Помощта е само от обикновените хора

печат
Солидарност с Костадина Кунева

Интервю с Елена Дечева – майка на Костадина Кунева

Интервюто е взето от Иво за „Свободна мисъл“ в болницата „Евангелизмос“ в Атина и нямаше да се случи без помощта на другарите от Антиавторитарно движение – Атина

Направено е на 29 март 2009 година. По това време, както и в момента, Костадина Кунева не е в състояние да говори.

Какво мислите лично вие за всичко, което се случи след нападението срещу Костадинка през декември?

Какво мисля – мога да ви кажа, че не сме видели почти никаква помощ от България. От България дойде Желязко Христов от КНСБ, искаше да влезе в стаята на Костадинка, но аз не го пуснах, защото по това време не беше разрешено от докторите да говори с когото и да било, той не се почувства много добре от този факт, но аз бях твърда в решението си да не пускам никого при нея, защото има вътрешно обгаряне. Говорихме с Христов, той каза, че ще има разследване и случаят на Костадинка ще бъде проучен и ме попита какво бихме искали ние от България? Аз му казах, че бихме искали един апартамент за нея и за детето й, защото те няма къде да ходят, сигурно ще останат и занапред да живеят в Гърция. Христов каза, че са говорили с ГСЕЕ (Общата конфедерация на работниците, официалният и най-голям синдикат в Гърция), но до този момент, никой не ни се е обадил, нито от България, нито от Гърция.

Тоест, цялата помощ идва от движението за солидарност на обикновените хора в Гърция?

Ние оцеляваме и продължаваме да се борим изключително благодарение на помощ­та на обикновените хора тук. Когато Христов дойде, той ми даде 2000 евро на ръка и след това изпратиха още 2500 евро на българското посолство в Атина – тогава Катерина Димитрова от посолството ми ги донесе. Преди това, когато Христов още беше тук, ме попита за колко време ще стигнат тези 4500 евро за покриване на разходите по частния санитарен персонал, което е задължително в Гърция дори за обществените болници, тъй като персоналът никога не е достатъчен, и аз му казах, че им плащам 1700 евро на седмица. Затова му отговорих – за две седмици. Неговата реакция беше гневна – каза, че харчим прекалено много пари в Гърция! Всеки знае, че стандартът на живот в Гърция не е същият както в България! Христов ми каза също, че синдикатите в България са организирали събиране на средства чрез мобилни съобщения, но до този момент (повече от 2 месеца) никой не ми се е обадил да ми каже какво става с тези пари. Няма никаква практическа помощ от България – никой не ми се е обадил по телефона да ме попита или просто да каже нещо.

В Гърция има много силно движение за солидарност с Костадинка, а в България не се случва почти нищо, освен нашия малък протест на 8 март, организиран от анархисти, левичари, студенти. Защо мислите, че се получава така?

Мисля, че хората в Гърция правят толкова много протести и стачки за Костадина, защото тя се бореше не само за своите лични проблеми, а за проблемите на всички, за правата на всички работници в Гърция, които работят в частни фирми, тя познаваше много добре ситуацията, знаеше, че всички тези работници и работнички са експлоатирани, че не получават достатъчно пари, както е гарантирано според законите и Костадинка се бореше за правата на всички тези работници – и имигранти и гърци. От друга страна, българите, дори и тези, които живеят в Гърция и работят в същите фабрики или компании като Костадинка, те не реагираха като нея. Всички те бяха излъгани от ИКОМЕТ, че целта на Костадина е да затвори компанията и те ще останат без работа. Разбира се, това не е вярно, но момичетата не знаеха много неща и много лесно могат да бъдат манипулирани. Някои от тях дори физически страняха от нея – българки, които се страхуват да имат контакти с нея! Само една жена, с която бях работила преди и на която се обадих, единствено тя се ангажира със случая на Костадина, взе го присърце и направи много неща в нейния синдикат – тя беше и единствената борбена българка, освен дъщеря ми. Тя и някои други хора сега продължават борбата за правата на всички работници в Гърция. В България случаят на Костадинка не се превърна в нещо значимо и важно, въпреки че всичко беше известно още от първите дни. Ние, българите не правим нищо, защото не действаме заедно, не се поддържаме – дори българите, които са тук в Гърция не се поддържат, а се нападаме взаимно. Затова в България случаят „Кунева“ не се превърна във важен въпрос. Защото ние не сме научени да се борим, да се борим за правата си, няма такава традиция на протести, както и за това да не гледаш само своите собствени права, а да се борим за правата на всички.

В България прогресивните хора не са много – затова и направихме протеста за Кунева доста късно, на 8 март, знаехме, че няма да получим голяма подкрепа от обществото. Бяхме едва 60-тина души на протеста.

Това е голям срам за България! Тук хората започнаха да се борят и да изразяват солидарност с Костадинка още от първите дни и това бяха хора от цяла Гърция, не само от Атина, даже не само от Гърция – хора от най-различни страни по света бяха научили за случая по Интернет и сега получаваме телефонни обаждания от много страни, а от България никой не се е обадил.

Доколкото знам, обикновените хора в Гърция от движението за солидарност помогнаха и помагат много, дори и с чисто парична подкрепа. Чух, че много пари за лечението са били платени от обикновените хора, а не от гръцката държава. Така ли е?

Не, има и някаква подкрепа от държавата, но всъщност тя не е пряко от държавата, така е. Помощта беше повече от ГСЕЕ и от обикновените хора. Всеки работнически колектив, всеки малък синдикат събираше пари всеки ден и ми ги даваха тези пари на ръка. Именно благодарение на тези пари успяхме да преживеем до момента.

В България чухме, че един албанец е бил арестуван за нападението. Вярно ли е?

Не мисля, че този човек е престъпникът, залял Костадинка, а да не говорим, че той беше пуснат веднага след това.

Не е ли по-важно да бъде заловен поръчителят на нападението, а не прекият извършител?

Разбира се, много по-важно е да бъде намерен поръчителят. Прекият извършител може и да не бъде хванат, той за нас не е толкова важен, но този, който е поръчал това представление, трябва да бъде хванат! Вече много пъти при мен идват хора от гръцки вестници и телевизии и ме питат: „какво искате от гръцката полиция?“ Аз им казвам винаги едно и също нещо – трябва да бъде намерен поръчителят на нападението, не толкова прекият извършител. Също им казвам, че ако полицията наистина искаше да го хване, щеше да го направи досега. Вярвам, че полицията не иска да го намери, защото държавата защитава тези компании, защото има печалба от тях.

Какво очаквате да се случи оттук нататък със случая на Костадина, с каузата за която тя се бореше?

Мисля, че нещата отиват на добре. Ако тези компании не искат да се махнат от държавните предприятия и фирми, то хората ще намерят някакво друго решение. Има много изходи, например държавните компании биха могли да плащат парите на хората, не частните. Сега правителството иска частните фирми да бъдат отговорни за парите на работниците, а не работодателят, но би могло да бъде различно, би могло работодателят да бъде отговорен за заплащането, а частните фирми да отговарят само за извършването на самата дейност, на работата. Това са основните неща, за които хората в Гърция се борят сега.

Чух от другари и приятели в Гърция, че работодателите настройват имигрантите един срещу друг. Например в ИКОМЕТ работници от Бангладеш са против работниците от Албания и България и така нататък.

Точно така. Преди покушението срещу Костадина имаше работници, които отидоха пред Министерството на труда, организирани, с плакати и скандираха, че Костадина и хора като нея искат да затворят фирмата и те да останат без работа. Тези хора бяха подготвени от преди това да говорят срещу момичетата от синдиката на Костадинка и другите синдикати, така че имигрантите, които се борят за правата си, да се откажат. За щастие те останаха да си защитават правата! Всички тези хора от фирмата, подготвени от шефовете, вървяха само на 200 метра след синдикалистките и крещяха срещу тях! Целта им беше да разцепят синдикалистите и всичко това беше организирано от ИКОМЕТ!

Чувам от хората тук, че синдикатът, чийто секретар е Кунева, става все по-силен и се обединява с други синдикати, за да се борят заедно.

Този синдикат има подкрепата на много други синдикати и става все по-силен и обединен. Когато излязохме на нашата първа голяма стачка, бяхме около 10 000 души. Почти всички тези хора бяха членове на различни синдикати от цяла Гърция, както и граждани, които знаят положението много добре – какво се случва, какво ще се случи и какво трябва да се случи, според законите. Те се радват на подкрепа от много различни страни.

Накрая, какво искате да кажете като заключение на хората в България?

На хората в България – не искам да бъдат толкова зат­ворени, колкото бяха преди, в миналото и да продължат да се борят за правата си по-твърдо, отколкото сега! Да си търсят правата и да бъдат на улицата по-често, както хората тук в Гърция го правят!

Иво за СМ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *