Почина Георги Божилов

печат

На 14 декември 2010 г. си отиде от нас бай Георги Божилов.
Роден на 16 април 1927 г. в с. Росоман, Софийско, завършва Минния техникум в Перник, където приема идеите на анархизма.
Болшевишкият режим го праща зад решетките в Хасково, Варна и Кюстендил и в концлагера Белене, където изкарва по осемгодишна „затворническа академия за знания“. През 1976-77 г. за „вражески писания“ е изселен в с. Бистра, Силистренско.
Дългогодишен редактор и активен сътрудник на „Свободна мисъл“, по-късно издава две книги със своите спомени и публицистични материали.
Да си припомним човека, анархиста и автора Георги Божилов с една от неговите статии от 2001 г.
ПРОТЕСТИТЕ
Много пъти чуваме да казват за някои неща, че ако това било в Европа, веднага хората щели да излязат на улиците да протестират. И наистина, нерядко сме виждали при неприемливи решения на правителствата в европейски страни, стотици хиляди да излязат. Неотдавна земеделски стопани в почти цяла Европа блокираха пътищата с трактори. Миналата година във Франция беше парализиран почти целият транспорт. По същото време следяхме и протестите на служителите от телевизията в Чехия.
Стачкуват земеделци, миньори, шофьори, индустриални работници, рибари. Хората защитават интересите си. Мнозина съжаляват, че на нас не ни достига кураж. Поради все още неизживени комплекси или някаква робска психика, наследена от вековете.
Малко по малко изглежда обаче, че се отърсваме от летаргията и осъзнаваме, че за всичко трябва да се борим и да извоюваме правото си на по-сносен живот. Това сега наистина ни показаха персоналът на Балкан, журналистите от радиото и работниците от Сопот, които, въпреки оглушките на управляващите, са решили да докарат борбата докрай. Радостното е, че все повече хора упорито защитават правата си и не се огъват пред извъртанията и демагогията на правителството и работодателите, които не могат да разберат мизерията на гладуващите или опитите да се превият вратовете на тези, които не искат да им служат.
Има една поговорка която казва, че „няма гладна власт“. И може би затова на властниците им е трудно да разберат нищетата, до която са докарали народа. Те нямат време от постоянните приеми и банкети да огладнеят и разберат какво значи глад (пък и щом могат от командировки да икономисват хиляди, значи никога няма да изпаднат до положението на сопотските работници, които вече пет месеца не са си получавали заплатите). Слушаме ги да казват, че не можели да се бъркат във взаимоотношенията между работници и работодатели. Но могат да унищожат цели отрасли, да изхвърлят хиляди работници на улицата и да облагодетелстват чужди инвеститори, да събират данъци и непрекъснато да увеличават заплатите си. Но щом като не могат да решават проблемите на населението, да си отидат и да оставят трудещите се сами да уреждат живота си!
Свободна мисъл, брой 3, март 2001 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *