Подслушаните

печат

128164_300_225

Какво става, когато подслушвачите биват подслушвани?

Не е за чудене, че станишевци не са във възторг, че тях ги подслушват. Ще им се хората да забравят епохата на техните батковци и татковци, когато подслушването не ги притесняваше. Нищо не е забравено – само журналистическата памет е къса или се преструва на къса, че е по-безопасно.

Няколко седмици вече средствата за масово оглупяване ни занимават със скандала как някого „незаконно и подло“ били подслушвали с най-модерни технически средства. Брей че новина! Час сега ли се сетиха, че подслушването било „аморално, незаконно и отвратително деяние“? Мигар досега управляващите никога да са правели такова нещо?

Вярно е, че има от какво да се възмущават вестници, радио и телевизии. Подслушването е отвратително и недопустимо. Защо обаче надават вой професионалните подслушвачи?

Сетих се, когато преди години ми „позволиха“ да прочета четирите папки собствено досие – над 1000 страници. От него излиза, че не е имало ден и нощ да не съм бил подслушван и наблюдаван, само дето тогава не е имало толкова модерна техника. Вместо микрофони използваха човешки уши – по-дълги от магарешките, – каквито не липсваха.

Ето няколко цитата от нареждането на голямото Началство до подчинените му слухари (правописът съхранен според оригинала):

СТРОГО СЕКРЕТНО

Екземпляр единствен

УТВЪРЖДАВАМ: НАЧАЛНИК НА ОКРЪЖНО УПРАВЛЕНИЕ НА МВР ПОЛКОВНИК (подпис)

21.II.1970 г. – гр. Перник

За провеждане на оперативно мероприятие по ДОР „Идеолога“

Др. Началник,

От постъпилите данни по делото е видно, че обекта на разработка АЛЕКСАНДЪР МЕТОДИЕВ НАКОВ се явява ръководител на анархистите в гр. Перник. Като такъв се стреми да създаде организация на анархисти, която да поддържа духът им и ги запази. Предлага същата да се изгради по тройки и петорки. Отпочнал е събиране помощи за подпомагане на близките на ликвидиран бандит. Притежава литература с анархистично съдържание и той и синът му я разпространяват. Правил е изказвания, че трябва да се ползуват легалните организации за провеждане сбирки и поддържане връзка с анархистите. При провеждане на конгресите на есперантистите установил връзка с чужденци. Поддържа връзка с анархистите от цялата страна. Явява се близка идейна връзка на анархистите избягали от страната и намиращи се във Франция Александър Димитров Алексов, Трендафил Станков Марулевски, Емилия Лазарова и др.

С цел разкриване, документиране и пресичане на престъпната дейност на Александър Методиев Наков, предлагам да се проведат следните

МЕРОПРИЯТИЯ:

1. Чрез сътрудника „Николов“ да се изясни има ли създадени анархистични групи и организация. Кои лица влизат в нея. Какви цели и задачи си поставят. Какво положение заема Наков в анархистичното движение в окръга и страната. Притежава ли литература внесена наскоро в страната и каква. Пътища за проникване. На кои други лица Наков дава литература. Има ли стремеж да се привличат млади хора за анархисти и кои.

Срок 30.III.1970 г.

Отг. подп. Янков и м-р Васев

2. Чрез сътрудника „Свилен“ да се наблюдават връзките на Наков от гр. Радомир и гр. Перник и чрез тях да се изясни какво положение заема Наков в анархистическото движение. С кои лица от страната поддържа връзки и на каква основа са. Наков или други анархисти поддържат ли връзки с бившите изменници и по какъв начин.

Срок 30.III.1970 г.

Отг. к-н Петров и м-р Дръндев

9. Прихванатата кореспонденция да се подлага на обработка за тайнопис и кодове.

Срок постоянен

Отг. подп. Янков, кап. М. Петров

16. Да се организира провеждането на „М-15“ и „М-30“ в домът на Наков.

Срок 1.V.1970 год.

Отг. м-р Тасков, ст. л. Миланов, кап. Петров

22. Да се изучат районния инкасатор и районния електротехник, с цел ползването им за проникване в дома на Наков.

Срок 20.III.1970 г.

Отг. ст.л. Миланов

23. Да се установят и проверят възможностите на бившите сътрудници „Богданов“, „Владимиров“, „Милев“ и др. работили по Наков за евентуалното им ползуване.

Срок 30.III.1970 г.

Отг. майор Тасков, кап. Петров

От цитираното личи колко майори, полковници и други чинове са си изкарали повишения по служба, а след това са се уредили с тавана на пенсията.

Не е за чудене, че станишевци не са във възторг, че тях ги подслушват. Ще им се хората да забравят епохата на техните батковци и татковци, когато подслушването не ги притесняваше. Нищо не е забравено – само журналистическата памет е къса или се преструва на къса, че е по-безопасно.

Когато „пребивавах“ в небезизвестния концлагер Белене (остров Персин), освен обичайните „врагове на народа“, тоест опонентите на болшевишкия режим, току почнаха да пристигат и „врагове с партиен билет“. Преди бяхме там земеделци, анархисти, троцкисти, ратници, бранници, царкрумовци, просто недоволни селяни, бивши офицери и полицаи, царски министри и депутати, че и гръцки партизани. И изведнъж – нови затворници, от ония, които преди бяха верни слуги на Партията си. Сред тях беше и Дончо Знеполски – известно име. Пристигна добре обработен от „своите“ в душегубките на ДС, едва на човек приличаше. Смачкан физически и психически до такава степен, че лагерното началство реши да използва окаяния му вид за нещо по-полезно от това да копае дупки и да троши камъни. Възложиха му отговорната работа на старши на слухарите. Останалите му другари също ги уредиха – станаха старши на отделенията затворници, а той оглави „Култсъвета“. Това, което правеха навън, това правеха и в лагера – да слухтят кой какво казва и да докладват на началството. Обикновените концлагеристи им викахме „антени“ или „хората с ушите“, с големите уши.

Като се сетя колко пъти заради тия са ме лишавали от свиждане, наказвали са ме да не получавам и да не пиша писма, питам се: тогава ли антените са били по-успешни, или сегашните микрофони?

Знеполски не стоя дълго в лагера. Пуснаха го и го реабилитираха. Това като че ли дава част от отговора на въпроса ми. •

Александър Наков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *