Помен и мотив за нататъшна борба

печат

Свиня е влязла в храма на живота – убийте я! … Анархисти, вие носите една философия на живота, която учи човека да бъде свободен. Вашият духовен аристократизъм отрича робството… Държавата е петно в идеала ви – СМАЖЕТЕ Я!
Революцията има своя СASUS BELLI и ето ние го носим. Днешното Общество е издигнато върху проституция и просия, върху раболепие и шпионство… Ние, анархистите, не искаме да правим от революцията търговски пазар за власт; ние идем да изгоним търговците от пазара и да обърнем сергиите им. За нас революцията има друг смисъл; за нас тя носи тържеството на личността, унищожила всяка власт… Пътят ни е кървав и такъв трябва да бъде той. По този път ние тръгваме да смажем едно свинство.
Държавата е въоръжената сила, върху която почива този ред; всички негови институции – от полицейския участък до парламента – са контрареволюционни: те поддържат строя, който е против нас. Ние не признаваме тези институции, не встъпваме в компромис с онези, които те пазят, а се обявяваме направо против тях…
Анархията отрича държавния строй – събаря го като политическа организация; комунизмът слага ръка върху икономическото му съдържание и превръща собствеността от частна в достояние на всички. Анархията и Комунизмът водят към свободното общество, в което от земните богатства и оръдията на труда се ползват свободно свободни хора…
Комунизмът и безвластието изключват всяка идея за пазарлък с буржоазията, те отхвърлят всички социалистически посредници, предрешават въпроса в полза на удар и нападат.
С безподобен цинизъм напудрените сутеньори сводничат с интересите на пролетариата… За да излъжат себе си, че са революционери, тесните се занимават с големи работи: проектират да отворят безброй бакалници, хотели и колбасници; с бакалък искат да отвлекат вниманието на пролетариата от задачите на момента…
Ние не вярваме нито в попската религия, която направи човечеството суеверна тълпа от набожници, нито в Марксовия икономически фетишизъм, чиито герои в България отстъпват пред полицията.
Анархистическите организации в България трябва да сплотят около себе си най-здравия работнически елемент и го въоръжат, да му кажат открито, че ние ще се бием за безвластие и комунизъм… Който влиза в анархистическа организация, да бъде с оръжие: бабите вън, а шпионите да се оставят на място … Разбойническите чети наводняват страната; анархистическото движение трябва да бъде в контакт с всички чети, да им даде идеология, цел на работата.
Правителствените социалисти искат да превърнат имуществата на капиталистите в държавна собственост, а трудещите се – в държавни ратаи … Всяко правителство узаконява готованството на лентяите. А социалистическото правителство не ще бъде друго освен акционерно дружество на лентяи … то ще живее върху гърба на трудещите се, ще се постарае да закрепи властта си и ще стигне, докъдето стигна Ленин… Ние трябва да разрушим държавата, организацията на паразитите…
Катастрофата не дойде отвън – народът я носеше в себе си. Работният народ беше роб на едно политическо суеверие: той вярваше във властта, а не вярваше в себе си, нямаше определен идеал в борбата и това безпътие го порази. Работниците и селяните обаче продължават да вярват в социалистическата власт; те не могат още да извадят гнилия зъб, да се откажат от вярата си във властта…
Има властници и анархисти; по средата няма място за идеи и партии. Затуй ние поставяме болшевиките като последни защитници на държавните традиции в света… Саботажът срещу държавата за нас е нравствено задължение… Не за конституционно-монархическа България, не и за съветска България работим ние. Ние работим за съзиждането на едно свободно общество, в което не ще има сираци: хора без хляб и свобода.
Нашата предстояща задача е да пропагандираме образуването сред работниците и селяните на анархистически съвети по места при всяка фабрика и всяко село като технически органи на експроприацията, които ще предадат делото на социалното преустройство в ръцете на производителите, а не в ръцете на едно правителство, било то „работническо“ или болшевишко… Трябва да се приучи народът сам да мисли и сам да действува, без лъжливата помощ на предатели от ляво.
Всички властници в опозиция говорят революционно, но управляват, когато дойдат на власт, реакционно.
„Бесовете“ не са в революцията … Аполитичността на нашите писатели е асоциалност, безхарактерност и ренегатство. В едно време, когато стене цял народ, да бъдеш писател, значи да бъдеш общественик.
За нас животът има смисъл дотолкова, доколкото в него не сме подлеци. •

Георги Шейтанов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *