Плоският данък и безработицата

печат

Не че преди не бях чувал за Института за пазарна икономика, но обвързаността му с разпространението на двете книги за световната криза 2008-2009, които дискутирам тук, ме накара да се позаинтересувам повече от него. Определено поддържа внушителен сайт и развива по-голяма дейност, отколкото предполагах. Аз се набутах направо в отчетите на института и прелистих този за 2008 година. Отчетът си е големичък, но попадам на познати имена – USAID, американска „неправителствена“ организация, подчинена на Държавния секретар на САЩ и сътрудничеща на ЦРУ. Американската фондация „Херитидж“, Хосе Пинера (канили са го в България)! Пинера е крайно десен неолиберал, който е приватизирал дори гробищата и детските градини в Чили. Минава за специалист по приватизиране на пенсионни системи. Това е един от хората, опустошили чилийската икономика по времето на Пиночет. На тези неща си заслужава човек да се спре отделно, особено на личност с мръсното минало на Хосе Пинера. Онова, което ме накара да напиша това, е следният текст на 25-та страница от Отчета: „Уолстрийт Джърнъл публикува статия-коментар на Стивън Мур, главен икономически анализатор, в която той цитира ИПИ като успешен пример за прокарване на реформи в данъчната сфера. Статията започва с представяне на Светла Костадинова, директор на ИПИ, като инициатор за въвеждането на най-ниския в света плосък данък. Авторът цитира следните думи на Костадинова: „Ситуацията в България ставаше все по-отчайваща. Губехме населението и нашите най-добри работници. Те отиваха да търсят работа в Западна Европа, а най-големият дял от идващия от чужбина капитал беше от парични преводи…“ По-нататък пише: „Всичко това започва да се променя след като корпоративният данък се смъква до 10% през 2007 година, а през януари 2008 г. се сваля и данъкът върху общият доход на 10%… Резултатът: Страна, която преди 10 години е имала 12% безработица, сега я е свалила до 6%. Вместо хората да напускат България, за да търсят работа, сега е обратното – западноевропейците идват да работят в България. „Сега населението се увеличава“ казва Костадинова. Тези страни, дори бившите комунисти, разбират, че плоският данък е ключът към техния просперитет“.

За съжаление статията изобилства с неверни твърдения и полуистини. Основните тези са две: Едната е, че по-ниският данък осигурявал по-високи приходи. Това не е задължително да е така. По-ниския данък не винаги води до по-големи приходи. Има оптимална ставка. Вярно е, че в краткосрочен план плоският данък понякога води до увеличение на данъчните приходи на държавата поради „излизане на светло“ на част от сивата икономика, но в дългосрочен води до социално разслояване и изчезване на средната класа. Точно затова няма нито една развита страна с плосък данък (ако не броим Исландия за развита). Плоският данък е популярен в постсоциалистическите страни, Ирак (15%, наложен от американските окупационни сили) и някои африкански и латиноамерикански страни. Плоският данък в България вероятно беше добър за Станишевото правителство, но не помага никак на Дянков.

Втората теза е, че въвеждането на плоския данък в България е довело до създаването на работни места. По данни на Националния статистически институт преди 10 години безработицата е била дори над 12%, но от 2001 година насам монотонно и стабилно намалява и при въвеждането на плоския данък вече без друго е в рамките на 5-7%, т. е. намаляването на безработицата в България няма нищо общо с плоския данък. На американския пропагандист можем да простим, но на „водещ икономист“, директор на институт, който влияе на правителствената политика и не знае какъв е ходът на безработицата в България, не мисля, че може да се прости. Статията в прав текст твърди, че намаляването на данъците е обърнало ситуацията в България. Такова нещо няма. За пореден път неолиберали, привърженици на свободния пазар имат грубо разминаване с фактите. Какво точно е казала Костадинова, не можем да знаем, но очевидно ИПИ поддържа тезите в статията след като я е включил в годишния си отчет.

Противоречието с фактите достига комични размери – западноевропейците идвали у нас да работят…? Мисля, че не подлежи на коментар. И населението се увеличавало. Как, с чужденци ли?

Австрийската икономическа школа и институтът „Кейто“ вече са създали фалшифицирана история на световната икономическа криза от 2008-2009 година. Западните неолиберални институти и „учени“ са създали и фалшифицирана история на света, към която трябва да добавим и фалшифициране на историята и извращаване на идеологията на социализма. Разпространяването на толкова фалшификации и погрешни теории може да се извършва или от нечестни хора, или от хора, които си нямат понятие от материята с която боравят, а само повтарят зазубрени правила. Този пример с Костадинова определено навява на втория вариант. Тогава следва ли да се учудваме, че „компетентните антикризисни мерки“ на министър Дянков, също краен последовател на неолиберализма, се оказаха прокризисни и доведоха до задълбочаване, вместо до преодоляване на икономическата криза в България. С други думи, както в света така и у нас, неолибералите живеят в своя икономическа виртуална реалност, създавана от школите на неолиберализма по света и твърдо отказват да приемат несъответствието й на действителността. Вярно, има голяма материална и нематериална изгода от следването на „правата“ икономическа вяра. Лошото е че, тия хора, които не знаят какво правят, постоянно се изявяват в медиите и лъжат не само народа, но и самите правителства не само у нас, ами и по целия свят. Костадинова сама се хвали, че тя и ИПИ са убедили правителството на Станишев за плоския данък. Същият този ИПИ, чийто директор е Светла Костадинова, сега отново активно се меси при съставянето на антикризисните мерки на правителството на Бойко Борисов. Прави го заедно с групата български неолиберали или последователи на неолиберализма. Георги Ангелов от „Отворено общество“, Индъстри Уоч (те предпочитат да се изписват на английски, разбира се, Industry Watch, за да ги мислят за по-умни), Център за либерални стратегии, Центъра за икономическо развитие, като са формирали групата „Macro Watch“ (пак на английски!), която е отново инициатива на „Отворено общество“. Ако питате мен, най-цененото от Запада качество на свободата на словото е, че позволява да се лъже и манипулира в голям мащаб. Освен това, оня, който има парите, т. е. банки и корпорации, си наемат „учени“, „институти“ и платени клакьори, които да прокарват техните класови интереси (които са 1. Печалба. 2. Печалба, 3. Печалба …) като обществени интереси или като „наука“. Споменатите центрове и институти в България и световната мрежа, в която участват, са част от репресивния апарат на западната „демократична“ система. Достатъчно е да чуете какво говори например Георги Ангелов, за да видите на кого трябва да се подчиним, на кого трябва да угодим, на кого трябва да си разпродадем имуществото (приватизация!) и заради кого трябва да си намалим доходите и да работим повече – чуждите инвеститори. Обещава ни се вече 20 години, че ако „слушкаме и папкаме“, ще станем като тях. Уви, не само не станахме, а с всеки изминал ден губим все повече и повече, защото тази неолиберална икономическа идеология е против нашите интереси, както лични, на повечето от нас, така и национални, тъй като повечето от нас съставляваме българския народ.

Следва да се отбележи, че тези институти са добре финансирани. Бюджетът на ИПИ например за 2008 година е 500 хиляди лева. А къде са алтернативните икономисти? Как са финансирани и финансирани ли са въобще? Кой от нас може да извади такава сума? Затова, хора, четете, образовайте се, формирайте мнение и го изказвайте. Бъдете активни, никой няма да го направи вместо вас!

Kihano

(с малки съкращения)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *