КОЙ# нравствен идиот ще заема пространството под короната на „патриарха“, след като самата тази традиция е идиотска, вредна, варварска – и на всичко отгоре е доста спорно имала ли е положителен смисъл в миналото. Патриархалните отношения просто отразяват държавната йерархия, привилегиите на едни и дискриминацията на други. Уж призвани да се борят с „хаоса и произвола“, тъкмо тези отношения внасят хаос сред човеците и превръщат произвола в норма – правото на силния, правото да пребиеш с палка всеки по-слаб, след което наелият те за бияч чорбаджия да те оправдае с „наглостта“ на пострадалия – нагъл с факта, че го има, че не ходи с предварително превит врат и подвита опашка.

Окуражаващо е, че патриархалната форма у нас се е пропукала – белег на което е намалелият брой сключвани бракове. Само че жлъчта на съдържанието още дълго ще изветрява, пък и има кой да се грижи изветряването да не настъпва – в самата ни реч остават фрази и словесни конструкции, които изразяват пренебрежение към „лудото младото и зеленото“. Макар че пак проява на народна мъдрост без кавички: не питай старило, питай патило.
Пропукало се е уважението към авторитета на по-възрастните – при все че не е заместено с по-читав колективен навик. Обяснимо – действията и бездействията на възрастното поколение постлаха чергата на настоящето състояние у нас. За какво да уважаваш баби и дядовци? Че години наред гласуваха за пенсиите си, а не за бъдещето на внуците си?
Да, гърнето на патриархалността наистина е пукнато, но същината пак е налице – в отношението към жените. Можем само да се надуваме, че не носят фереджета, но до голяма степен жената и за съвременния българин е вещ, украшение, играчка. Както и робот – за кухнята или в предприятието. Хиляди шивачки в разни цехове жужат като пчелички, родени без жила. От меда, който изкарват за собственика на кошера, облизват капчици. Защото номерът минава, защото се свиват и не протестират, а дори излизат да си защитават работодателя – своят господар. Така са възпитани – винаги да поставят над себе си прищевките на бащата, съпруга, по-големия брат, любовника. Която жена откаже да робува на втълпените клишета, веднага се сдобива с етикета „кучка“.

Патриархалният мироглед поощрява „мъжествеността“ – твърде често това е упражняване на надмощие над покорната по определение „женственост“. Сигурно граничарите, върнали назад бежанките, които умряха от студ, се почувстваха много мъжествено – сурови, непреклонни, „взели трудни решения“, „защитили своите от чуждите“. Толкоз е диапазонът на осмисляне на „мъжественото“ – военни подвизи или слава на голям ебач. Пубертетно ниво – докога все на него, ало ВЪЗРАСТНИТЕ?!

Държавата и църквата открай време са се наемали да регулират отношенията между „главата“ и семейството му, между старите и младите, между силните и слабите, между мъжете и жените. Поне така са декларирали, декларират и ще дърдорят същото минали, настоящи и бъдещи държавници и представители на жреческата каста, без значение от коя религия или религиообразна идеологическа доктрина. Ако декларираното е истина, цялата истина и нищо друго освен нея, то през вековете на „регулиране“ въпросните господа са демонстрирали грандиозен провал. Защо съществуват тогава, след като нищо не успяват да свършат, но пък издръжката им тегне на плещите на обектите на регулация?
Причината за неуспеха „да въведат ред“ и то „веднъж завинаги“ е проста – патриархалността е технология на властничеството, значи няма начин властниците да режат клона, на който седят. Таванът на възможностите им да „регулират“ се свежда до мъмрене на дискриминиращите и осигуряване на болкоуспокояващи мехлемчета за дискриминираните – понеже проявите на дискриминация в немалко случаи наистина БОЛЯТ, включително в циничния смисъл.

Затова е необходима напълно различна система за САМОРЕГУЛИРАНЕ. Не поза на съдник между слабите и силните – тук е достатъчно да не се пречи на слабите да стават силни, а „силните“ чисто физически да не бъдат култивирани в хулигани на заплата (полицията е точно една от разновидностите на „хулигани на заплата“ – обществото е изнудено да плаща на ченгетата да го тормозят). Не дуднене над младите и сумтене пред старите. Не превръщане на жените в мъжкарани, а мъжете в женчовци. Не „матриархат“ – нито във вида на митичния от „старите времена“ (измислица на псевдоучени, сред които и големият „учен“ Фридрих Енгелс), нито академично конструиран „като по-малкото зло“. Рецептата и тук е проста – но от тези, които са лесни за казване и трудни за извършване: отказ от собственичеството над вещи и хора.

„Цивилизацията“ се гордее, че е обявила за неестествено притежаване на хора, но притежаването на вещи пак е притежаване на хората, които имат нужда от тези вещи. Само когато принадлежим всеки единствено на себе си и споделяме ползването на вещите, на ресурсите, на идеите.
Трудна задача за постигане, но нима живуркането в блатото на предразсъдъците е по-лесно за понасяне?

Хасан Девринджи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *