Писмо от Шотландия

печат
Ние, анархистите, сме против държавата. Но понеже сме реалисти, не може да не забележим, че в някои държави животът е по-лесен. Кои са те? Каква е причината? И ако не е лесно да премахнем държавата, не е ли по-реално да я принудим да бъде по-малко държава?
Предлагам на редакцията да направим този разговор, като вземем различни мнения.
Аз мисля, че там, където е имало повече борби, стачки, революции, там животът е по-добър.
В страни, където за дълго е установена диктатура, изоставането е очевидно. Такива са всички социалистически държави, такава беше Гърция по време на диктатурата на полковниците, такива бяха Испания и Португалия по време съответно на Франко и Салазар.
Често в разговори ми опонират, че добре живеят хората само в онези страни, които са имали много колонии. Но Турция, Русия, Португалия опровергават твърдението им. Те са имали много колонии. Северните страни не са имали, а животът там е по-лек.
Наблюдавал съм как реагират хората например в Полша, във Франция, когато им се отнеме някоя придобивка. Излизат на улицата, стачкуват, освиркват…
У нас профсъюзите са компрометирани. Профсъюзната администрация, подобно на държавната, се храни и слушка добре. У нас хората не излизат лесно на протест. Но, когато ние излезем и питаме защо, например, у нас телефонните такси са неколкократно по-скъпи от средноевропейските или пък защо изкупните цени на млякото са неколкократно по-ниски от средноевропейските, може би и те ще искат поне да чуят отговорите.
Разговорът как да принуждаваме държавата да отстъпва, според мен, е актуален и полезен.
Тези дни посетих в Пловдив семейството анархисти Латка и Стефан Попови. Тъй като вече по-трудно излизат навън, те се радват на приятелските посещения. Току що бяха получили писмо от Шотландия. Техни приятели от село Добрич, Хасковско, земеделци по убеждения, отишли да живеят и прекарат старините си при дъщеря им в далечната страна. Два месеца след пристигането си, вече добили някакви впечатления, те пишат на приятелите си.
Предлагам на редакцията част от писмото.
„…Ние с жена ми тук сме по-добре отколкото на село, в смисъл, че има кой да се грижи за нас. А старостта била грозно нещо. Тук в Шотландия се прави доста за облекчаването ѝ. Социалните грижи са доста по-различни от тия в България. Всяка седмица в определен ден идва жена физиотерапевт да упражнява жена ми за прохождане. Вчера идва лекар вкъщи без да сме го викали, за да види как съм аз. Той е от екипа на личния лекар. При обаждане на „Бърза помощ“ същата пристига вкъщи за 6-7 минути и взема болния в болницата за цялостно изследване. Всички лекарства за всички пенсионери и младежи до 18 години са съвсем безплатни. (Разбирам, че това е за сметка на данъкоплатеца, но улеснява много хората.) Социалните грижи не са формални, както в България. В село Добрич има назначена една жена за четири болни да им помага. И у нас идваше по 2 часа на ден. Пази боже от помощта им! А идваха от три инстанции да проверяват как си гледала работата. Жена ми ги пита какво работят. „Ние сме контролни органи“. Но какво работите? – пак ги пита тя. Усмихват се. В България и минималните средства, които отпуща държавата, отиват не по предназначение, а се излапват от администрацията на „Социални грижи“. И по-грозното е, че няма на кого да кажеш това. Струва ми се, че България е най-точният лик какво представлява държавата въобще…
Специално в Шотландия хората са с по-голяма култура и по-човечни. Не се прави разлика, действително, между раса, цвят на кожата, религия и пр. В държавните учреждения бюрокрацията е също много снижена. Няма тоя формализъм. За преглед като идеш няма никакво чакане, нито минута. Съобщава се на пациента часът за преглед с точност до минута. Болният се обажда по телефона кое лекарство му е свършило. Обаждат му се в кой ден и час да си го получи от аптеката. Няма никакви „рецептурни книжки“ и др. глупости, които правят живота на човека непоносим…
Град Абърдийн е около 250 хил. жители, но се простира на голяма площ. Жилищата са предимно едно- и двуетажни, еднакво отдалечени от широки тротоари и улици, с малки дворчета пред къщи, всички с цветя, най-разнообразни. По улиците не се срещат пешеходци. Шофьорите са много внимателни. Времето е много променливо – дъжд, слънце и ветрове. Ние с жена ми си мислим, че сме загубили много, като сме дошли едва в края на живота си.“
К. Зяпков

Коментар на редактора
Може би няма да е трудно да намерим в недалечното минало периоди, когато шотландците – да не говорим за техните също толкова заможни днес съседи ирландците – са живели „по-зле“, отколкото българите. Сигурно ще намерим и доста хора, които ще кажат, че мнозинството от германците (поне тези с – или по-скоро без – определен произход) са живели „по-добре“ при диктатора Хитлер, отколкото при демократа Еберт. Йерархичните системи винаги водят до разделение и то не само по вертикала. Всеки роб мечтае да бъде продаден в по-богата плантация при по-добър господар, а най-голямата му мечта е да има свои роби.
Ние не отричаме, че някои роби са по-охранени от други. Ние отричаме робството.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *