Полицейщината

печат
полицейски репресии
Полицейщината – що е то?

„Който пипа полицай, двойно му се връща! Това е неписано правило по цял свят“ – се изцепи в типично свой стил Бойко Борисов в края на септември, коментирайки възложените от него на МВР законови промени, с които да бъде криминализирано посегателството срещу униформените служители, бдящи за реда.
Тук веднага възникват два въпроса. Чии интереси се опитва да защити премиерът и къде съществува това правило? В полицейските и тоталитарните страни ли, или в гражданските демокрации, към които на теория се опитваме да добавим и българското общество?
Очевидно, откакто дойде на власт, се набиват няколко неща около Бойко Борисов и едното от тях е затягането на законността като част от неговата борба срещу престъпленията на Станишевото правителство.
Съзнавайки, че голяма част от тези, които гласуваха за него, са противници на бившата тройна коалиция, Бойко Борисов, още преди да докопа властта, използва силна и заканителна риторика срещу бившите властници. Риторика, която се харесва на широките маси обещава възмездие и справедливост.
Появява се обаче един фундаментален проблем. Как ще станат разкритията на тези престъпления на бившите управляващи при условие, че и новата власт, и старата са рожби на едни и същи икономически и властнически кръгове отпреди 20 години? По тази сериозна тема има написано много, а и тепърва би могло да се напише, но е достатъчно само да споменем близостта на Бойко Борисов до бившия диктатор Тодор Живков, до бившия цар, който реално направи тройната коалиция и който вкара Борисов във властта. Добре, че има кръгла годишнина от падането на предишния режим, та се заговори поне малко по медиите за „партийните куфарчетата с пари“, които символизират т. нар. преход, или с други думи, трансформирането на политическата в икономическа власт и оттам – пак в политическа, нещо като пране на власт. Новият премиер не пада по-далеч от корените – от завършил пожарникар с дипломна работа „Разтягане на маркуч в пресечена местност“, охранител на бившия Първи, в зората на демокрацията започва да се занимава с охранителен бизнес и неслучайно попада в криминално-документалните романи на убития заради тях Георги Стоев, където е описан като човек на бившите СИК. Оттам нататък, в процеса на „осветляването“ на българския бизнес от началото на прехода, Бойко Борисов се превърна във влиятелен гражданин, заемащ ръководни държавни позиции и харесван от широката публика като безкомпромисен мачо и по стечение на всички тези случайни или усукано обосновавани обстоятелства се превръща в премиер на Републиката.
Тъй като трудно би могло да излезе нещо повече от поредния политически фарс относно възмездието срещу бившите управляващи, на Бойко Борисов не му остава нищо друго, освен да продължи със заканително-оправдателната си медийна позиция. Как предното правителство е оставило хазната празна и корупция по всички етажи на властта, че законите не били правени в името на народа, а били създавани, „за да защитят интереса на специален кръг от хора, прикривайки техните престъпления“ (изказване на Борисов по повод закона за заменките). Трудно би могло да излезе нещо срещу бившите управляващи, защото чисто и просто огромната част от крадените пари не са у тях – те, както и всички преди тях, са просто куриери, а там, където са отишли парите, най-малко човек като Борисов смее да си навре гагата, защото най-добре знае как се пазят.
В същото време обаче в новия законопроект за изменения в наказателния кодекс се предлага да се увеличат наказанията за отвличания. У нас за една година сме свидетели на 3-4 знакови отвличания, които засягат предимно бизнесмени или техни роднини. Тук си задаваме неминуемо въпроса, не си ли противоречи всъщност Бойко Борисов, като предлага закони като този за отвличанията, които също засягат специален кръг от бизнесмени? Не е трудно да нахвърляме няколко логически връзки, за да видим, че противоречие има и че всъщност премиерът не отстъпва на предишните управляващи по този показател.
Освен по-строги санкции за отвличанията, новият проектозакон, както споменахме, ще защитава и полицаите – явно богатите и въоръжените са приоритетно най-уязвимите хора. Този ход изглежда ясен – бивш служител на МВР, сега премиер, Борисов съзнава, че не може да вдигне заплатите на подчинените на неговата дясна ръка и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов и стъпвайки на своя авторитет сред бившите си колеги, им обещава сигурност, намеквайки дори за недосегаемост.
За съжаление, точно когато текат обществени дебати по тази тема, бяха разкрити поредните скандали с фалшиви дипломи в агенция „Митници“ и злоупотребите на служителите там, скандалите около политическите лобита в ДАНС и не на последно място, нови престъпни групи (за кражби на коли), чието ядро са редови полицаи от столично РПУ. Окрилени от своя защитник, полицаите в Долни Дъбник започнаха да публикуват в Интернет как пребиват арестанти, а професионален военнослужещ от Североизточна България – как лапа мъжкия полов орган на млад ром, който в последствие го топи за наркотици.
И докато българското правителство узаконява „не­пи­сани правила“ на фона на всеобщата обществена апатия, то в граждански активното гръцко общество текат обратните процеси.
Под силния обществения натиск и поредното полицейско убийство на емигрант (става въпрос за убийството на 25 годишен пакистанец) новият вътрешен министър на прекръстеното министерство за „Защита на гражданите“ (какво име само!) М. Хризохидис уволни главнокомандващия на полицията на 23 октомври и обеща, че ще спре полицейския произвол, като „ще бъде уволнен всеки полицай, който докосне гражданин“, и бъде отменен скандалният закон за „качулката“, който предвиждаше тежки санкции и затвор за всеки, който протестира маскиран. А в България – обратното, който докосне полицай – двойно! Ето това е разликата между едно общество, което отбелязва 36 години от свалянето на военната хунта с цената на много жертви, и общество, което отбелязва 20 години от преразпределението на богатствата между бившите си политически елити.
Ал. Пешунски

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *