Позитивните утопии на Александър Богданов

печат

Красная_звезда_fmt(продължава от миналия брой)

Романът „Червената звезда“ излиза от печат през 1908 г. в Петербург, радва се на още две издания (1918 и 1928 г.), но след 1929 г. попада в списъка на непрепоръчителна за преиздаване литература. Причината е публикуваното от Богданов продължение (от 1913 г.), което предизвиква яростната критика на Ленин. У нас се появява сравнително добре преведен в поредицата „Библиотека Галактика“ № 51 на издателство Георги Бакалов през 1984 г. и времето му на завръщане при читателите никак не благоприятно.
Краят на 1970-те и последвалото десетилетие не спомагат за възприемането на изложените в книгата идеи. Лицемерието и демагогията на болшевишките власти вече са омаскарили понятията „социализъм“ и „революция“. Малцина мислят за комунизма като за предаден идеал, бъркат го с авторитарния, еднопартиен и държавно-капиталистически режим в СССР и сателитите му, включително режима в България. Затова утопията на Богданов не изиграва ролята на искрица, която да мотивира насоката за борба, или поне пасивно отхвърляне на натрапения на народите начин на живот. Така същите борба и съпротива приемат формите на завръщане към буржоазното минало, идеализирано от западните пропагандисти, от местните „дисиденти“, но най-вече от фактически буржоазните ценности, маскирани с куха „комунистическа“ риторика, на самата разложила се вече болшевишка държавност.
Може би днес, когато посръбнахме попарата на реставрирания частен капитализъм, „Червената звезда“ ще блесне по нов начин в очите ни. Има с какво – като започнем с поразителните предвиждания на Богданов за науката и техниката на бъдещето, и завършим с чертите на комунистическото общество, отчасти наивни, но далеч по-привлекателни като среда за живеене в сравнение с бунището, на което се озовахме избутани от лъскавите джипове на бившите партийни „другари“, днешни бизнесмени и политици – разновидности на обикновените мутри.
Героят на романа, руски революционер, е поканен от тайнствен свой другар по организация, оказал се марсиански астронавт, да предприеме пътешествие, за да види осъществените идеи на своята борба. Достоверно е описан полетът до Марс, ефектите на безтегловността. И макар че днес нямаме антигравитационни уредби, Богданов говори за такива технически „чудеса“ като ядрена енергия, стереотелевизия, компютърни мрежи, синтетични материали и автоматизирано производство – неща от съвременното ни обкръжение.
Марсианците в романа едновременно не притежават нищо и имат всичко. Освободени от грижите на собственичеството, са престанали да се вълнуват от външните форми. В днешната действителност минимализмът също печели привърженици. Производството е силно автоматизирано, необходимите трудови ресурси се регулират доста елегантно: във всяко предприятие стоят огромни екрани, върху които тече постоянно актуализирана информация къде колко часове труд са необходими. Така работещите, които не намират достатъчно поле за изява на текущото си работно място или искат промяна на обстановката, се преместват там, където има нужда от трудова ръка. Лесно е – веднага се нанасят сами или с приятели в удобни жилища, без главоболия като наем, продажба на старото и покупка на ново. Всеки е снабдяван с необходимото му за живеене и за творчество. Двойките се събират и разделят, когато връзката им се изчерпа. Децата имат буквално собствени градове, където учат, играят, свикват да използват техника, усвояват занаяти, попиват етиката на своето общество, грижат се за по-малките така, както само децата умеят. Преподаватели и възпитатели само насочват развитието им. Гостуват им учени и отговорници на различни проекти, които сериозно отговарят на всякакви въпроси на младежите. Ако родителите пожелаят, се преместват при децата си, помагат не само на собствените чеда, но и се грижат за всички останали – и това е логично, защото другите деца са приятели на техните.
Разбира се, не е казано, че описаното от Богданов следва да се прилага буквално. То е извор от идеи, които бихме могли да реализираме във версии, приятни за нас, във форми, които смятаме за полезни.
Енциклопедичната справка характеризира романа като една от последните класически утопии в световната белетристика. За разлика от класическите утопии обаче Богданов показва и „тъмната страна“ – и чрез нея разсъждава за трудностите на човечеството да се пребори и установи справедлив строй. За това – в следващия брой. Ако нямате търпение, потърсете книгата в библиотеката Читанка. Същата, която е трън в очите на издателския бизнес у нас, също както самият роман е бил обвинение в лъжа към болшевишките власти, че уж „строят комунизъм“. •

Николай Теллалов

(следва)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *