Политическите затворници в Турция

печат

се съпротивляват срещу изолацията, мъченията и репресиите на властта

В началото на месец юли тази година политическите затворници от революционното движение Народен Фронт започват мащабна съпротива срещу изолацията, мъченията и репресиите, упражнявани върху тях от фашистката власт в страната. Въпреки опита за преврат и засилените след него репресии, революционерите не се отказват. От средата на месеца съпротивата се разпространява и в останалите затвори в Турция, където има членове на движението. На 25 юли в свое изявление Дружеството за взаимопомощ и подкрепа на политическите затворници (TAYAD) обявява официално, че съпротивата е започнала и исканията на революционерите:

1. Директива 45/1, завоевание на Голямата смъртна гладна стачка, даваща правото на политзатворниците да се срещат за 10 часа с общо 10 души всяка седмица, да бъде прилагана безусловно.

2. Хронично болните политзатворници да бъдат освободени.

3. Да бъде премахнато ограничението за получаване на книги и периодичен печат.

4. Правото на лечение да бъде спазвано.

5. Да бъде прекратено интернирането на политзатворници.

6. Да бъде премахнато ограничението за броя на вещите в килиите.

В началото на съпротивата политическите затворници изразяваха протеста си с удари по вратите и решетките на килиите и скандиране на лозунги. На места са проведени и седящи стачки в дворовете на затворите и залите за свиждане. Към тези стачки се присъединяват и близки на затворниците. Фашистката власт, която води война срещу народа, както винаги отвръща на съпротивата с репресии и насилие. В края на месец юли десетки политически затворници са интернирани в изолационните затвори в град Одрин и Текирдаа в западната част на страната.

По време на тези дълги пътувания от единия до другия край на страната революционерите са подлагани на мъчения и унижения. Не получават вода и храна, а дишането в тесните бронирани автомобили на съдебната охрана е почти невъзможно. Освен интернирането властта прибягва и към друга мярка – насилственото вкарване в т. нар. „сюнгерни стаи“ – звукоизолирани килии, в които се подлагат на психически и физически изтезания – бой, заливане със студена вода и др. В „сюнгерни стаи“ са инквизирани душевно болни хора в началото на миналия век в психиатричните клиники в САЩ. След като доказват своята „ефективност“, те започват да се прилагат и срещу политическите затворници в страната.

Въпреки жестокостта на олигархията, политическите затворници продължават съпротивата. От началото на месеца тя придобива нови измерения – революционерите започват да палят огньове в килиите. Тази крайна форма на протест, при която има повишен риск за самите тях, е провокирана от непрестанните репресии и мъчения. Първи такава акция провеждат революционерките от женския затвор в Истанбул, които палят общите килии на 1 август. Избухва пожар, който е потушен от местната пожарна, без сериозно пострадали. Акцията привлича вниманието на обществеността и дори на онези, които не подозират, че има в затворите има акции на съпротива. В нощта на 1 срещу 2 август политзатворничките са интернирани в концлагера край истанбулското предградие Силиври, където са жестоко изтезавани в продължение на повече от 48 часа. Акции с подпалване на килиите се провеждат и в женските затвори в град Синджан, област Анкара и Шакран, област Измир, изолационните затвори в Текирдаа, в Одрин и град Кюркчюлер, област Адана.

От писмата на политическите затворници се разбира, че освен вече въведените ограничения и репресии се предвижда да бъде забранено и изпращането на писма. По този начин олигархията цели да прекъсне контактите с външния свят и оповестяването на репресиите.

Революционерите са убедени в своята победа, тъй като не за първи път поемат по трънливия път на борбата зад високите бетонни стени на затворите. Със смъртните гладни стачки от 1984 г., когато в съпротивата срещу нечовешките изтезания на военната хунта и плановете за въвеждане на затворническа униформа загиват 4-ма революционери, със съпротивата от 1996 г., когато олигархията се опитва да вкара насила политическите затворници в изолационните затвори, наречени „бетонни ковчези“, с Голямата смъртна гладна стачка, продължила от 2000 до 2007 година, която е без аналог в историята на революционните борби по света, с която революционерите се противопоставят на изолационните затвори, в които са вкарани насила след клането от 19 декември 2000 година, политическите затворници от Народен фронт нееднократно доказват, че тяхната воля е по-силна от тази на врага. Със своята съпротива и непреклонност пред репресиите те провалят плановете на фашизма в Турция да заличи завинаги революционните идеи от земите на Анадола и Кюрдистан.

Днес фашистката власт в Турция в лицето на Ердоган извършва погром срещу народа, целящ да застави всеки, който не мисли като него, да му се подчини. В тази война срещу народа, потопила в кръв цялата страна, на прицел са и политическите затворници. Ердоган много добре знае, че ако успее да ги сломи, ще успее да подчини и целия народ. Ето защо съпротивата на революционерите в затворите е от огромно значение за бъдещето на борбата в Турция. Както вече споменахме, и преди много пъти се опитваха да ги сломят, всеки път се проваляха и си тръгваха от бойното поле победени. Всички тези победи нямаше да бъдат възможни обаче, ако народите на Турция и тези по света не се бяха застъпили за политическите затворници. Затова дълг на всеки човек, който е срещу капитализма, фашизма и империализма, е да подкрепи съпротивата на политическите затворници на Народен фронт в Турция.

На този етап всеки, желаещ да изрази солидарността си с политическите затворници, може да изпрати писмо, или обръщение адресирано до тях, на екипа на сайта „Гласът на Борбата“ на имейл адрес: info.borbataa@yandex.com.
Новини от съпротивата в затворите ще бъдат публикувани на сайта: http://borbataa.16mb.com. Екипът на сайта се ангажира писмата да достигнат до политическите затворници и до техните другари на свобода.

Народен фронт

Турция


* За новини и подкрепа можете да използвате и фейсбук страницата Гласът на Борбата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *