Платформата на ФАБ

печат

Навярно малцина са чували неговото име, защото цензорите на казионната историческа наука и философия са направили и невъзможното, за да бъде затрупано с праха на забравата. Както ще видим след малко, те са имали достатъчно основания да постъпят така. Точно затова ние би трябвало да знаем повече за тоя подранил предтеча на анархизма от навечерието на века на Просвещението, което стана преддверие на Великата френска революция.
Жан Меслие (1664 -1729), от чието рождение и смърт тази година се навършват съответно 345 и 280 години, е френски католически свещеник (кюре), атеист и философ-материалист. Той е роден през 1664 г. в село Мазерни в областта Шампан (едно село, което вече не съществува), а е починал през 1729 г. в селото Етрепини, където е бил енорийски свещеник в течение на 41 години до смъртта си. Син на ратаи, „животът“ на бедните го превръща в яростен враг на краля, аристократите и висшето духовенство. Те тънат в разкош, охолство и разврат за сметка на мизерията, която нашето кюре наблюдавал около себе си и която го белязала завинаги.
През годините, прекарани в служба на един бог, чието съществувание той отричал поради аморалността на „сътворения от него свят“, Жан Меслие пише тайно своя трактат, който озаглавява „Завещание“. Това е завещанието му към бъдните поколения. В него той излага своя атеизъм, социалните си концепции за бъдещото устройство на света и пътя към него.
За силата на неговото слово и страхът, който то е внушавало на господарите от неговото време и техните наследници, можем да съдим по съдбата на тоя трактат, който е трябвало да чака няколко столетия, скрит в тайници, за да бъде отпечатан изцяло. Първите откъси от него се появяват посмъртно и са разпространени през 1735 г. По-късно, през 1762 г. (годината, в която Паисий е написал своята „История славянобългарска“) Волтер издава нелегално страници от „Завещанието“ и отново през 1768 г., като съкращава „предпазливо“ най-силните му атеистични и революционни моменти и параграфи. Приблизително по същия начин, части от памфлета на Кюрето се появяват през 1772 г. благодарение на енциклопедиста Холбах. Пълното му издание е публикувано за пръв път в Амстердам през 1864 г. (когато е създаден Първия Интернационал). А в родната му Франция първото издание на „Завещанието“ е трябвало да чака два века и половина! (То излиза едва през 1969 г. след майските събития в Париж от 1968 година.)
Нашият революционен мислител и памфлетист въстава срещу несправедливия и деспотичен социален ред на Луи XIV – „краля Слънце“ („Държавата – това съм AЗ!“) и на Луи XV („След нас и потоп!“), срещу обществото на богати и бедни. Той разглежда собствеността като основа на неравенството, а властта и религията като негови създатели и безскрупулни защитници. Меслие отрича християнския морал, защото освещава и оправдава тоя „ред“ и насърчава робско смирение и покорство у „нисшите духом“. Като алтернатива той проектира създаването на една социална система, основана върху общността на имуществата и премахването на йерархията, като апелира към въстание и убийство на краля, паразитите-аристократи и шарлатаните на висшето духовенство. Заедно с това, Кюрето разработва и материалистическата теория на познанието.
За интересуващите се от живота и идейното му наследство можем да посочим оскъдна библиография на френски: 1) Доманже, „Кюрето Жан Меслие“, 1964 г., Издателство Жюиар; 2) Конио, „Кюрето Жан Меслие“, 1966 г. в № 232 на „Тетрадки на рационалистите“; 3) „Изследвания върху Кюрето Жан Меслие“ по време на Международния колоквиум в Екс-ан-Прованс през 1966 г. (библиотеката Клаврьой); 4) Л. Верона, „Жан Меслие – свещеник, атеист и социал-революционер“, 1975 г., Издателство Низет.
Българският читател може да намери кратки сведения за Меслие в издадената наскоро „История на анархизма“ от Жан Препозие (Издателство Рива, 2009). Без да е образец на обективност, тя съдържа известна информация и на моменти интересни интерпретации на събития и личности от историята на нашето движение. За съжаление, нейните български преводачи и „научни“ редактори, които са искали да бъдат по-големи католици от папата, не са могли да избягнат демонстрацията на ненавистта си към анархистите, наричайки ги либертинци (т. е. хора с разпуснати нрави, вместо „либертери“ или бойци на свободата, както се наричат нашите френски другари), бандити, крадци, убийци и т. н. – съвсем в стила на своя духовен баща Бай Ганю и неговата компания. За Жан Меслие в своя превод те казват: „Една чудновата персона (а не забележителна личност) от началото на века на Просвещението може да се нареди сред истинските предвестници на анархизма.“ Нашите „интелектуални“ подлоги на силните на деня са скандализирани от „вулгарния език“ на неговия ръкопис, описващ механизма на светската и религиозна власт, „които се разбират помежду си като две пари в кесия. Религията поддържа и най-отвратителното политическо господство, а последното защитава религията, колкото и глупава и несъстоятелна да е тя“. Изпълнени с благородно възмущение, те цитират лъхащите на класова омраза слова на „това духовно лице“: „Властелините на света и всички аристократи трябва да бъдат обесени с червата на владиците“ (какъв ужас!).
Векове по-късно тези мисли на кюрето Жан Меслие се появяват върху стените на Париж по време на майските събития през 1968 г. Участниците в тях също смятат като своя предтеча, че такава трябва да бъде съдбата на политическата каста (от шефове, „народни или божи избраници“ и висши бюрократи), на капиталистите, на богатите безделници и паразити, на висшето духовенство и на проституиращите жрици и жреци на „свободното слово“ в превърнатите в публичен дом медии. За да се освободи народът от грабещите, смазващи и задушаващи го „елити и лидери“.
В своя памфлет „Завещание“ Жан Меслие се провиква: „Къде са тези безстрашни тираноубийци, каквито имаше през миналите векове? Къде са Брут и Касий? Къде са дръзките убийци на Калигула и толкова други подобни чудовища? Къде са Жаклемановците и Раваяковците на днешна Франция? Защо не живеят все още през нашия век, за да сразят всички тези отблъскващи изверги и врагове на човешкия род и освободят всички народи от тираничната им власт!?“
Гневът на Кюрето изригва срещу присвояването на земните богатства и произведените с общ труд блага от господарите-експлоататори и проповядва свободния комунизъм. Той апелира към народа: „Собственото ви спасение е във вашите ръце. То зависи единствено от вас, но за да сте свободни, трябва да се научите да се разбирате помежду си и да се организирате. Така че, ако искате да сте свободни, народи, обединявайте се! Започнете първо тайно да споделяте мислите и желанията си! Разпространявайте повсеместно и най-старателно писания като настоящето, които помагат на всички да разберат низките подбуди и суетата на славолюбивите властолюбци, религиозните заблуди и предразсъдъците и които разобличават ненавистното тиранично управление на кралете, князете и останалите богопомазани по земята!“
Меслие зове работниците на стачка за събаряне на властта и отнемане на богатствата на властниците, „правоимащите“ и техните слуги.
В своите „Изповеди на един революционер“ Прудон пише за своя предтеча: „Не е бандитски главатар кюрето, който се е осмелил да прокламира идеята: „С червата на последния чернокапец да стегнем шията на последния властодържец!“
Освен кръглите годишнини от рождението и смъртта на „скандалния католически свещеник“ и 220-годишнината от Великата френска революция, повод за това възпоминание е и обменът на мисли, който имахме по време на витошката ни сбирка през юни тази година. На манипулациите, дезинформациите, клеветите, лъжите и помиите с които така наречената „Четвърта власт“ залива и оглупява ежедневно публиката, можем да се противостоим само ако обърнем най-сериозно внимание на качеството на нашата просветителска и апостолска дейност. Нашата пропаганда и агитация трябва да бъде лаконична, експресивна, забиваща се в съзнанието на всеки, към когото я адресираме. Заедно с това, тя трябва да ни разграничава рязко от всички търговци на политически идеи, които търсят лековерни мющерии за стоката си, особено в дните на предизборни кампании. Само тогава ще можем да приковем вниманието на бедните и „нисши“ класи към това, което им казваме, а след това и да ги организираме за Социалната революция, която единствена ще ги отведе в царството на свободата, равенството и братството. Пример за такива, прорязващи като светкавици помътеното им класово съзнание лозунги е и перифразираната мисъл на нашето кюре, която сме поставили под неговия графичен портрет, чийто оригинал се намира в Националната библиотека в Париж.
Същевременно тя, заедно с лика му, е нашият „предизборен плакат“. Нали властта и нейният „независим съд“ искаха да ни забранят на 27 май тази година, понеже не сме участвали в техните циркови представления. Ето че сега удовлетворяваме и това изискване на Закона за политическите партии.
ГРАЖДАНИ НА БЪЛГАРИЯ, ГЛАСУВАЙТЕ ЗА ПРОГРАМАТА НА КЮРЕТО ЖАН МЕСЛИЕ!
Застъпник
за кандидата на ФАБ
Георги Константинов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *