Позитивните утопии на Александър Богданов

печат

bogdanovУтопия е дума, която означава „несъществуващо място“. Кой знае защо обаче терминът е придобил подвеждащия привкус на „нещо неосъществимо“. Когато някой иска да посочи абсолютната невъзможност да се реализира даден замисъл, той лепва като храчка определението „утопия“. При все, че антиутопиите трагично доказаха, че могат да съществуват. В някои случаи те се осъществиха в дори по-ужасни форми от описаното в книгите или заснетото във филмите. Затова към антиутопията има респект. А утопията е нарочена за лекомислие, празна фантазия.
Всичко в този свят някога е било утопия. Самата ни планета. Самото човечество. Идеята, че хората се раждат не за да бъдат роби. Както е казано простичко: за всяко нещо има първи път.
Руският учен, писател и революционер Александър Богданов е бил утопист буквално във всяка част от своите начинания. Роден е през 1873 – годината на гибелта на Левски и разпадането на революционните комитети в България. Присъединява се към болшевиките още през 1905 г., но е сред критикуваните от Ленин „екстремисти“, които държат на прякото революционно действие без участие в официалната власт (депутати в импотентния царски „парламент“). Утопист в политиката. Но след време „утопичният му екстремизъм“ се оказва правилното решение – властта не бива да се реформира, тя трябва да бъде просто съборена. „Утопист“ е и в науката – предлага създаване на науката „тектология“, част от идеите на която по-късно дават начало на кибернетиката. Има „утопични идеи“ относно кръвопреливането – и с неговите усилия е създаден научен институт по кръвопреливане, натрупани са данни за науката геронтология – изследване на остаряването с оглед лекуването на старостта така, както се лекува всяка друга болест.
Като утопист се проявява Богданов и в литературата. Нему принадлежи един от ранните научнофантастични романи (Червената звезда, 1908) с позитивно описание на комунистическото общество, ненадминати по логика и радикализъм от по-късни произведения, звучен шамар към официалните марксистки доктрини за това как може да изглежда комунизмът вън от общите и мъгляви приказки. Тъкмо неопределеността на контурите на бъдещето, за което от народа се изисквали толкова лишения, страдания, жертви, e била изгодна за болшевишките вождове. Ако хората ясно знаят целта, те нямат нужда от „мъдрото партийно ръководство“, ще се усъмнят в избрания от лениновци, троцки и сталиновци път към справедливото общество. Затова след смъртта си при научен експеримент през 1928 г. Богданов е забранен и забравен.
Условието една утопия да стане реалност е да бъде разбираема и желана от мнозинството всред народа. Именно за този негов роман ще разкажа в следващия брой. Той струва повече от множество политически програми. Той е мечта, която заслужава да бъде цел. •

Николай Теллалов

Връзка към продължение на статията – тук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *