Пирати или икономисти?

печат
pirates1_lg_opt
Разбойниците…

„Морските разбойници“ били дотолкова неморални за времето си, че без никакви скрупули приемали чернокожи в редиците си

Вестник „Капитал“ публикува една история, „колкото интересна, толкова и объркваща за съвременния човек“. Представяте ли си, „пиратите имали конституция; гласували за капитан и можели във всеки момент да го свалят от власт; имали строги правила за разпределяне на печалбата; имали осигурителна система, ако някой понесе тежки травми; имали правила за употребата на алкохол“! При положение че, както явно всички се предполага да знаем, това са „най-закоравелите престъпници в един не съвсем правдив свят.“

Статията надълго и нашироко описва прочетеното от автора Петър Ганев в едноименната книга на Питър Лийсън „Невидимата кука: скритата икономика на пиратите“. Двамата са специалисти в изключително печелившата наука икономика, която в нашия „не съвсем справедлив свят“ служи да оправдава ограбването на планетата от едно малцинство, уж не дотам закоравели престъпници.

Причините за разпространението на пиратството били, накратко казано, икономически. „След края на войната много опитни в морето и смели мъже остават без работа… Единствената законна алтернатива за тези хора били търговските кораби, където се обричали на мизерна заплата и пълен произвол на капитана.“ Пиратите не се интересували от „идеали и морал“, а просто „избирали между наличните алтернативи „претегляли ползите и насрещния риск“. Явно държавниците, които са ги дресирали да убиват и след това са ги изхвърлили на улицата като мръсни кучета, са го направили заради идеали и морал, а не заради икономиката.

booksbig_opt
…и порядъчните търговци (10 април, 1792)

Пиратът бил „живял сред убийци“, но „имал повече права и бил по-защитен от собствения си капитан, в сравнение с моряците на търговските кораби“. На икономистите това им се вижда „странно“ – „как може хората, дресирани да се избиват взаимно съвсем законно и по всички правила на военната наука, изведнъж да заживеят заедно с другите като тях („сред убийци“), вместо да си кротуват при някой капитан „с пълната власт да прави каквото си поиска с екипажа“ на търговските кораби, където „нямало и помен от равенство“?! На помощ отново им идва икономиката, която с помощта на два абзаца изпражнения, най-накрая открива топлата вода и заключава, че „демокрацията не е наложена на пиратите, тя е естествен резултат от тяхното странно начинание“. Виждаме че за някой, който преживява от съчиняване на оправдания на властта, да ѝ обърнеш гръб в края на краищата си остава „странно“, дори след намесата на вездесъщата икономика.

Пиратите имали свой „кодекс“, който се вижда дотам „странен“ на икономистите, че за по-приемливо те решават да го кръстят „пиратска конституция“. Нищо че този кодекс бил отделен за всяко плаване! Нищо че бил валиден само поради единодушното му спазване от екипажа, а не благодарение на пиратското МВР (такова не съществувало)! Главите на икономистите са твърде задръстени с икономика, за да могат да си представят общество, функциониращо без нещо подобно на държавна власт. Затова те отсичат, че пиратите имат „конституция“.

При пиратите се срещал и друг типичен признак на безвластническа организация „по време на битка избраният капитан „получавал пълна власт“, „но друг член на екипажа, т. нар. квартирмайстер (също избран), се грижил за разпределението на плячката и провизиите, разрешаването на спорове между пиратите и т. н.“ Това, отсичат икономистите, било „разделение на властите“. „Разликата в печалбата между най-високата позиция (капитана) и най-ниската такава (обикновения пират) била двойна, което по стандартите на всяка компания е сериозна уравниловка“. Тук икономистите тактично пропускат да ни обяснят как „кръвожадните убийци“ са „установили равенство и справедливост във взаимоотношенията“, без да дадат воля на кръвожадността си. И как въпросната уравниловка не е стимулирала по-кадърните и по-способните да си намерят поприще с по-висока оценка за труда им.

„Кръвожадността“ трябва да е пречела на икономиката на пиратите, защото „основната цел не са били убийствата или мъченията, а печалбата. Най-добрият вариант за тях бил жертвата да се предаде без бой“. Ганев е пропуснал да опише как пиратите скърцат със зъби, когато пускат предалите се без бой пленници и дори раздават „възнаграждение за добри капитани“, ако плененият капитан е проявявал човешко отношение към подчинените си „колко струват няколко счупени от яд зъба, когато си говорим за „максимум приходи и минимум разходи“! За сметка на това „пиратите били брутални само при съпротива и правели всичко възможно това да се разчуе, за да бъде посланието им съвсем ясно разбрано“. Сигурно трябва да подразбираме, че държавниците (които законно грабят и до днес целият свят) са бесели, изгаряли и обезглавявали всеки, който се съпротиви, включително пиратите, „без да се разчуе“, като са оставяли „неясно послание“.

„Морските разбойници“ били дотолкова неморални за времето си, че без никакви скрупули приемали чернокожи в редиците си. Това, естествено, се дължало на „желанието да спечелят повече“. На търговците на роби, които са предпочитали да продават чернокожите като живо месо, явно е липсвал предприемачески нюх.

При изобилието от неуместни твърдения едва ли можем да четем с доверие написаното от „старшия икономист в ИПИ“ Петър Ганев. Но, както мъдро е отрязал българският народ, за толкова пари – толкова.

Лийсън сигурно получава много повече от българския си преразказвач и вероятно неговото творение заслужава повече доверие. Опитът да се обясни явление като „прословутото, забавно и понякога шокиращо поведение“ на пиратите от края на 17-ти и началото на 18-ти век със „скритата икономика“ и „преследване на печалбата“ обаче, без отчитането на множество други фактори, е несериозен. Претенцията, че гореописаните явления били „пионерни, забележителни и напредничави практики“, показва, че Лийсън, „един от най-интересните и провокативни млади икономисти на нашето време“, професор по икономика в университета „Джордж Мейсън“, по същество не се различава от професорите по политическа икономия във ВИИ „Карл Маркс“, които си изсмукваха „новости“ от пръстите, за да се наместят по-удобно сред търтеите на държавна издръжка.

Пиратите,превърнати от войната в бандити; чернокожите, захвърлени от урагана „Катрина“ на улицата; недоволните, изпълващи гетата на Западна Европа; циганите, ровещи гладни по кофите за боклук; пенсионерите, стискащи зъби до поредната пенсия – те нямат нужда платени клакьори на властта да им обясняват кои са „напредничавите практики“.

Главната спирачка пред откриването и осъществяването на тези практики е държавната машина, която убива още в зародиш всеки опит за независим живот. Това, от което имат нужда ненужните на икономиката хора, е да плюят на държавата и да се изправят срещу властта ѝ. Практиките ще дойдат сами. •

Наблюдател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *