Платформата на ФАКБ от 1945 г.

печат
На 10 март 1945 г. в Княжево до София е свикана национална конференция на ФАКБ, която да приеме проект на програма за организация. Подготовката и самата конференция преминават нелегално, но откриването ѝ е обявено публично. Изминали са точно шест месеца от деветосептемврийския преврат. Български анархисти – активни участници в антифашистката съпротива – се връщат от затвори и концлагери, от емиграция, от нелегалност. Оцелелите от репресиите са разпръснати из градове и села. Още докъм средата на септември установяват връзки помежду си. В по-големите центрове се свикват срещи, а до края на месеца – местни конференции (в Радомир, Казанлък, Пловдив, Килифарево и другаде), на които всички участници изразяват нетърпение, готовност, воля за активна дейност. Определена е дата за общонационална конференция за възобновяване на ФАКБ (Федерацията на анархокомунистите в България), както и за обединяването с ФАСБ (анархосиндикалистите). В София започва да излиза вестник „Работническа мисъл“.

Още на второто изказване на конференцията нахлува въоръжена милиция. Всички делегати са закарани под конвой в милиционерския участък в Княжево. Остават там, докато пристигнат затворнически камиони, които ги стоварват в Дома на слепите, превърнат отскоро във временен следствен затвор. Това е началото на болшевишкия погром срещу безвластническото движение в България, който продължава и през следващите десетилетия.

На партията е ясно, че ако ви дадем свобода на агитация и пропаганда, вие ще станете сила, с която никога не можем да се справим. Това определя отношението към вас – откровено споделя пред лагеристите-анархисти Руси Христозов, най-големият милиционерски началник в България по това време.

На партиен пленум Цола Драгойчева заявява: „Ако дадем на анархистите свобода на организация, пропаганда и печат, всички наши революционни кадри ще отидат при тях.“

Все пак другарите успяват да публикуват Платформата на ФАКБ в Работническа мисъл през 1945 г. Нейното съдържание далеч не е само исторически документ. То е свидетелство както за времето, така и за неостаряващите идеи на анархизма. Нещо повече – и затова я публикуваме – тя е добра основа за дискусия върху това какво се е променило и какво – не през изминалите 70 години.

Платформата на ФАКБ от 1945 г.

ОСНОВИ

Ние отричаме днешната социална система на държавност, капитализъм и централизъм, защото се основава върху властта, която е в противоречие с инициативите и свободата на народа. Всяка власт означава политически, икономически или духовни привилегии. В икономическо отношение тя е представена от частната собственост, в политическо – от държавата и в духовно – от религията.

Тези три форми на властта са взаимно обвързани – ако някоя от тях бъде съхранена, тя ще възстанови другите. Затова ние отхвърляме самия принцип на властта. Ние сме привърженици на премахването на частната собственост, на държавата и на религията и сме за пълното ликвидиране на всички форми и институции на принуда и на насилие.

Ние отхвърляме всяко учение и всяко социално, политическо и икономическо движение, целящо поддръжката на държавата, частната собственост и църквата, на принудата и на насилието в социалните отношения.

Ние отхвърляме фашизма, който е един исторически опит за възстановяване на абсолютизма, самодържавието и могъществото на политическата форма на властта с цел да бъде защитено икономическото и духовно господство на привилегированите класи.

Ние отхвърляме политическата демокрация, защото тя не предвижда премахване на принципа на властта, води до дезориентация на масите, вмъквайки ги чрез измами и илюзии в битки срещу собствените им интереси, и ги корумпира чрез упражняването на властта и поддържането на стремежа към господство.

В допълнение, политическата демокрация е напълно негодна да реши големите социални проблеми. Тя поддържа хаоса, противоречията и престъпленията, произтичащи от социалните основи на централизираната държава и капитализма.

Ние отричаме държавния социализъм, защото води до държавен капитализъм: до най-чудовищната форма на икономическа експлоатация и потисничество и до пълно премахване на обществените и индивидуалните свободи.

Ние сме за анархокомунизма или за свободния комунизъм, който ще замени частната собственост с пълната социализация на земята, фабриките, мините, всички средства за производство и продукцията.

Държавата ще бъде заменена от федерацията на свободните общини, обединени на регионално, провинциално, национално и международно ниво. Църквата и религията ще бъдат заменени с един свободен индивидуален морал и един научен мироглед.

Изграждането на анархокомунизма, за разлика от всички други социално-икономически и политически идеи и системи, се базира върху федерализма.

Новата социална организация, която ще замени държавата, ще бъде изградена и ще функционира отдолу-нагоре. Всички жители на даден град, квартал или село ще формират местната свободна комуна, а всички местни свободни комуни ще се обединят в регионални, провинциални, национални и международни съюзи и федерации и в една световна социална обща конфедерация.

Новата обществена организация на производството ще се формира от една компактна мрежа на безброй местни селскостопански, занаятчийски, минни, промишлени, транспортни и пр. предприятия, обединени в регионални, областни, национални и международни съюзи и производствени федерации, образуващи общата световна икономическа конфедерация.

Новата обществена разменно-разпределителна организация за снабдяване и потребление също ще бъде представена от една гъста и сложна мрежа от организации, съюзи и регионални, провинциални и национални федерации, групирани в една обща конфедерация за планиране, обмен и потребление според нуждите на всички жители на планетата.

По същия начин ще се организира всяка човешка социална дейност, транспортът, комуникациите, образованието, здравеопазването и т. н.

В такава система на организация на всички функции и на различните аспекти на социалния живот няма да има място за каквато и да е власт на индивида над индивида и на експлоатацията на човек от човека.

Основният принцип на производство и разпределение при изграждането на тази нова социална система ще бъде: всеки ще произвежда според своите сили и възможности и всеки ще получава според нуждите си.

ТАКТИКА

Реализирането на този социален идеал за равенство, солидарност и свобода може да бъде дело само на обединените работнически и селски маси, вдъхновени от идеите на анархокомунизма и организирани в техните идейни, професионални, разменни и потребителски, културни и образователни групи.

Анархокомунизмът, отричайки държавата, отхвърля участието на работниците в административните институции и апарата на държавата, в парламента, както и във всякакви избори на органи на властта.

Анархизмът признава като единствено ефикасно средство за борба и защита – както на ежедневните интереси на трудещите се маси, така и за реализирането на крайния идеал за освобождение на човечеството – прякото действие на самите работници, практикувано от техните икономически организации и изразено в стачки, саботажи, бойкот, генерални стачки, бунтове и социална революция.

В резултат, анархизмът отхвърля всички форми на държавна организация и на партийни борби, считайки ги за стерилни и неефикасни, тъй като не отговарят на целите, непосредствените задачи и интересите на работниците от градове и села. Истинската сила на работниците е в икономиката и в техните икономически организации. Това е теренът, където капитализмът може да бъде миниран. Само тук може да има истинска класова борба.

ОРГАНИЗАЦИЯ

Това радикално социално преобразуване, което предвижда анархокомунизмът, изисква организираното действие на всички сили, които са заинтересовани от решението на тази историческа задача.

Преди всичко е необходимо тези, които са привърженици на анархокомунизма да се организират в една анархо-комунистическа идейна организация.

Задачите на тази организация са: разработване, разпространение и съдействие за реализацията на идеите на анархокомунизма; изучаване на всички настоящи и жизненоважни въпроси от ежедневието на трудещите се маси и проблемите на социалната реконструкция; организиране на многоликата борба в защита на техния социален идеал и каузата на трудовия народ; участие в създаването на работнически производствени, професионални, разпределително-снабдителни и потребителски, културни, образователни и всички други видове групи, организации и съюзи, необходими за социалната реконструкция и за функционирането на новото общество; участие с оръжие в ръка във всяко революционно въстание; в подготовката и организацията му; използване на всякакви позитивни начини и средства за приближаване на социалната революция.

Анархокомунистическите идейни организации са абсолютно необходими за подготовката и пълната реализация на анархокомунизма по време на социалната революция и след нея.

Тези организации се формират по населени места и по квартали. Всяка местна или квартална организация избира секретар/ка, чиято работа е да бъде в контакт със секретарите на другите подобни местни или квартални организации. Всички такива организации в една област или град с голям брой жители образуват общата областна или градска организация. Всички местни организации се обединяват по региони и провинции в регионални и провинциални съюзи. Контактите между тези съюзи се осигуряват от съответните секретариати. Всички областни, регионални и провинциални съюзи на страната са обединени във Федерацията на анархокомунистите от България.

(следва)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *