Поощряване на богатите

печат
Половин милион българи на възраст от 15 до 29 години, което е кажи-речи почти цялата младеж в нечистата и несвята република, нито работят, нито учат, освен това, според официалните говорители, „тежат на бюджета“ с милиарди. За това „изгубено поколение“ показно кършат ръце медии, театрално скубят косите си „обществените дейци“, лицемерно загрижени клатят глава държавниците. Медиите, дейците и бюрократите нямат смелостта, а по-скоро интереса да признаят една лъжа и една истина. Лъжата е, че „изгубените“ младежи тежат на хазната. Напротив, те пълнят заведения и дискотеки, консумират и с това осигуряват основния приход в чиновническата хранилка, наречена „национален бюджет“, приход от ДДС и акцизи. Истината пък е, че това поколение е плод на изградената у нас „пазарно-демократична“ система. Именно тя ги е научила с делата си, зле маскирани с красиви думи, че с честен труд не се забогатява, че е добре да се консумира безогледно, че парите не миришат, че за да „успееш в живота“, трябва да стъпиш на гърба на ближния, когато гърбовете на родителите изнемощеят. Това са днешните „ценности“, оттук е и обликът на младото поколение.

Държавата, изпълнителка на волята на бизнеса – домораслия и чуждия – поощрява асоциалния манталитет по множество начини. Според данни на КНСБ – бива ги в правенето на диагнози, но са пълна скръб с предложенията си за терапия – днес издръжката на живота е 563 лв. на член от четиричленно домакинство. Лихвата по депозити не успява да покрие инфлацията. 213 лева е линията на бедност. 23% от домакинствата живеят под прага на бедността. С общ доход на едно лице от домакинството под 290 лева са около 50% от домакинствата в страната (това прави 1,66 млн. души). През декември 2011 година те са били 43%.

Според НАП и НОИ обаче „средната класа“ в България са 1,2 милиона души с доходи между 500 и 2500 лева месечно, което в долната си граница е просто гавра – даже под издръжката на КНСБ. Под 10% от населението притежава депозити над 20 000 лв. – така твърдят от БНБ и добавят, че „влоговете нарастват и са достигнали рекордна стойност“. Точно така. Влоговете на богатите. Криза ли?

Тук е уместно да дадем за кратко думата на привържениците на плоския данък. Медийни апологети на неравенството казват, че „враговете на ниската равна ставка агитират за някаква обществена справедливост, като зачеркват и икономическата логика, и фактите. Не бива да се посяга на плоския данък. Трябва да се ограничат разходите за бюрокрацията, субсидиите за губещи предприятия, а част от регулативните функции на администрацията да се прехвърлят на частния сектор и съсловни организации. Вместо премахване на плоския данък трябва да се намали осигурителната тежест, като ставката да бъде изравнена с тази на подоходния данък, за да се елиминира възможността за арбитраж на данъчните задължения. Необходимо е насърчаване на предприемаческия дух, а не средновековно противопоставяне на бедни и богати.“

Икономическата логика на капитализма е деформирана логика. Тя замества човешките потребности с платежоспособност, каквато притежават малцина в буржоазното общество. „Средновековното противопоставяне на бедни и богати“ не се нуждае от разпалване, то и така си пламти и изгаря с горчивина всеки, който не може да си позволи нормално хранене, макар че най-големите му харчове отиват тъкмо за храна, условия за почивка, достойно жилище, образование, а особено – скъпо лечение при сериозна болест. Бедният не може и да се защити от насилие, от произвола на работодателя, от съдебна разправа. Колкото до фактите, ето ги: насърченият предприемачески дух отгледа „изгубено поколение“, за което същите медии леят крокодилски сълзи и сополи. Облагането на спестяванията е съпроводено с необлагане на приходите от борсови спекулации и печалбите от хазарта. Кой търгува акции на борсата? Кой може да пръска и печели пари в казино? Надали е сиромахът. Значи, богатият, без значение откъде и как е натрупано богатството му, отново е „насърчен“ да се шири с нетрудови доходи. За бедните, да им е сладко – боб с червеи, внесен от лидерската бизнес-върхушка на партията на Меглена Кунева.

„Държавата изгубила около 300 милиона лева само през 2011 г. от различните данъчни преференции, заложени в законодателството“ – вдигат аларма медиите. И какво от това? Лъвският пай от тези средства пак ще се излапа от същата държава. Не е нужно да се лъжем, че парите на държавата ще облекчат живота на нейните поданици. Факт за доказателство: обичайното поевтиняване на хранителните продукти през летния период не настъпи, напротив – поскъпнаха, при все обявеното „замразяване“ на цените. Взетото от високите цени ДДС обаче е напълнило гушата на лакомата държава с няколко пъти по 300 милиона лева. Като поощрява богатите с плоския данък, държавата не забравя и себе си, защото единствено той, според икономистите, бележи ръст на приходите независимо от кризата.

Безочието в поощряването на богатите и наказването на бедните не спира. Последното заиграване с дъх на „екология“ е обещаната премия от 5000 лева плюс разни други бонуси за закупен електромобил. Не преправен за електрозадвижване стар автомобил от сръчните ръце на някой работяга, а чисто ново возило. Държавата стана дистрибутор що ли? Цената на електромобилите е минимум 60 000 лева (без ДДС) – сметнете колко месечни издръжки са това.

Нима този проект не е грижа за околната среда? – ще възкликнат някои държавофилно настроени природозащитници. – Може ли да издребняваме с бакалски сметки? Ето, министрите одобряват план за развитие на производството на електромобили у нас. Ще има и нови работни места! И сглобените в България екоколи ще струват само 10 хиляди евро!

Да бе, само толкова. Ще ли стане масова такава кола при доходи като сегашните? Нека стане, но достатъчно ток за зареждане – откъде? Пак от изгаряне на мазут и въглища ли? Та в градовете да стане по-чисто, но извън тях – по-мръсно? Самото производство също иска енергия, изхвърля отпадъци, колко екологично е изработването на акумулатори? Съхранението на изхабените? Сумарният ефект на замърсяване няма ли да превиши екологичността на електрокарите? Калпавата електропреносна мрежа, избухващите трансформатори, енергийните монополисти – какво правим с всичко това? Екология за замазване на очите. Под нея – същата лакомия.

За „новите работни места“ по-добре да не отваряме дума, след като на старите, от съвсем доходоносни производства, каквито са оръжейните заводи в Сопот, не им дават навреме заплатите. •

Васил Арапов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *