Писан за роби, правен за овце

печат
Репортаж – банките и съдии-изпълнители за мизерни, натрупани от допълнителни такси дългове, прибират цялото имущество на длъжниците си. В репортажа – коментар: законът е направен с презумпция за виновност на длъжника, независимо от обстоятелствата. Закон – кредиторът винаги е прав. След края на репортажа водещият дълбокомислено изтърсва: „Да-а, значи трябва да внимаваме-е…“

Не съм учуден от дебилността на журналистическата пасмина. Да внимаваме воденичният камък на Правото да не ни смаже. Все едно от всемогъща свръхестествена сила са спуснати тези закони, все едно са непроменим природен факт!

Анархистите отдавна сме го казали: законът е написан за робите.
Вярно, не всеки закон по толкова безочливо открит начин застава на страната на силните. Справедливостта се потъпква в нормативните текстове по-завоалирано. На парадния вход постилат червено килимче да мине жадуваната повече от изгора Справедливост, а после, в задната уличка, правят същата възлюбена на нищо.

Особено усърдни и натрапчиви са приканванията, когато законът е глупав, жесток и очевидно нагласен така, че обикновеният гражданин да е „вътре“ или направо „капо“ в разиграването с държавата, тоест с бюрокрацията и политическата класа, а те – дупе и гащи с икономическите „фактори“, тоест с бизнеса, за който неизвестно защо спряхме да използваме чудесно описваща ги дума „мутри“.

Законът вече обяви къмпингуването за незаконно. За радост на населението се намеси Бащицата и „въдвори ред“. Не „възстановената справедливост“ по милостта на днешния ни цар републикански обаче има значение – като нищо можеше да не благоволи да се изкаже. Та, хайде, да речем, че все пак имало повод за забраната – забоклучването около къмпингите е факт. Добре, ами от какъв зор Законът забрани на клошари да ровят в контейнерите за отпадъци? Щото, нали, челен европейски опит – в Германия било така; вярно е – и не говори добре за германците. И нека всичко изхвърлено изгние и напълва сметището, вместо от него да се извади годното за повторна употреба или преработка. Нека беднякът, изпаднал на абсолютното дъно, да се лиши от мизерния си залък, спечелен от сортиране на отпадъци, и без това разпилени из улици, поля, гори и планини („хубавата ни природа“ – да бе, да) – и защо? Защото ЗАКОНЪТ бил рекъл така?

Хубаво, но с какви очи тогава, възхвалявайки законопослушанието, плюем прояви на чуждо законопослушание? Свещените писания на всяка религия са Закон, Закон над всички останали закони. Запасалите бомби фанатици правят точно това – следват заповедите божии, образец за подражание по линия на заклинанието „да спазваме закона“.

Не би. Законопослушниците веднага прилагат двоен стандарт – законите на фанатиците били „неправилни“. А кой ви е казал, че вашите са правилните? Правилен закон е само онзи, по който ВСИЧКИ хора в едно общество имат съгласие. Такъв дори не е нужно да се записва, спазването му се случва ей така, незабележимо за самите хора. Щом обаче една наредба се нуждае от насилие и надзор, значи дори и най-фанатично привързаните към законопослушанието би трябвало бледо да заподозрат, че нещо не е наред. Е, освен ако не смятат, че „човешката природа“ е толкова „изначално греховна“, че само бой и закони я оправят, единствено принудата в лапите на властта ни спасява от поквара – и така отново се съгласяват с религиозните фанатици, от които уж се разграничават.

Хайде определете се най-сетне, господа! Отдавна сте казали, че законът е всичко, а човекът е нищо – обратно на някои религиозни завети, плод на недоглеждане на църковните цензори от времената, когато „пастирите“ са избирали кои от стоте евангелия да станат „канонични“ (ЗАКОНОВИ).

Наистина не знам, как се излиза от такова ценностно противоречие без риск от мозъчно изкълчване (невроза) или „загуба на вярата“ с или без пропадане в депресия. Горко на заглавичените в собствените си догми! И добре за нас – щом признават себе си за нищо, да се държим към тях като към нищо. И към законите им.

Васил Арапов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *