Полицейска държава

печат
Анти НАТОНа 11.11.2005 двама младежи лепят плакат за разрешен митинг на следващия ден. Двама младежи, български студенти, не “нелегални” имигранти, не роми, не разследващи журналисти от BBC или от северната ни съседка със скрити камери. Не крадат кабели, не пишат “смърт на куките” или “циганите на сапун” със спрей на стената, не чертаят свастики по синагогата, не пушат трева, нито продават от същата, не смущават спокойствието на гражданите с юнашки македонски песни в полунощ, не проституират, не убиват Кюлев, дори не са от агитката на Левски.

Заради тях и други младежи като тях София осъмна с плакатите със забранен танк. Плакатите, чиято липса крещеше от стените по време на хитлеристката окупация, на сталинските концлагери, по време на Пражката пролет, по време на Афганистан, по време на “възродителния процес”. Плакатите, чиято липса нареждаше София до “лошите” градове. Свестните софиянци, родени преди 40-50 години, ги посрещнаха с усмивка.

Свестните софиянци помнеха какво ги чакаше, ако лепнат на стената плакат със забранен съветски танк, когато властта се гушкаше с маршал Виктор Куликов, а не с Хавиер Солана или Яп де Хоп Шефер. Хората знаеха, разбира се, че в организаторите на този митинг има тежки фенове на съветските танкове, но ние с тях можем да се оправяме, а и те вече трудно се оправят без хапчета. Важното е, че онова, което ни чакаше, ако лепим забранени съветски танкове преди 1989, вече няма да се повтори.

Но то се повтори. Или е на път да се повтори, ако отново застанем на страната на силните, ако слушаме какво ни говорят днешните Станко Тодоровци и Димитър Стояновци. Ако приемем, че може министрите да са мръсни, стига стените да са чисти. Ако приемем, че властта може да беснее, стига младите да си кротуват и да си гледат уроците.

Ако приемете. Аз не приемам. Не приемам, макар да не на 23 септември. И не искам никой да забравя нито болшевишкото безумие, нито кланетата на хунтата. Да си припомним “народ затъпен, унижен, по-нищ и от просяк, останал без мозък, без нерви, въстана” и “Клаха народа, както и турчин не го е клал”. Да си припомним, че едното е писано от ляв поет модернист, а другото – от депутат радикалдемократ. Да си припомним, че има дни и поводи различните хора да се съберат срещу произвола на силните. Така е поне в “добрите” градове по света.

“Ще ги разкатаем, да не са по-умни от нас!”

Така един от “битите” полицаи се опита да насърчи другите лауреати на пэткова награда, след като съдията не уважи искането на техния прокурор да даде ход на делото. Адвокатът на едно от момчетата заяви, че се гордее, че не е част от държавна институция след станалото през последните дни.

Пребогатият български данъкоплатец плати още три часа безсмислено заседание в претъпканата – съдията: “Я, колко много млади хора!” – заличка на Софийски районен съд. Оказа се, че предписаното от съда на миналото заседание вещо лице, фигуриращо в официалния обнародван в Държавен вестник списък на такива, е неоткриваемо. Адвокатите безуспешно са го издирвали, но човекът явно е сменил телефони и адреси и нямало кой да извърши медицинската експертиза на Владо и Стефан, както е по закон. Защитниците Васил Василев и Иванка Вандова все пак изваждат всички медицински свидетелства от квалифицирани специалисти от “Пирогов”. “Като го намерим, той ще ги вземе предвид,” уверява ни в коридора Василев. “Не е умишлено, това са неуредиците в българската съдебна система.” Двамата адвокати поискаха от съдията да не дава ход на делото, докато неуредицата не бъде уредена и някой не се подпише под някакъв документ за здравословното състояние на момчетата.

Заседанието в четвъртък определено е от най-посещаваните. В коридора не можеш да се разминеш от 20-25 годишни младежи, дошли да подкрепят приятелите си. Въпреки това заседанието се провежда в стайче с размери на предварителен арест, в което има пет-шест стола и две маси. Стърчим вътре като тъпаци и се чудим и това ли са неуредици на българската съдебна система. На този фон нормалният стремеж на адвокатите елементарни неща да бъдат спазвани – като например да можеш да намериш човека, който съдията ти е наредил да намериш, където ти е казал, че се намира – изглежда все поненормално в целия лабиринт от абсурди. Всички имаме чувството, че цялото правосъдие е някакво щураво лутане из неуредици и когато всички капнат или им писне, съдията ги освобождава от мъките им с някаква присъда, която и без друго ще бъде обжалвана в Страсбург (между другото за последната година 100 такива жалби са заведени срещу България там). После всички ходят да си пият с гузна усмивка “Ми то кво ли ни е наред…” Егати фарса.

Първоначалната теза на адвокатите е, че от самия арест до този момент цялото обвинение е фрашкано с – най-меко казано – пропуски. Прокурорът все пак натиска да се даде ход на делото, независимо че Владо и Стефан не са освидетелствани както е по закон с аргумента “видно е, че са в състояние да присъстват”. Съдията – младо момче – се притесни, след като обвинителят каза, че на представените медицински документи не личи от коя институция е заверката. Василев моментално извади адвокатската си карта и високо обяви трите си имена, след което добави, че се гордее, че не е държавна институция след нещата, които е видял и чул през последните дни. Съдията тихичко поиска 10 минути почивка и припомни на прокурора, че адвокатската институция между другото заверява с подписа си копия и оригинали. Прокурорът нямаше възражения, но имаше идиотска червена тога, сякаш купена на разпродажба на вехтории от разтурена през 50-те години секта на часовникари-сатанисти.

Наградените “пребити” полицаи са се изтупали като за сватба и се хилят строени в ролята си на свидетели. Полицайката беше с умопомрачителна бяла яка тип хермелин изкуствен и бяло палто. Цветът на невинността и чистотата. Егати фарса. Другият герой, познат на телезрителя като човека с „яката” на врата, беше … с „яката” на врата. Никой не сменя реквизита по средата на спектакъла. Освен Мадона.

Следва много повече от 10 минути въртене на телефони от съдията, а ние използваме дупката да хвърчим да снимаме на ксерокс обвинителния акт, защото го нямаме. На връщане четем обвиненията и ни става още по-тъпо. Според обвинението двамата студенти по философия в СУ са свирепи социопати, чието залавяне е било люта бран с два патрула и един шофьор, по време на която са били заливани с всички обиди, които можеш да намериш в български интернет форум. Шаш. Питам Владо кое от всички неща е вярно, щото трябва да пиша статия, а не бачкам за в. Труд. “Няма абсолютно нищо вярно – сваля ме той от коня, без изобщо да се замисля. – Видяха ни и за две минути ни сложиха белезниците. После ни почнаха. Каква съпротива? Ние бяхме с белезници през цялото време. Можех най-много да се въртя, за да не ме удрят по главата.” “Добре – питам все пак, – нали ви разпитваха там пет дни? Не им ли казахте какво е станало?” “Ами и аз си мислих, че разпит значи разпит – отвръща той. – Те просто те вадят от килията, когато си искат, и ти обясняват как ще те осъдят и какво ще ти направят. Никой не се интересува какво е станало. Плюс коронните номера от филмите – добро ченге, лошо ченге – жалка история. Някакъв дознател ли беше, следовател ли, взе да ми разправя какъв бил активист и как свалил някакво ченге на митинг на СДС навремето. Абе, мани… Ако можеш да вкараш един магнетофон вътре и само да записваш каквото се говори там и го пуснеш, без нищо да монтираш, ще изправиш косите на публиката.” И продължава да разправя разни ужасии. Не, твърдо не искам да влизам там дори за малко, но почвам да усещам как искам ония свине да излязат от там завинаги.

Съдията се връща и заседанието (застояние, по-скоро, всички стоят прави) продължава в преустроената лавка. С гласец като на римски папа заминаващ при шефа си (обаче пълна тишина) негова милост обяснява на червената тога, която е точно пред мен и ми лази по нерва (защо прокурорите са в червено? и без това вътре е адски набичено, по-добре да са в резеда), че здравословното състояние на обвиняемите не трябва да бъде достатъчно добро само за да се явят физически на делото, но и да се защитават активно. Прокурорът разбираемо е пропуснал проблема с това, че обвиняемите трябва да се защитават, защото дотук всеки път, когато почнат да се защитават, той изглежда като калъф. Съдията продължава да развива мисълта си в рамките на цяла вечност, делото се отлага за 2.12, ние се изнасяме и търсим някой по-отворен на процесуални хави да ни обясни какво става. Питам един от адвокатите ако/като оправят неуредиците и нещото заприлича на процес, а не на деца в детски ясли, които си търсят чорапите след следобеден сън, какво ще искаме в края на краищата, примерно на 2 декември. “Ние знаем какво ще искаме – поглежда ме заговорнически той, – но нали знаеш, че не можем да го кажем тук.” Леле, колко съм тъп. Вярно, че не може сега да кажем, обаче и аз се сбърках от правосъдие. Те ще си свършат работата и ще им го кажат тогава. Обаче не пречи ние да кажем какво искаме и сега.

Двама активисти разлепят плакати за разрешен протест. Докато лепят плакат на саксията срещу синагогата, при тях идват полицаи и започват да се заяждат защо лепели плакати. Момчетата отвръщат, че на другия ден има протест и те съобщават на хората, които евентуално искат да се включат, къде и кога е той и за какво е. Това пише на плаката. Полицаите имат нещо против, слагат им гривните и почват да ги налагат. Пристига кола, още един патрул, пак ги налагат. Държат ги пет дни в ареста, през това време се ангажират всички сюртуци чак до министъра на вътрешните работи и председателя на народното събрание да скалъпят обвинение и да предрешат нещата, като светкавично награждават полицаите за това дето са го направили. Да обаче Владо и Стефан са невинни. Невинни са. В нашата страна е така до доказване на противното с влязла в сила присъда. Така е, колкото и да не ви се ще, фашисти гадни! Затова те трябва да станат виновни. По бързата процедура. За три дни. Обаче бързата кука слепи ги ражда. Бързата процедура се забави нещо и Владо и Стефан продължават да бъдат невинни и тяхната истина остава да важи. А тяхната истина е, че ченгетата бият невинни хора.

Междувременно министърът Петков направи пореден опит да се изяви като куковод – “С всички средства, а силите са ми достатъчно, ще подкрепям полицаите. Който посяга на полицай, посяга на държавността.” Но ако полицаят е посегнал на невъоръжен и невинен младеж, господин министър, твоята държавност се нарича полицейщина. А на полицейщината всеки свестен човек е длъжен не само да посяга, но и да изритва по-далеч от свестните хора. Събирайте се някъде и се налагайте един друг по тиквите, ако толкова ви харесва, но ни оставете на мира да си оправим света. Защото тоя свят е за нас, за вас е оня. А за това дали сте по-умни – сигурно. Щом при вас сега са и парите, и палките, и пищовите, явно сме направили голяма тъпотия някъде през тия години. Може да не сме толкоз умни като подопечните ви, обаче, макар и късно, се усещаме. Нали за един бит давали десет небити. Ние имаме двама и ще си поискаме двайсетте съвсем скоро. •

Александър Ванчев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *