Правото на бунт

печат
Не съществува държава,

поне не и на тази планета, която да не погазва написаните от нея самата закони.

Когато властта системно нарушава своите фундаментални задължения, гражданинът има право да скъса своя договор с държавата (но не и връзката със съгражданите си), при което държавата губи правото си законно да съди такъв гражданин за упражнено от него насилие спрямо свои представители и институции. Разбунтувалият се гражданин и всички присъединили се към него са част от обществото и са в правото си да откажат изпълнение на всякакви задължения към властта. Те вече нямат морални задръжки да не използват насилие.

За бунтовника всяка държавна власт става незаконна, а държавните силови структури се разглеждат като вражески сили, спрямо които е легитимно да се използва всяко средство. Спазват се единствено онези ограничения, които спазват и държавите, водейки войни помежду си.

 

Това не са думи на Бакунин, нито на Ленин или Че Гевара. Цитатът (небуквален заради двойния превод, но с точно предаден смисъл) принадлежи на Тони Оноре, професор юрист от Оксфордския университет, от неговата лекция „Наказателното право и човешките права“.

Тоест по въпроса дали е морално или законно да окажете съпротива на полицията при улични протести или размирици, отговорът се търси не в Наказателния кодекс, а в Женевската конвенция.

Същата логика присъства и във Всеобщата декларация за правата на човека, където черно на бяло се признава правото на гражданите на въстание срещу тирания и потисничество… като крайно средство.

Анархистите, както и други революционери, открай време твърдят, че не са престъпници, а военнопленници във война, която властта води против собствения си и чужди народи, откакто свят светува. Тоест, откакто светува светът на държавите – от 6000 години насам (от поне 60 000 години съществуващо биологически съвременно човечество). При това държавната форма за управление на обществото се налага окончателно едва преди 200 години и то не навсякъде.

Къде е уловката?

Във фразата „като крайно средство“. С една дума, на потиснатите и ограбвани им се предлага да изминат дългите законопослушни процедури, пък накрая, ако оцелее някой от открито протестиращите, може и да хванат камъните и пушките.

Има и още една уловка. Правото на бунт е признато само ако държавата не е „правова“. Което ще рече – ако държавата не спазва собствените си закони. Изисква се да се докаже, че държавата не ги спазва – и всичко е наред. Уж.

Не съществува държава, поне не и на тази планета, която да не погазва написаните от нея самата закони. Управниците винаги проявяват снизходителност към собствените си нарушения и се държат крайно сурово към законоотстъпниците от народа. При все това няма под това слънце държава, която да не твърди, че е правова, че нейните закони са най-добрите и справедливите и да не държи цяла армия от юристи, обучени на словоблудното умение да изкарат черното бяло, а ако им наредят – и всички цветове на дъгата.

Ярък пример в момента е Сирия. Какво още трябва да се случи там, та западни и източни правителства да благоволят да признаят на сирийците правото да избесят своите убийци?

Уловката обаче има и своя противоуловка. Държавата твърди, че съществува за народа. Пъчи се, че управлява от негово име и за негово благо. Това означава, че не държавата е тази, която сама ще се нарече „правова“. Само народът може да оценява дали е такава.

Значи той спокойно може да посяга към камъните, сопите и пушките с текста на Женевската конвенция в джоба и да си разчиства сметките с държавата и нейните безочливи представители. Ако пък не е сбрал толкова кураж, да не плаща на държавата данъци, акцизи и други ангарии, да не финансира биячите на властта. Защото само глупаците и страхливците ядат бой и дават пари за това.

И така, докато не му писне да си играе на корида с алчната и лицемерна държава. Направо да я предаде за вторични суровини, барабар с нейното фурнаджийско-лопатно право и заплетена законност, а после да си живее по правилата на здравия разум, които определя сам и в съгласие с околните. •

Васил Арапов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *