По повод „Каква програма ни трябва“

печат
Другари, аз съм в възторг от големия интерес и загриженост на другарите от ФАБ и движението за отдавна твърде нужната и закъсняла ПРОГРАМА. В своя апел към ФАБ и Анархисткото движение в България, поместен в „Свободна мисъл“, аз призовавах за бързо действие в тази насока, докато още се намират стари изпитани другари в дългогодишната организационна борба, добре запознати теоретично и принципно със съкровището на анархисткия идеал и принципи.

В нашия идеал много термини, прогнози, обяснения и мисли за бъдещи действия не са вече толкова реални, практични и съвременни при днешните условия на бързи промени на човешкия живот. Следователно много от нашите второстепенни принципи са изолирани и остарели – донякъде това е причината днес за нашата застоялост, непопулярност и обща изолираност.

Аз не вярвам, че трябва да се занимаваме въобще с основните принципи на анархизма, без които е невъзможен той. Според мен, като начало в нашите бъдещи революционни действия, ще трябва да изработим и да изясним на разбран български език принципите, върху които ще работим, преди и след важните първоначални революционни събития пред народа, и нашите бъдещи съюзници.

• Какви ще бъдат нашите комуникации-сработване и с кои социални групировки, като знаем добре от опит, че сами не бихме могли да правим революция. В Испанската революция например анархистите, противно на нашите принципи, взеха участие в Републиканското правителство. Впоследствие това се отчете като голяма грешка – имаше навремето една такава приказка – „по тъпан – свирка“.

• След революцията – как ще се реализира федеративното самоуправление – свободно общество? При една усложнена ситуация, каква система на покупки и продажби може да съществува, когато сме за равенство и против всякаква експлоатация? Не сме съвсем наясно по тези въпроси – как ще става обмяната вътре в страната и с външния свят – анархистичен или не – с пари, натура, купони или другояче?

• Държавната и религиозна йерархии с техните зверски институции и контрол са успели да озверят човека повече от всяко друго животно. Следователно, в началото на Свободното общество не може да няма всякакъв вид криминални издънки. Ликвидирали сме вече всички репресивни институции на държавното общество – съдилища, затвори, армия и полиция, народът сам ще трябва да решава тяхната съдба. И тук трябва по точно конкретно да се обяснят нещата.

Златко споменава също така в своята статия за тежката предстояща задача на малкото другари от ФАБ – в това няма никакво съмнение, че най отговорната работа ще падне върху плещите на по-запознатите теоретически другари с анархокомунистическия идеал. Всички ние, останалите в движението, също ще трябва да поемем отговорност и да се задължим морално и материално да помогнем за реализиране на това идейно-организационно начинание.

Златко също предлага за вземане решение и осъществяване на горната извънредно важна идея, да се свика събрание или даже конференция. Позволете ми да кажа тук две думи по този най-важен организационен въпрос: организационни решения от този мащаб и важност, не може и не трябва да се взимат от няколко другари, пък колкото и да са добри и запознати идейно с всички въпроси на нашето движение за бъдещи действия. Това е работа и общо дело на всички нас, работни пчелички на нашето безвластническо движение. Само конгрес или най-малко конференция на всички съюзи и организации ще трябва да реши въпроса за бъдещата Програма на безвластническото движение в България.

Златко Златков

Нова Зеландия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *