Последната реч на краля

печат

В книгата „Кучешки времена. Революцията менте – 1989“ писателят Илия Троянов, който скоро ще издаде нов роман за държавнокапиталистическото минало на България, отделя една глава на речта на Тодор Живков от 1 ноември 1989 г. пред специално поканени в резиденция Бояна журналисти.

Повечето хора, ако си спомнят за това изявление на „краля“, то е за да поставят ударение върху цитата за социализъма недоносче. Нещо доста по-важно обаче би трябвало да прави впечатление в тази реч, особено през последните няколко години.

Председателят на Държавния съвет и Генерален секретар на Българската комунистическа партия Тодор Христов Живков произнесе под формата на „пророчество“ в суров чернови вид плана на партийната върхушка за намеренията ѝ относно бъдещето на страната.

Днес ние живеем – или по-скоро умираме, съдейки по демографските данни – в същия този татов план. Скачахме по площади, правихме се на будали с избори и митинги „против комунизЪма“, ядохме бой от жандармеристи насред жълтите столични плочки, заминавахме в „нормални държави“, зарязвайки всичко зад гърба си – и…? „На най-високо равнище е решено“ какво ще ни се случва, какво ще ни дърпа конците, съществуването на които с гняв отричаме – самата мисъл, че сме марионетки ни се струва „конспиративна глупост“.

Кой обаче се оказа глупавият?

На 1 ноември преди 26 години, в ранния следобед, сръбнал коняче, благ и приказлив, Правешкият самодържец черпи журналистите и ги миросва с неочаквани откровения.

Вярно, още в началото на речта си той изтърсва пословичното социализъма е едно недоносче. 130 години преди това Бакунин е доказвал на Маркс, че държавният „социализъм“ е опасен мутант, не много по-късно други анархисти се усъмнили, че изобщо е редно да наричаме социализъм нещото, което включва държава, особено свръхупълномощена. Доказаха, че правилният термин за планираното чудовище е „държавен капитализъм“. Такъв не може да зачене социализма, камо ли да го износи.

Тъдявашните партайгеносета-ибрикчии на Кремъл прекрасно разбираха що за „социализъм“ бяха забъркали и в речта си и Живков го признава: Стигнахме до извода, че няма деление на знанията, на технологиите, на формите на управление на социалистически и капиталистически. Чистосърдечно откровение: строили сме и получихме държавен капитализъм, но поради некои пропагандни съображения му викахме социализъм… защото при какво друго положение „не би имало деление“, тоест не би имало разлика между строй с класов антагонизъм и експлоатация и строй по определение с „изчезващи“ класи и уж без експлоатация?

Вицът „капитализъм е когато има експлоатация на човек от човека, а при социализма е обратното“ бе хванал лъжливата същност на болшевишките идеологеми. За съжаление обаче не беше разбран докрай.

Защото социализъма е и може да бъде само посткапитализъм, той не може да бъде преди капитализъм, ето това е генезисът на марксизъма ленинизма – пуска Живков оправданието за „големите трудности“. Да не обръщаме внимание на това лукавство. Главното вече го е казал: не е имало социализъм, а тромава форма на капитализма.

Това обяснява лекотата, с която „комунистите“ станаха капиталисти, от бюрократи, стопанисващи собствеността, в реални собственици, които преговарят с материалните си активи, вместо да козируват на партийната дисциплина. И тук „грешката“ не е в изграждането на „неправилен капитализъм“ – той никога не е „правилен“, не е благосклонен към обикновените бачкатори с апартамент, селска къща от дядо и лека кола, било сглобена в завод в СССР, било взета на старо западна марка.

Нататък речта на Живков очертава това, което се случи и продължава да ни сполита сякаш изневиделица:

Коя е онази основна форма, която сега може да обедини работническата класа, трудещите се селяни, интелигенцията? Фирмената организация на труда. … Извършихме вече работата по създаването на фирмите в областта и на промишлеността и на селското стопанство. Сега предстои фирмите да се изпълнят със съдържание. Какво може да бъде това съдържание? Само онова … което се намира в западните фирми … – нас напълно ни удовлетворява …

Предстои цялото здравеопазване да мине на акционерен принцип … Ако желае, всеки гражданин или фирма може да се включи, давайки нещо … Ако не го задоволява лекаря или менюто в болницата – ще си доплати. Свободно частната практика. Така ще постъпим и с пенсионния фонд …

Акционерната фирма ще обхване като ракови образования цялото общество.

… Нови промени предстоят в данъчната система. Ще въведем данък, какъвто не е имало в България. Просто е взето от западната система. Равенство в облагане във всички сфери.

… Един другар … ми вика: Другарю Живков, не вкарваме ли ние вълка в кошарата? Ах, викам … вярно е, вкарваме вълка в кошарата, но … вълкът ще изяде мършата, а това което е здраво, то ще остане …

През 70-те години ние направихме голяма грешка като не довидяхме НТР … и сега трябва да наваксваме …

Трябва да превърнем Народното събрание в работеща корпорация. Народните представители ще работят повече, ще имат власт …

Сега навсякъде има мат‘рял за митингова демокрация. Ужас. Жалко че не съм млад, да развея байрака на митинговата демокрация. …

… Най-фаталната грешка е по националния въпрос. …

Никъде в социалистическите страни положението не е добро. Главното в преустройството в СССР е, че начело стои партията … Преустройство, което няма да става под ръководството на партията, ние не можем да приемем …

Демократизмът и гласността след пленума ще получат силно развитие. …

Искам да ви уверя, че ще вървим заедно напред. Имаме грешки, но избраният курс е правилен.

И ето че вървим по „правилния курс“ оттогава та досега. Изпълниха фирмите със съдържание. Болниците станаха търговски дружества. Въведоха плоския данък. Ракът наистина обхвана цялото общество. Вълците дояждат нарочените за мърша обикновени работяги. Парламентът е главен орган на олигархията. Митинговата „демокрация“ пълни главите с въздуха на илюзиите под налягане. Гласността проглушава ушите, не чуваме от нея гласа на собствения си разум. Е, с НТР стана малко гаф, производство практически няма, но жилото на НТР вече се забива в народа все по-навътре, докато медът остава за останалите на ръководна, но вече прикрита роля кадри – бившите партийци, настоящи капиталисти.

Къде сме ние, народът, в цялата схема? Като какво сме в нея, освен консуматив?

*  *  *

Журналистите от онзи ден не публикуваха нито дума на следващия. Трябваше да си налягат парцалите, докато се пече новата порция митове за фураж на стадото, в чиято кошара пуснаха вълци.

През януари 1989 г. Живков се „пошегувал“ пред френски журналист, че има намерение да управлява страната до 2007 г, а на съратниците си беше заръчал: Другари, да се снишим, докато вълните на промяната отминат и ние отново ще се изправим невредими.

Изправиха се. Даже не забелязахме кога, даже не усетихме, че са си седели през цялото време на гърба ни. И сега сме снишени от тежестта им.

Колко още да се снишаваме, до счупване на гръбнака ли? •

Шаркан

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *