Причините за битовата престъпност

Все-повече медийно време и зрителско внимание се отделя на „битовата престъпност“. Изглежда нейната значимост в очите на съвременния българин расте, затова начеваме дискусия, чрез която да разберем по-добре въпроса и да уточним начините за неговото решаване.
В този брой ще публикуваме мнението на един наш читател. Надяваме се в идните броеве да имаме възможност да публикуваме още мнения и впечатления, както и по-подробни и по-аргументирани анализи.
Редколегия на СМ

В крайна сметка от битовата престъпност не печели почти никой. Малцината печеливши са овластените боклуци, които използват битовата престъпност на места като България, САЩ и др., за да настройват различни етноси един срещу друг, като в този процес хората се самоопределят не класово, а етнически. Но и това, мисля си, е по-скоро страничен продукт, отколкото търсен ефект.

Ако някой „дирижира“ процеса, това са престъпните босове. За осъзнаването му като национален (вместо като класов) проблем помагат разни олигарси, използващи поръчковите си медии, за да насаждат етническа нетърпимост с цел манипулация.

Всички плащаме, но – както винаги – най-много плащат най-бедните. Част от тях плащат като жертва на престъпления, друга част – като прекарват живота си по затворите, защото никога не са имали шанс да живеят и да се препитават „нормално“. Всъщност май онези в затворите плащат най-много…

Окончателно решение няма. Дори една революция не би могла да премахне напълно битовата престъпност, просто ще я намали много драстично. Това се определя от причините за престъпността.

Причините за битовата престъпност бих разделил на три основни групи:

Социалноикономически

Става дума за различни форми на неравенство. Докато има неравенство, ще има и престъпност, защото ще има мотивация за подобни действия – човек, който има малко, e мотивиран да си вземе недостигащото от човек, който има повече. Това важи както в чисто материален, така и в социален аспект (напр. социалното положение, броя контакти, достъпът до одобрение от страна на референтни групи и прочее могат да се разглеждат като своего рода социална валута, която е също толкова неравномерно разпределена, колкото и обикновеният финансов ресурс). Икономическите причини са и тези, които анархистката революция може директно да премахне. Чисто социалните най-вероятно ще бъдат значително редуцирани, без да бъдат напълно изкоренени.

Психологически

Някои хора просто са по-агресивни от други. Такива хора винаги ще е по-вероятно да се ангажират в някакви антисоциални действия, отколкото други хора с по-ниски нива на агресия. Такива хора ще е по-вероятно да се сбият в кръчмата, да убият любовника на жена си и т. н. Моето мнение е, че такива хора ще има и в най-справедливото общество. Този проблем (т. е. проблемът с биологично детерминираните равнища на агресия) почти няма да бъде засегнат от революцията. Не знам дали терминът „престъпност“ ще е адекватен в едно постреволюционно общество, но проблемът с насилието ще си го има според мен.

Културни

Има култури, които се дефинират като враждебни на други (т. е. това е съществена част от културната им идентичност) и изразяват тази си враждебност на битово ниво (а в по-лошия случай на военно ниво – например израелско-арабските конфликти). Например циганите често (не винаги, разбира се, но се случва) са враждебно настроени към българите и нямат никакъв морален проблем да си присвояват и/или да разрушават собствеността им. При това същите цигани много по-рядко действат по подобен начин спрямо други цигани (освен когато не са от различни кланове, които са в състояние на траен конфликт). Те намират действията си за неморални, когато са насочени към член на своята общност, но изключват българите от понятието си за общност и ги разглеждат като външен враг. Много българи мислят по същия начин и също толкова спокойно ограбват циганските общности (например чрез смешни НПО-та, които се занимават с „интеграция“), но тук нивото на престъпност не е точно битово. Културните причини предполагам, че ще бъдат засегнати от една революция, но за премахването им ще бъде необходимо повече време, отколкото за икономическите, и това е защото начинът, по който революцията ще премахне тези причини, ще бъде различен. По отношение на икономическите причини революцията просто ще премахне неравенството чрез премахване на частната собственост върху средствата за производство, респективно експлоататорските взаимоотношения между хората. Така ще бъде отстранен и основният мотиватор за извършване на битови престъпления. Социалните причини ще бъдат значително редуцирани, защото социалното неравенство много честно (но не винаги) стъпва на икономически фундамент, от което следва, че като премахнеш икономическото неравенство, по необходимост намаляваш и социалното.

При културните причини революцията по-скоро ще създаде независими общности от хора, които се осъзнават като такива, и по този начин де факто ще премахне „малцинствата“, които се възприемат като потиснати, дискриминирани и въобще принудени да обитават една социокултурна действителност, в която отказват да се припознаят. Така никой няма да бъде „малцинство“ в своята си общност. Защото в момента, в който би се почувствал „малцинство“, ще може да смени общността си с такава, в която се чувства по-добре приет и адаптиран, като при това различните общности естествено ще бъде напълно безсмислено да се дефинират от етнически позиции.

Често факторите се комбинират успешно. Например в сферата на „легитимния“ бизнес няма много свободно място, затова амбициите на хората с подходящия социален и психологически профил, които иначе биха се насочили в легална дейност, се налага да избият именно в областта на „престъпния“ бизнес.

Очевидно е, че решенията, които сегашната система предлага, не работят. Нито корумпираната полиция, нито различните „социални програми“ имат някакъв забележим ефект. Напротив, в България равнищата на битова престъпност растяха от 1989 докъм 1997 г. и от тогава си седят на едно ниво, което явно е близо до максималното (т. е. до максималното ниво на престъпност, което все още не води до незабавно разрушение на социалната кохезия). Нещата не са по-различни и в други държави (например САЩ, където има повече затворници на глава от населението, отколкото в коя да е друга държава на планетата) – т. е. проблемът очевидно е глобален. Не виждам смисъл да доказваме, че настоящите решения не работят – очевидно е, че не работят. Можем най-много да потърсим данни, които да го илюстрират, а такива има в изобилие.

Причините, поради които не работят, за мен също са очевидни – тези решения не се занимават с нито един от трите основни фактора, които генерират битова престъпност, и най-вече с главния фактор (свързания със социалноикономическото неравенство).

Накратко, ако обществото не е готово да се откаже от капитализма, който генерира икономическо (а от там и социално) неравенство, и от монолитната държава, която генерира културни малцинства, не виждам как ще реши този проблем. Важно е да повторя обаче, че според мен дори и в най-идеална ситуация някакви спорадични прояви на насилие ще има най-малко заради втората група фактори, психологическите (а отчасти и заради неравномерността в разпределението на социалната валута спомената по-горе, която неравномерност не може да бъде сведена до нула). Т. е. не трябва да твърдим, че анархизмът е абсолютна панацея. •

Светослав

print

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *