Принципи на пряката демокрация

печат
Основен елемент от развитието на пряката демокрация е да осъзнаем, че върви заедно с политическото равенство, което означава, че гражданите участват наравно в диалозите и в решенията. Това политическо равенство обаче не може да съществува без социално и икономическо такова (например един шеф не може да говори наравно с един работник, заради различните социални и икономически позиции). Така че пряка демокрация не може да съществува в държава или в авторитарен режим, където по начало икономиката е в ръцете на малцина или съществуват конкурентни човешки отношения като „твоята загуба е моя победа“. Вече знаем за парадоксалния случай на т. нар. „пряка демокрация“ в Швейцария и от време на време слушаме за референдуми. Тези примери обаче са с твърде ограничен обхват, продължават да предполагат правителствен контрол и не бива да бъдат бъркани с искането за пряка демокрация. С пряката демокрация (политическо, икономическо и социално равенство) разделянето на политиката и икономиката от обществото престава да съществува.
Втора характеристика е отстранимостта. При прякодемократичните структури участниците, които поемат отговорности, често трябва да бъдат отстранявани и редувани. Това означава, че задачите трябва да се разпределят на ротационен принцип. Така се избягват неофициалните лидери, бюрокрацията и дисхармонията между говорене и действие. Пример за това може да бъде пряката демокрация на работното място – работническите общи събрания. За да могат всички работници да участват истински при вземането на решения, е необходимо да имат задълбочена представа за това как работи тяхното предприятие. Ако едва няколко работника отговарят за обработката на важна информация, свързана с работата им, и имат достъп до нея, най-вероятно те ще имат най-ясно понятие за това как работи предприятието и ще създадат неформална мениджърска група. От друга страна, останалите работници, които извършват физическа и по-проста работа, няма да могат да преценяват и решават толкова добре. По тази причина пряката демокрация на работното място означава никой да не работи само неприятна работа или само умствена и привлекателна такава. Самите работници трябва да създадат балансирана и разнообразна програма от отговорности.
Принципът за достъпа до знанието и информацията важи със същата сила и при взаимоотношенията извън работното място – това ще помогне на общностите да правят сигурни колективни стъпки и избори.
Като четвърта характеристика може да добавим автономията на прякодемократичния процес. Това означава, че пряката демокрация не е режим, който създава перманентни институции, а непрекъснат процес, непрекъсната възможност за участниците да изграждат свои институции и закони. Хората в този случай са свободни да откриват нови начини на създаване и организиране на своя социален живот, на самоуправление. Те експериментират продължително със структурите, използват тяхната гъвкавост така, че да могат да ги променят, когато се наложи. Става дума за разнообразие от варианти, които социалният живот може да приема в зависимост от района, специфичните обстоятелства, натрупания опит и новите ценности и значения, които се появяват. Както казват сапатистите в Мексико: „да опитаме и ще видим“.
При пряка демокрация не съществуват формализирани и институционализирани мнозинства и малцинства. Както казахме по рано, има продължителен процес на създаване на институции. Следователно, решенията могат да бъдат вземани с консенсус, с единодушие или с мнозинство според желанието на участниците (не съществува готова рецепта, която трябва да бъде следвана).
Можем също да кажем, че пряката демокрация изключва посредничеството между обществото и институциите. Тя действа извън държавни механизми, партии, бюрокрация и всичко, което може да бъде сметнато като посредник. Представителството, каквото го познаваме днес, е също премахнато, не само защото е посредник в начина, по който решаваме задачите си, но и защото решенията трябва да бъдат изпълнени от всички. Затова думата „пряка“ има двойно значение: решенията се взимат пряко, т. е. непосредствено, без посредници, и също така непосредствено, без посредници се изпълняват.
Очевидно пряката демокрация цели политическа справедливост и участие, но това не означава, че абсолютно всички се събират на общи събрания да решават абсолютно всичко. Затова последната важна характеристика е участието в решенията според степента, в която те засягат. Това е единственият критерий, според който някой може да разбере нивото на своето участие в решението (за повече информация вижте „Майкъл Албърт за Парекон“ в интернет сайта „Живот след капитализма“). Всички повлияни от решенията трябва да имат право да ги формират. Това очевидно изключва всички видове дискриминация, с които сме израснали: българи или цигани, местни или имигранти, хомосексуални или хетеросексуални, мъже или жени, дебели или слаби и т. н. Прякодемократичният процес изисква лично и социално съзнание, свободно от предразсъдъци и стереотипи. •
Текстът е от блога Intidar на Руслан Трад
ruslantrad.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *