Полицията – мит за ред и сигурност

печат
„Правителството не решава проблемите. То ги финансира.“
Роналд Рейган, американски президент

Планирах тази статия да започне с кратка история на българската полиция. Оказа се, че българската полиция няма история. И да е написана такава, не се намира нито в интернет, нито в обществените библиотеки. Докато за полициите по света има доста какво да се прочете като история. Защо ли е така? Сигурно защото МВР на РБ няма с какво да се похвали. Сигурно защото успехите ? в защитата на обществения ред са мизерни. Затова пък ролята ? в потисничеството, в гаврата с народа е повече от съществена. С такива неща обаче не е прието да се хвали.
Надявам се, че статията ще бъде прочетена от полицаи или кандидати за работа като такива. За тях ще бъде полезно да научат истината за своята служба. Нека не се заблуждават, че пазят народа от беди. Те пазят държавата и алчния бизнес от народа, за което един ден ще им бъде поискана сметка, при това вероятно в екстремни условия, когато самата им униформа ще бъде доказателство за вина. Познавам полицаи, които бяха свестни хора. По-наивните и искрени от тях в крайна сметка напуснаха МВР, погнусени от видяното там. Други загинаха при странни обстоятелства, участвайки в далавери и корупционни машинации със знанието и благословията на шефовете си. Почти сигурно си отидоха от този свят пак поради „благословията“ на същите шефове.
Трябва много добре да се знае, че МВР е доста скъпо удоволствие за народа, когото доят за данъци като крава. По данни на институт „Отворено общество“ българското МВР получава повече пари от другите вътрешни министерства в Европа. Харчим за полицията 4 пъти повече от Дания, Швеция и Финландия, което е 2 пъти над средното ниво в ЕС. Бюджетът на МВР през 1998 е около 250 млн. лева, а през 2011 ще надмине 1 милиард. Разходите през 2009 са 945 млн. лева, като това са явните разходи, но има и много индиректни, например ползване на държавни сгради без плащане на наем.
Броят на полицейските служители у нас е 2 пъти по-голям от този в сходните като население Швейцария и Швеция. България е сред шестте страни от ЕС с най-много полицаи на 100 хиляди души от населението (при това, без да броим Гранична полиция, ГДБОП и пр.): тройно повече спрямо Финландия и Норвегия, над два пъти повече от Дания, Швеция, Швейцария, Холандия, Великобритания. С 50% повече от Полша, Германия и Австрия.
Според данни на самото МВР близо 40% от работещите в системата не са полицаи.
Годишният бюджет на полицейската академия е близо 14,5 милиона лева – сравним с най-големите университети у нас. При около 1500 души персонал в институтите на МВР, бюджетът им е значително по-голям от бюджета на БАН, където работят около 5 пъти повече служители.
На този фон обаче доверието към българската полиция е най-ниско в ЕС. Според Евробарометър 2008 доверие са гласували 25% от гражданите, а недоверие – 65%. Това са най-крайните стойности сред всички страни от ЕС, като средните показатели в Европа са точно обратните – 63% доверие и 32% недоверие.
Ниското доверие в полицията върви и с не особено високата разкриваемост (около 48%) на малкото престъпления, които са регистрирани (на 1 регистрирано се падат около 5 нерегистрирани). Разкрити престъпления обаче не означава осъдени виновни за тях.
България се нарежда сред водещите страни по най-много убийства на 100 хиляди души население.
Изводът е, че МВР е дори според лоялните към държавността анализатори институция със съмнителна ефективност. Има обаче област, в която полицията е достатъчно ефективна. В осуетяването или омаскаряването на народни протести със съвсем справедливи искания. В преследване на виртуални библиотеки на зрящи и слепи граждани. В плашене на гратисчии в обществения транспорт. В изнудване на неизрядни (реално или не) шофьори (но не могат да спрат безумието по пътищата). Както и в контрола над политическите опоненти на властващите в момента. В това отношение рядко се допускат грешки.
Ще повторя пак – народът няма да забрави това поведение, няма да забрави случаите на произвол, неоправдано насилие, безхаберие и равнодушие, когато е имало нужда от полицейска помощ.
Какво могат да направят сегашните ченгета и служители на МВР при тези обстоятелства? Да се реформират? Да подражават на героите, филмовите ченгета?
Не се хабете. Системата няма да ви позволи. Ще ви смачка, ако отстъпите от нейните правила. От вас се иска да бъдете верните кучета на стопанина – властта. А власт, при която гражданите мизерстват и гинат, търпят унижения и гледат да избягат в чужбина – такава власт е антинародна. Един ден последиците за нея ще бъдат страшни. През 1979 г. въстаналият народ на Иран (макар и подведен от реакционна кауза) с голи ръце разкъса тежковъоръжената жандармерия, която го спираше да се добере до омразните управници.
Напускайте. Изобличавайте продажните си началници или се спотаете в системата, но в нужния момент бъдете готови да застанете не срещу отчаяния и разгневен народ според заповедите на властта, а заемете страната на този народ. Все пак той ви е родил, той ви храни, той ви търпи и може би още се надява, че понятието „съвест“ не е унищожено във вас докрай. •
Васил Арапов

Остави коментар

  • учебната година в Академията на МВР започна с тържество, озвучено с музиката от филма „Кръстникът“…
    Неволно самопризнание може би?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *