Писма на Петър Манджуков от 1948/49 г. и до него

печат

по повод ареста и изпращането на д-р Константин Кантарев на каторжна работа в концлагера Белене

I.

Петър Г. Манджуков, лесовъд

ул. „Авксентий Велешки“ № 30

Пловдив

Пловдив, 29.ХII.1948 г.

До другарката Катя Аврамова член на ЦК на БРП (к)

Уважаема др. Аврамова,

Вероятно както Вий и майка Ви, така и снаха Ви, другарката на покойния Ви брат Георги, ще да си спомняте за мене – бившият началник на Разложката Секция за Укрепване пороищата, където Вашият брат служеше при мене като лесничей на същата Секция. Вероятно ще да си спомняте, че аз рискувах целия себе си – и служебното си положение, и свободата си – за да подпомогна брата Ви да избяга от Разлог и да се укрие в София след разкритията по комунистическата конспирация в Разложко на 14 септември 1935 г. Сигурно ще да си спомняте, че аз посрещнах в Разлог последствията от бягството на брат Ви, като в продължение на цели седмици бях подложен на полицейски разследвания по няколко пъти дневно. Сигурно майка Ви ви е разказвала по какъв начин аз им се притекох на помощ материално, когато разни спекуланти в Разлог предлагаха да вземат покъщнината и мебелите им на безценица, потриваха ръце и очакваха да обърнат в своя материална полза стесненото положение на снаха Ви.

Ще Ви моля да ме извините, че съм принуден от обстоятелствата да Ви припомня гореказаното. Ето в какво се състоят обстоятелствата:

Тук, в Пловдив, живее един мой познат лекар, д-р Константин Кантарев, който работи в пловдивския работнически диспансер и поликлиника. Той е човек тих, кротък, любезен, всякога готов да се притече на помощ на ближния си; изобщо, по характер и морални качества съвсем прилича на покойния Ви брат; поради този му характер и морални качества, цялото Пловдивско гражданство го цени и дълбоко уважава, както бе ценен и уважаван в Разлог покойният Ви брат. Като лекар д-р К. Кантарев е незаменим и неговото – даже най-кратко – отсъствие от клиниката се чувства най-живо от работническите семейства.

На 17 декември т. г., петък, той е бил арестуван и задържан в Дирекцията на милицията, без да е формулирано против него каквото и да е обвинение. Той е бил поставен в една тясна, тъмна, неотоплена и мокра килия. При тия условия и при изключително студената сегашна зима той рискува да погине. От справката, която направих днес, излиза, че Дирекцията на милицията – понеже той е абсолютно необходим в детската клиника – е поискала разрешение да го задържи още 10 дни, т. е. до когато той сигурно ще заболее и умре от някоя пневмония или плеврит.

Сега – на думата си. Искам да ми издължите услугата, която направих на Вашето семейство, като направите всичко възможно да се нареди незабавно, телеграфно, да бъде освободен д-р К. Кантарев, против когото – повтарям – не е формулирано никакво обвинение.

Ваша работа е какво ще съобразите да се направи, за да се удовлетвори законът и обществото, предизвикани от такова третиране на най-ценните и най-уважавани граждани, какъвто е д-р К. Кантарев, чието семейство – жена и две малолетни деца – са в пълна неизвестност спрямо съдбата на семейния им глава.

Към настоящето прилагам една банкнота от 100 лева с молба да ме уведомите телеграфно за онова, което сте направили или ще направите по освобождаването на д-р К. Кантарев. Адресът ми е показан в началото на настоящето ми писмо, но считам за полезно да Ви го явя пак: П. Г. Манджуков, лесовъд, Ул. „Авксентий Велешки“ № 30 – Пловдив.

Моля Ви да поздравите от мене майка си, снаха си, а най-вече Светла и Орлин. Аз съм запомнил Светла, когато беше на 3 години, а Орлин – бебе на няколко месеца. Сега те вече трябва да са порасли. Тече животът. Ние стареем, а децата възмъжават.

Поздрав Ваш: (подпис)

II.

Пловдив, 25 септември 1949 г.

До другарката Катя Ст. Аврамова

улица „Сан-Стефано“ № 17 София

Уважаема др. Аврамова,

Тук приложен Ви изпращам препис от писмото, което Ви бях изпратил на 29 декември 1948 г. препоръчано (с разписка № 9320). Предполагам, че не ще да сте го получили, защото нито съм получил Вашия отговор, нито пък има някакъв резултат за д-р К. Кантарев. Друго предположение е несъвместимо с уважението, което всякога съм хранил спрямо цялото Ви семейство и със спомените, които съм запазил от ония времена за всички вас. За да бъда напълно уверен, че ще получите настоящето ми писмо, изпращам го на частния Ви адрес, който току що научих. По същата причина го изпращам препоръчано с обратна разписка.

От датата, когато д-р К. Кантарев е бил арестуван, до сега минаха повече от 9 месеца. През това време той е бил изпратен от Пловдив в мината Перник, шахта Богданов Дол, за да копае въглища и да прави тухли, а от няколко месеца насам е бил изпратен – и сега се намира – на един остров в р. Дунав при с. Белене (Свищовско) за работа по пресушаване на някакви блата. Предоставям на Вас да прецените до колко рационално се използват неговите знания и опитност, като лекар и до колко българският народ има полза от неговия каторжнически труд.

Подложен на лишения от всякакъв вид, на 16-часов изтощителен физически труд при най-нездравословни условия и климат, той сега е в най-плачевно физическо състояние. Каторгата, която сега носи благодушното название „Трудово-възпитателно общежитие“, във всички времена и при всички народи се е считала и счита като най-тежко наказание за най-големите престъпления. Понеже се отнася до най-тежкото наказание, сам по себе си се налага въпросът: какво престъпление е извършил д-р К. Кантарев? Кой съд е квалифицирал извършеното от него престъпление, въз основа на кой закон му е наложено това тежко наказание и как може да се налага наказание, без да е определен някакъв срок за изтърпяването му?

Казват, че д-р К. Кантарев по убеждение бил анархист. Това му било престъплението. Но има ли закон в страната, който да предписва на гражданите кой какви убеждения да има и кои убеждения са позволени от закона и кои от тях са престъпни? До колкото ми стигат знанията, в една правова страна, за каквато иска да мине България, законът наказва престъпните действия, а не убежденията. Да се наказват убежденията, значи да се отворят широко вратите за най-разнообразни произволи. От друга страна, и Вий, и аз знаем, че идеите не се набождат на щикове…

Нека разгледаме сега от друга гледна точка наказанието на д-р К. Кантарев и на други лица, наказани не за извършени престъпни действия, а за техните убеждения – от гледна точка на интересите на ком-партията. Ако идеите на д-р К. Кантарев и на другите наказани като него, са погрешни, те няма да се възприемат от здравомислещите хора; животът сам ще ги отрече и те ще заглъхнат. А ако са съобразени с нуждите на времето и хората, ще признаете, че действията на ком-партията против тях само ще ги засилят; тя – ком-партията – или трябва изцяло, или частично да ги възприеме, или да се откаже от желанието си да създава мъченици, чиито страдания ще дадат нов импулс на техните идеи. Преследването на християните, което доведе до тържеството на християнството; историята на реформаторското движение, както на комунизма и много други исторически факти, потвърждават това.

Какво печели ком-партията от това, че преследва и наказва безпричинно – без вина и без съдебна присъда – най-тихите, най-добрите и най-уважаваните граждани като д-р К. Кантарев? Всеки един от тези добри и порядъчни хора има семейство, роднини, близки, познати. Вие сами си отговорете на тоя въпрос:

Има ли смисъл ком-партията да агитира по този начин против себе си? Не е много разумно да се смесват понятията сила и насилие. Първото предполага спокойствие в действията, умереност, постоянство, методичност; второто се проявява чрез нервност, безпокойствие, страх от утрешния ден – това е безсилие, маскирано чрез брутално проявление на физическа сила…

Както писмото ми от 29.12.1948 г., така и настоящето имат за цел – без злоба и без намерение да обиждат някого – да Ви посочат на Вас и на ком-партията за извършената грешка със задържането на д-р К. Кантарев и на други лица, наказани за техните убеждения, в началото на м. декември 1948 г., която, чрез този арест, се повтаря всеки ден – от 17 декември 1948 г. до сега.

Вие знаете много по-добре от мене, че грешка, която се повтаря многократно, вече не е грешка, а нещо много по-тежко. С тия мои две писма аз смятам, че помагам чрез Вас на ком-партията да снеме от плещите си отговорността за нарушенията на правата на човека и гражданина.

Прочее, пак Ви моля да ми издължите услугата, която направих на Вашето семейство, като упражните Вашето влияние за незабавното освобождение на д-р К. Кантарев, който за сега се намира в „трудовото-възпитателно общежитие“ при с. Белене (Свищовско).

Към настоящето прилагам едно клише от моя фотография на покойния Ви брат Георги и на семейството му, направена през м. юли 1935 г. в околностите на с. Бачево (Разложко). Поздрави на Вас, на майка Ви, снаха Ви, а най-вече на Светла и Орлин:

(подпис)

Бележка на редакцията
Екатерина Стефанова Аврамова е член на ЦК на БКП (1945-1966). Между 1945 и 1949 г. е била инструктор в ЦК, а от 1949 до 1952 – завеждащ външния отдел на ЦК на БКП. Завеждащ отдел „Агитация и пропаганда“ на ЦК (1955-1957). Заема и държавни длъжности: председател на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина (1957-1966), заместник-председател на Народното събрание (1966-1971) и секретар на Съвета за опазване и възпроизводство на природната среда към Държавния съвет. Екатерина Аврамова е родена в с. Мокрен, Сливенски окръг. През 1933 г. става член на ЦК на РМС. Следва немска филология в СУ, но през 1934 г. е изключена от университета и въдворена в родното си село. През 1936 г. става инструктор в ЦК на БКП. През 1941 г. е арестувана и изпратена в лагера „Св. Никола“ край Асеновград, откъдето бяга през 1943 г. След 9 септември 1944 г. до постъпването си на работа в партийния апарат (1945) е служител в МВР.

III.

Скъпи дядо Петре,

Записите ти поставиха мама в много притеснено положение. От една страна тя се зарадва, защото почувства, че не сме забравени, че не сме сами, а от друга ѝ беше съвсем тежко да приеме тези пари, макар и така деликатно изпратени. Защото, казва тя, те не са припечелени с наш труд.

Записите стояха до преди два дни неосребрени. Писмото на татко разреши въпроса. Той се обажда от с. Белене. Вместо да го пуснат, е преместен! Иска колет. Този път, за бързината с която беше направен и изпратен колетът и парите, Татко, пък и ние, ще има на теб да благодарим!

Сърдечни поздрави от трима ни – Мама, Бистра и Николай Кантареви. •

СМ

Остави коментар

  • Димитър Атанасов - Кабули

    Комунистите са оперирани от чувство за дълг и признателност, така че не се учудвам за пренебрежителното отношение към писмата на Манджуков. Комунизмът е най-голямото зло, което може да съществува на земята от нейното сътворение до нейната гибел, а комунистите са метастазите на това зло. Ако приемем, че Историята е описание на явленията, то цялата история на България е едно тъжно описание на предателства и безумна разруха на морала на нейните водачи. Винаги съм твърдял и ще твърдя, че България е била блиизо 500 години под9 чужда власт защото БЪЛГАРИТЕ са искали да е така. Защото поробителите на народа в съзнанието на голяма част от него са изпълнявали функциите на бъдещите партийни секретари, от които е зависело и млеконадоя, и мостовете, и училищата, и децата, и тяхната направа. Или може би обратното е по-точно – бъдещите партийни секретари са се държали по времето на своето величие така, както се е държал беят с раята.
    Примерът с доктора е един от хилядите, които доказват правотата на думите на Антон Страшимиров: „И клаха тъй, както и турчин не е клал“. До обезкървително изтощаване на цвета на нацията.
    Бог ни наказва за греховете, извършени от царстващи – с корони и без корони.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *