Писмо до душата

печат

на убития афганистански братчед

За изстрела – сори, братчед,

такъв ти бил късметът просто –

с един куршум от рикошет

да паднеш пронизан под моста.

 

Това донякъде е гаф,

донякъде – патриотизъм.

Зависи по кой параграф

ще отчетем, че си пронизан.

 

И ние сме дошли оттам, братчед,

от общите ни землища прастари.

И ние сме приготвяли рушвет –

за византийски митничари.

 

И ние сме били мигранти,

ала сме отбелязали прогрес –

преди сме охранявали Византия,

а в днешно време пазим ЕС.

 

Виновен си си ти, братчед,

защото си страшна заплаха

за административния капацитет.

„Българийо, за тебе те умряха“.

 

Ще кажа направо, братчед –

не се сърди, ама си много прост.

Че ние всичко сринахме навред.

Къде пък го намери тоя мост?

 

Щом идваш в нашата страна,

защо не провери във интернет

как почнахме с мечти за светлина

и свършихме с мечти за Пиночет?

 

Така че разбери ни нас, братчед,

наистина е трудно тук и жалко.

И ние си отиваме от рикошет,

но не като теб, а по малко. •

Александър Урумов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *