Политическа зима лето 2008

печат

Чудех се как с една фраза да опиша настоящите политически настроения у нас. И както си седях и си мислех, или може би само си седях, изведнъж ми изплува: ами че тя зимата вече е дошла, само че е политическа. Малко неудобно, другарят Ботев вече го е използвал това заглавие, обаче ето иронията – неговата зима пред нашата си е цяла политическа пролет.

Над съчинението на Ботев витае един дух, който той осмива, но който вече е премръзнал в нашата държава. „Мислиш, мислиш, пък се попротегнеш като философ, прозевнеш се като дипломатин, почешеш се в тила като политик и ако ти позволи жената или ревматизмът да заспиш, то спиш като Крали Марка.” То не че е голяма работа да се протегнеш „като” Крали Марка или да се почешеш „като” депутатин. Голямата работа е изобщо да се сравняваш с тях. Българите вече си знаят мястото – кралимарковците във ферарито, депутатите в парламента, а те – работят за едините и за другите, за да свържат двата края. Сънувал бил лирическият герой на Ботев. Вярно, сънува, ама какво – сънува Бисмарк, сънува военни козни, изстрадали народи. Като се събуди, току виж се огледал. А нашият лирически герой сънува Слави Трифонов в дует с Ванко 1 и един Първанов с цвят червен. Или хайде, понякога сънува и „Хубава си моя горо”, когато няма пожар. А опасност да се събуди няма, нищо че го гъделичкат с цените, заливат го с данъци и го бият с чукове, той кърти здраво.

И на всичкото отгоре, онзи, Ботевият, имал наглостта да е щастлив. Какво щастие ни е останало днес?! То мани, че парите не стигат, остави, че и времето за работа не стига – то това е нормално. Ами и за Евровизия ни претаковаха, и ЦСКА го прецакаха. И онази руска свиня, Стависки, смачка момичето. Все важни проблеми на нацията, добре че са те, та да разпалят малко огън в изстиналите сърца на съвременните българи – иначе ще трябва да закрият и „информационните” емисии, и „актуалните” предавания.

И все пак, можем да се похвалим, че сме на крачка пред великия поет и славните ни предци. На въпроса „животни ли сме ние, животни ли са нашите владици, учители и вестникари?” можем смело (я па, смело – „спокойно“ е по-точно, много смелост не ни е останала) да отговорим „да, животни сме”. Имаме и вълци, които изяждат другите, и овце, които си блеят уплашено, но най-вече се освинихме, че гледаме само да се налапаме, пък и помията ни се услажда. Само че по непотвърдени слухове иде Коледа…

Златко

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *