Превратът е Държавата, революцията е свобода!

печат

17 юли 2016

Превратът, който е неизбежна част от държавността след военния преврат от 1980, се въздигна след 36 години, в нощта на 15 юли. Военната машина в Истанбул и Анкара блокира много държавни сгради за няколко часа. Превратът започна с прелитане на изтребители над Анкара и блокиране на мостове в Истанбул от войници и продължи с вземането на началника на генералния щаб за заложник, и с шум от танкове и картечни изстрели по улиците. Много държавни сгради, включително парламента и централата на Национална Сигурност бяха обстреляни от Ф16 и хеликоптери. Имаше въоръжени сблъсъци между войници и полиция на много места. Излъчването на националната телевизия беше прекъснато и периодично беше четена декларацията на оглавилия преврата „Съвет за мир в отечеството“. Докато „пет часовият преврат“ приключи повече от сто войници, осемдесет офицери и повече от осемдесет протестиращи срещу него бяха убити. Бяха арестувани 2839 войници, между тях много офицери.

През последните 36 години превратът – средство за политически репресии, насилие и подтисничество – беше използван отново и отново като заплаха от страна на армията. Без съмнение, за нас, потиснатите, превратът означава мъчения, потисничество и клане на хората около нас. Очевидно е, че структура, която дължи властта си на кланетата, които извършва, ще продължи да го прави с оправданието „да защити неразрушимото обединение на страната“. Последният преврат беше резултат от борба за държавната власт между различни групи. Може би скритото съществуване на властови групировки извън държавата разширява обхвата на този преврат. Но няма съмнение, че онези, които спечелиха от него, са настоящото правителство и държавен глава.

Нощта, която започна с военен преврат, бе превърната в „демократичен празник“, когато държавната власт завземаше контрол. Управляващата партия, ПСР, вече е „победител в преврат“, освен че има легитимността на „изборен победител“. През цялата нощ всички телевизионни канали излъчваха, служиха на тази победа и пропагандираха илюзията за демокрация, персонифицирана в лицето на Тайип Ердоган. Пропагандата се провеждаше постоянно и от медии, които бяха известни като опозиционни. Във войната за власт, медиите не само взеха страната на Тайип Ердоган, но изиграха роля за извеждането на хората на улицата.

Също като медиите, опозиционните партии в парламента, които не пестяха своята поддръжка за ПСР от началото на процеса, паднаха в капана на „възпиране на останалите да правят политика“ от страна на държавната власт. Тяхната позиция „на страната на демокрацията срещу преврата“ е маска на политическата им безпомощност. Тя ясно демонстрира, че в обозримо бъдеще те не могат да постигнат друго, освен да подкрепят действията на държавата. Да описваш онези, които „ще умрат, ако Ердоган каже да умрат, ще стрелят, ако Ердоган каже да стрелят“ и изпълват площадите с лозунга „искаме смъртно наказание“, линчуващи всеки, който им се изпречи, като „поддръжници на демокрацията“ – това не е ли знак за политическата импотентност на опозиционните партии?

След този преврат и победата срещу него, ПСР разполага с условията, за да трансформира идеологически обществото. „Петдесетте процента, които не искат да си стоят вкъщи“, които бяха описани като заплаха от Тайип Ердоган по време на протестите на Гези, бяха на улицата. Фашистката култура, която е важна част от идеологическата трансформация, провеждана в цялата сфера – от обществения живот до правната система, се събуди, когато държавата мобилизира хората на улицата. Не само това, те бяха маскирани като хора, защитаващи демократичната си власт… Не е трудно да се сетим какво ще причини тази „демократична мобилизация“ на потиснатите в различните райони. Вече чухме новини за линч на онези, които не искат да вземат страната на възобновената държавна власт.

Борбата между групировки, опитващи да завладеят държавната власт, съществуваща върху растяща икономическа и политическа несправедливост, не е нищо повече от затвърждаване на властта на потисниците над потиснатите и разрушаване на свободата на потиснатите. Няма съмнение, че нито видимите, нито невидимите диктатури, нито военните или цивилните структури, нито преврата, нито избора на политическите сили, които са врагове на хората, нямат нищо общо с волята на хората. Ние, които вярваме, че свободният живот не може да бъде създаден чрез преврат или избори, гледаме на съществуването на държавата като на преврат срещу свободата и нашият бунт ще продължи, докато се създаде свободен свят. Държавата е преврат, революцията е свобода. Не трябва да чакаме борбите между властниците да доведат до нещо добро, а да знаем че нашата надежда е революцията за свобода.

Революционно анархистко действие (DAF)

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *