Поздрав за Варна!

печат

Митинги, шествия, протести, „изразяване на активна гражданска позиция“ – така напоследък „народът“ прави политика в България.

Хората във Варна като че ли са най-напред в това отношение. През зимата това беше най-активния град, сега пак са на улицата (повечето от тях – същите хора, между другото). Мръзнат, пържат се, само и само „нещо да се промени в тая държава“.

А ето че когато дойде време уж „нещо да се промени“, хората отидоха на плаж, на работа, къде да е, но не и „до урните“. Още с наближаването на местните избори, с навлизането на протеста в руслото на парламентарните надцаквания, те се поприбраха от улиците. И ето че резултатите от изборите са много по-добри от предишните избори през май – едва четвърт от „гласопритежателите“ си загубиха времето да гласуват, при това повечето от тях се облажиха по един или друг начин от това.

Едва ли във Варна е чак толкова популярен лозунга, че „ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят“. Но явно повечето хора са усетили, че ако „нещо може да се промени“, то няма да стане „чрез избори“. Трябва да си доволно… тъп, за да не осъзнаеш това, след четвърт век упражнение по избиране на управляващи боклуци. А дори и глупостта е до време, когато плащаш последствията от нея на собствения си гръб.

Големият въпрос е как тогава „нещо може да се промени“. Не знам. Но знам, че няма да е лесно. Защото в „тая държава“ има 200 000 въоръжени души (40 000 полицаи, още толкова военни и 120 000 частни охранители), които ще бъдат вдигнати на крак (това им е работата) при първата опасност „нещо да се промени“. Едва когато тези хора се намесят, когато някои от тях отхвърлят заповедите, можем да се надяваме, че нещо наистина се променя. Разбира се, това няма да стане с избори. Няма да стане и с развяване на знамена по улиците. Как ще се случи, зависи и от нас. Но със сигурност няма да е лесно.

Поздрави, варненци, и кураж!

Наблюдател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *