Пекин 2008: между Олимп и ада

печат
Олимпиада
Олимпиада

На всеки две години светът е Олимпиада. Най-масовото международно спортно съревнование – „въплъщение” на всички общочовешки добродетели. И на тази Олимпиада лозунгът не беше по-различен – „Един свят, една мечта”. Сърцераздирателно като за широката общественост.
Олипмпийските игри отдавна са компрометирани от лицемерието на геополитическите интереси – начин да се покаже хубавото лице на корпоративната глобализация.
Страхотна беше еуфорията, не само сред китайското общество, но и сред китайския политически елит, когато кандидатурата на Пекин за домакин на игрите беше одобрена. В тези игри китайската политическа върхушка видя възможност за реабилитация след световното осъждане на събитията от площад Тянанмън през 1989 г., както и продължаващите протести, свързани с репресиите в Тибет. Неслучайно министър-председателят Вън Цзябао постоянно говори за „хармония и стабилност”. Лансирането на този лозунг и защитата му пред световната общественост доведе до бързото потушаване на недоволствата в Тибет през март, смазването на всякаква възможност за антиправителствени манифестации, атака срещу свободата на словото в Интернет пространството. Тя обяснява и трескавите спасителни след земетресението в Съчуан от 12 май. Не трябва да има анти-реклама на справедливата китайска държава.
Игрите отбелязват 30-годишнината от реформите на Дън Сяопин и показват на света икономическото чудо на китайския капитализъм. Далеч не всички страни на чудото обаче са чудесни.
В Китай всяка година се изпълняват около 7000 смъртни присъди – 80% от всички екзекуции в света. Тоягата е по-голяма от моркова, но и морковът е застрашен от неминуемия борсов срив, екологичните катастрофи и назряващите социални размирици.
Икономическите прогнози са недвусмислени. Няма икономика, която да може да поддържа безкрайно стремглавия ръст на спекулативния борсов капитал, а същият бележи 600% ръст на Шанхайската борса за последните 3 години!
Пряка последица от това е постоянно растящият брой на богатите. Четвърт милион милионери заемат върха на все по-рязката социална поляризация. На другия край са около 700 милиона китайци (близо 50% от населението), които живеят с по-малко от 2 евро на ден, а още 300 милиона са тези, които живеят с по-малко от евро на ден.
Китайското икономическо чудо се основава на репресията и експлоатацията на огромна армия от работници, които произвеждат евтини стоки за останалия свят. Работят по 60-70 часа на седмица със заплати, често по-ниски и от екзистенциалния минимум. Над 15000 хиляди работници умират всяка година при трудови злополуки. С 30% годишно се увеличава броят на социалните конфликти, спонтанните стачки, бунтовете на китайските селяни, както и скандалите с деца-роби. Като капак на всичко инфлацията през тази година не отминава и Китай. Само за изминалия месец тя е 8%.
Екологичната катастрофа далеч не се изчерпва със зачестилите производствени аварии и природни бедствия, които все по-трудно се потулват в една все по-отворена към света икономика. Самият заместник министър на околната среда Пан Юе признава: „Пет от най-замърсените градове в света се намират в Китай, киселинните дъждове валят над една трета от територията ни, половината от водите на седемте ни главни реки са неизползваеми, една трета от населението ни диша замърсен въздух. В Пекин 80% от заболяванията от рак се дължат на влошаващата се околна среда”.
Какво ще стане, ако – или по-точно, когато – китайската икономика се срине?
Китайските милионери и милиардери ще си преместят капиталите от източния крачол в западния, както и западните им контрагенти. Огромната част от немилионерите по света обаче ще се окажат в положението на пословичния човечец пред танка на площада Тянанмън.

Игнасио Рамоне
Александър Ангелов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *