Президентски смешки

печат
Сериозността, с която медиите занимават населението с всички подробности около надпреварата за синекурната длъжност „президент“, сама по себе си е смешна. Нещо като суетнята на лилипутите от коя страна е политически правилно да се чупи свареното яйце – от тъпата или от острата – през очите на Гъливер.

Активното обсъждане обаче на страстите в партийните централи, преброяване на „личности“ в една или друга котерия, разпалени спорове до лични обиди – този кипеж в интернет форуми и по квартални кръчми, в който действащи лица са обикновените, реално преонодени от системата граждани, това е по-скоро стряскащо. Стряска готовността на българите да се включват в играта – но в типичната роля на преливащи от акъл кибици. Участието на подобно ниво в театрото на политиците явно замества истинската гражданска активност – даже хилавата примиренческа „в рамките на закона“ – и очевидно задръства възможностите за критично осмисляне на ситуацията, в която бавно ни сваряват вече близо 30 години. Малцина си задават въпроса „защо трябва да им играя по свирката“. Позицията срещу всички бива заклеймявана като „ганьовщина“, задето се твърди, че „всички са маскари“. Ами маскари са, какво друго? Мераклии за келепир. Осъзнаването, че наистина са маскари не би трябвало да води до извръщане на глава и самосиндикално спасяване с лакти в ребрата на ближния – това е копиране на поведението, на тактиката и стратегията на маскарите. Гражданите би трябвало да имат самочувствието на „трета сила“ – срещу маскарите, против всички клишета на маскарите, против правилата им, против всичко тяхно.

Но не би. Самочувствие липсва. Комплексите са в изобилие.

Ето затова смешките покрай президентската клоунада идат отгоре: политическата класа, която е контингентът лобисти на бизнес групировките, се кикоти скришом на малоумието на „матряла“. Радва се, че народът се хваща гуша за гуша помежду си. Само така не му остават ръцете свободни, за да стисне точно онова гърло, което се киска самодоволно.

Шаркан

1 коментар

  • Калоян Калчевски

    Седяла си гаргата на клона с едно ееейййй такова парче сирене (кашкавал по нашему, то и кашкавал не е по нашему, а е от италиански, ама нейсе, щото пък сирене е по нашему, ама го ползваме само за бяло, пък другото му викаме кашкавал, то пък и кашкавала е вид сирене, ама само един от видовете, а по нашему има стотици други видове кашкавал, то и сирена има стотици, ама поне са все бели, освет тези дето са леко мухлясали….. то и с политикта ни е като със сиренето.)

    Та вижда това Лисицата и казва:
    – Гарго, ще гласуваш ли ? Много е важно, от това зависи бъдещето на децата ти!
    ..гаргата мълчи и стиска сиренцето в клюна.
    – Гарго, много е важно за България, за гарджетата ти, за всички нас! Ще гласуваш ли?
    Гаргата се разчувствала о отговорила:
    – Да!
    Сиренцето паднало, лисицата го грабнала, сложила една покривка, извадила едно младо божоле, нож, вилица, копринена салфетка и го изяла. Културно, с класа. Па си тръгнала.
    Гаргата се замислила:
    – Леле колко съм проста и аз, гарга от народа, прост материал, да бях казала – „НЕ“…

    П.П.: Сирене ще рече власт, сякаш.

Вашият отговор на Калоян Калчевски Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *