По Оруел или по Хъксли живеем

печат

да търсим изхода от въртележката, рискувайки, или да умираме бавно, търпейкиghimages

Антиутопията „1984“ на Ерик Блеър, познат под псевдонима Джордж Оруел, описва кошмарен свят на тотален контрол не само над поведението, но и над мислите на хората.

Антиутопията „Прекрасен нов свят“ на Олдъс Хъксли рисува друга картина, уж лъскава, но не по-малко страшна.

Оруел се боял, че книгите ще ги забраняват или преписват със задна дата. Хъксли предрича, че няма нужда от забрана и фалшифициране, щом липсват желаещи да четат.

Оруел се страхувал, че ще ни лишават от достоверна информация. Хъксли се притеснявал, че ще ни удавят в информационна помия и ние ще деградираме до пасивни и егоистични консуматори.

Оруел предупреждавал, че истината ще бъде преследвана. Хъксли казва, че няма да сме способни да разпознаем истината в морето лъжи и полуистини.

Оруел казвал, че културата ни ще стане робска, Хъксли отговорил, че тя ще стане примитивна, угодническа към всяка първична страст, плитка и плоска. Хъксли констатира, че борците за свобода не забелязват „неограничената потребност на хората от развлечения“.

В романа „1984“ насилието подчинява масите. В романа на Хъксли контролът е чрез зависимост към удоволствията.

Оруел посочва, че ще бъдем погубени от нещата, които мразим. Хъксли се страхува, че в пропастта ще ни повлекат нещата, които сме приучени да обичаме.

* * *

В какъв свят живеем днес?

Видеокамерите на Големия брат са пръснати навред по улиците на градовете. Лозунгите „Свободата е робство“, макар и не толкова пряко изказани, се развяват в завоалиран вид над дирижирани или просто незрели „протести“, внушават се в сладкодумни обвивки от телевизионни екрани, ехтят в ефира на радиостанциите, внедряват се като поведенчески навици чрез модата, поставят ги в закони и наредби. Невежеството в маскировъчните одежди на многознаенето и информираността от съмнителни източници пее, танцува и забавлява. Четивото е като пакет лесносмилаеми литературни бонбонки. Самото видеонаблюдение е превърнато в развлечение, изразът „Биг Брадър“ не стряска, а предизвиква слюнкоотделяне в очакване на пълна порция с клюки и пошлост – като гарнитура към оскъдната физическа храна, заместител на нужното духовно препитание за ума. Дори думата „духовно“ е здраво прикована към „религиозно“. Даже най-върлите противници на ГМО поглъщат този сурогат, без да се притесняват за умственото си и нравствено здраве. Информацията, която споделяме за себе си в интернет, би била основа за взаимно опознаване и погаждане, приятелство и градивни контакти, но в друг свят. В този свят на полиция и „специални“ служби, на маркетингови щабове на корпорации и централи на политически манипулатори, личната информация се използва за подчиняване и контрол: какво да купуваме, как да заработваме пари, за кого да гласуваме… и какво да не правим в никакъв случай, за да не ни се случат разни случки буквално изневиделица, да не понесем удари, на които не можем да отвърнем, защото сякаш наистина са дошли от нищото, от „случайни хулигани“, от „нещастно стечение на обстоятелства“.

Изглежда, че най-лошите опасения на Оруел и на Хъксли са влезли в симбиоза, образували са пъклен коктейл, срещу който сякаш няма противоотрова.

Само че липсата на противоотрова е също внушение. Така ни отказват да я търсим. Ако наистина нямаше, надали щяха да съществуват всички тези спънки и спирачки, юридически главоблъсканици и посреднически кантори, органи, служби, щабове и централи с едничката цел да ни разубедят, че може да има и друг свят, че техният е единствен и „най-добър от всички възможни“.

И така изборите пред нас са два: да търсим изхода от въртележката рискувайки, или да умираме бавно, търпейки. •

Николай Теллалов

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *