Поуките от Испанската революция

печат
CNT-UGTlaAlianza(продължава от миналия борй)

 Факт е, че за революционерите, както и за правителството всички средства са позволени и оправдани, за да се постави цялата страна на бойна нога. При такива обстоятелства се претендира, че всички трябва да поддържат „каузата“; който не е склонен да го прави, съпротивлява се или не реагира според предписанията, бива наказван, удрян, унижаван или направо ликвидиран физически.

Хиляди членове на революционното движение заемат официални постове в държавните институции. Те заседават в народните трибунали или стават надзиратели и началства в затворите. Няма нито едно доказателство за техни възражения срещу присъдите, включително смъртните, произнасяни от трибуналите. Пресата на CNT публикува тягостен списък на произнесените смъртни присъди и на екзекутираните без какъвто и да е акцент на неодобрение. Напротив – всички коментари ги одобряват. „Нека служат за назидание“ – така Солидаридад Обрера съобщава за екзекуцията на един бунтовнически водач на о-в Менорка на 16 септември 1936 г. Може да се заключи, че пред поведението на CNT-FAI по отношение на легализирането на насилието през периода 1936-1939 г., нейните колаборационистки отклонения изглеждат незначителни. Насилието вече не е оръжие срещу военната атака на франкистките сили. То се превръща в оръжие на отмъщението (екзекуции на затворници „фашисти“), на сплашването (публични екзекуции на дезертьори), на превантивна заплаха („смъртни присъди за крадците“ – Солидаридад Обрера от 17.9.1936). Без колебание ще кажем, че анархистът не може да оправдава екзекуцията на обезоръжени хора, каквито и да са техните престъпления. Екзекуцията на този, който отказва да убива или на този, който помага на „врага“, чрез сведения и т. н. е още по-малко оправдана. Ние считаме, че докато се води революционната борба, петата колона може да бъде ефикасно изолирана чрез задържане при възможно най-добрите условия. „Ще пазим живота на тези, които са отговорни за смъртта на стотици наши другари?“ – ще ни запитат испанските работници, които заедно с Гонцало и Репарац вярват във философията „Терор срещу терора“ или „Отмъщение, при това – отмъщение свирепо“, „Око за око, зъб за зъб“ на Хуан Пейро. Има само един отговор: Да.

Има много начини да се промени обществото. Един от тях е да се изтребят морално и физически всички, с които не сме съгласни; друг е да убедиш достатъчен брой хора в справедливостта на идеите. Между тези две крайности има множество варианти на първата, но ми се струва, че не може да има за втората. Така наречените „реалисти“ сред анархистите вярват, че компромисът е морално оправдан, ако дава добри резултати. Ако съдим обаче по „резултатите“ от историята на интернационалните движения на социалдемократи и сталинисти и тези, които постигнаха привържениците на аршиновата Платформа сред международното анархистическо движение или защитниците на политиката според „обстоятелствата“ на испанските CNT-FAI, можем да извлечем само едно заключение: там, където средствата са авторитарни, то и целите на бъдещото реално или мечтано общество ще бъдат авторитарни и никога няма да се стигне до Свободното общество. От насилието като средство се ражда насилие; от култа към личността като средство се раждат диктаторите – големи или малки; от правителството, дори при колаборацията на социалисти и анархисти, се ражда още „повече правителство“. От друга страна, сигурно ли е, че от свободата като средство ще се роди повече свобода и може би свободното общество? На тези, които ще кажат, че това ни обрича на една стерилна политика и на затваряне в „кулата от слонова кост“, ще отговорим, че техният реализъм и „политика, съобразяваща се със обстоятелствата“, води неизбежно към катастрофата. Ние мислим, че има нещо по-реално, по-положително и по-революционно в съпротивата срещу войната, отколкото участието в нея; че е по-хуманно и по-революционно да защитаваш правото на живот, отколкото да подкрепяш трибунала, който има легалната власт да разстрелва; че е по-реалистично да говориш на хората, като живееш сред тях, отколкото да седнеш в министерските кресла, че за да се отиде по-далече, е по-добре да се влияе на умовете чрез разискване, отколкото да ги моделираш посредством наказанията. И накрая, по-важно от всичко е човешкото достойнство, уважаването на себеподобните и на самите себе си. Има определени неща, които никой не може да извърши, без да престане да бъде човек. Поради тази причина като анархисти ние приемаме ограниченията, които се налагат от действието, която бихме искали да извършим, защото, както казва старият френски анархист Себастиян Фор:

„Не знам дали винаги можем да правим онова, което трябва, но знам много добре, че има неща, които никога не трябва да правим“.

Това е урокът на Испанската революция за утрешните въстания. •

 

Бележка на преводача:

Истинските уроци от Испанската революция са:
1) „Влизането“ в правителството е оправдано само в един случай: ако отиваме там, за да го разстреляме и
2) След това, никога да не спираме започналата Социална революция на полупът, каквото ще да става! •

Г. Константинов

3 коментара

  • Може ли да обедините всички части в едно, защото е объркващо да се четат по този начин, а и някои линкове не работят и не е ясно коя част след коя е?

    • Ако някоя добра душа направи списък с последователните части, все ще остане време да ги подредим и на самия сайт.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *