Присвояването на Шейтанов

печат

sheitanovОт началото на тази година започна една кампания в памет на загиналия преди 90 години Георги Шейтанов – човек-легенда още приживе, точен с перото, остър с ума, страшен за властта както със слово, така и с куршум. Човек, пред чиито дела днешните анархисти сме по-скоро сенки, за съжаление.

Разбирам защо у нас „честват“ годишнините от гибелта на истинските хора – защото радостта на дребните човечета е необятна, че са се отървали и че могат на воля да се отъркват в посмъртната слава на големите, да я преиначават според размерите на онова, дето е прието да се нарича „душа“.

На 4 и на 23 октомври преминаха съответно Пресконференция на Инициативния комитет, а после и „Научна сесия“, посветени на Георги Шейтанов – и двете събития в сградата на СБЖ, анонсиран като „свободна трибуна на българската журналистика“.

Видяхме как разбират свободата от Съюза на журналистите – едностранчиви печатни и интернетски материали, цензурирано от неудобни моменти видео, това излезе на бял свят от Пресконференцията.

„Научната“ сесия пък се самопредстави с разбъркан и непълен видеоклип и също обтекаеми текстови самоотзиви.

Читателите на „СМ“ лесно ще открият тези „материали“ в съответните сайтове, затова ние тук ще споменем премълчаното, изрязаното и „изгубено поради технически причини“. И в двете мероприятия звучаха искрено само цитатите от Шейтанов, прочетени доста вживяно от артиста Любомир Бъчваров.

Всичко останало бе от фалшиво до омерзително, макар да се мярнаха читави изказвания и опити да се говори със симпатия за нещо, което ораторите не разбираха.

Пресконференцията

започна с четки и автокомплименти. Благоволиха да нарекат Шейтанов „колега“, изразиха щастие от това да имат честта и така нататък дрън-дрън.

Внукът племенник на Георги Шейтанов блестеше по роднинска линия. Изрази огорчението си, че дядо му бил убит „от собствената си държава“.

По-късно сътрудник на „СМ“ репликира, че фразата е нелепа, защото анархистите нямат сантименти към държавата. Това бе изрязано от видеото.

Представиха професор Чавдар Добрев, който се похвали с книга за знаменития анархист. Страшна ирония на съдбата! Агент на Държавна сигурност, проявявал усърдие в „работата“ си, да пише за анархист, и то за анархист като Шейтанов! Както и нагло да дава съвети за „бъдещото развитие на анархизма“. Естествено, основната теза на господина бе „единофронтовството на Шейтанов“. Добрев натърти, че „анархизмът бил едно от четирите течения на лявото движение в България през първата половина на ХХ век“ наред с тесните социалисти (от 1919-та – БКП, от 1944-та установила тоталитарен държавнокапиталистически режим), БЗНС (управлявала страната ни авторитарно при премиерството на лидера си Стамболийски) и социалдемократите (участвали в не едно реакционно и антисоциално българско правителство). Ако мерим „лявото“ с верността му към буквалния прочит на лозунга „свобода, равенство, братство“, то не само в България, но и в света изобщо „леви“ са единствено анархистите, а Шейтанов, ако не бе загинал през 1925 г., щеше сигурно да свърши в занданите и концлагерите на „комунистическата“ държава след 1946 г.

Сесията

не се получи точно „научна“, а най-вече идеологемна – и то не защото присъстващите анархисти отправяха към ораторите „идеологизирани“ въпроси. Чавдар Добрев повтори опорните си точки, но (защо ли?) доста по-предпазливо от предишния път. Нарече Шейтанов „гений без нарочно образование“, „уникален като Ботев“, „писател като художник“, „интелектуалец в развитие“, а накрая – „романтик“ (повечето докладчици говореха за „идеализма“). Подчерта, че Шейтанов „търсел националната гледна точка“ в събитията на своята епоха. Опита се да оправдае деянията на „комунистите“ с „тактически грешки“ – сякаш употребата на държавността за партийни цели е само „тактика“!

Драматургът Добчев със зле прикрита досада отговори на онази част от въпросите, която му позволи да се представи като много извисен, а опониращите му – като нахални профани, но бе много засегнат от обвинението в интелектуално малодушие. За да опровергае последното, се позова колко „опасни неща правел“ при „социализма“ и как едва се отървавал благодарение на… застъпничеството на агента Добрев. Няма що, идеално оправдание!

Академик Георги Марков се представи като „историк, изследващ насилието“ – и поради тази причина не го одобрявал, особено революционното насилие, макар да призна, че открай време в света бушува „студена гражданска война“ (ние, анархистите, го наричаме класова война, при това потиснатите почти не се съпротивляват). Не можа да обясни как се спира такава „студена“ война, освен с „примирение“ (тоест капитулация? Властващите отказват да властват, а подвластните се въздържат да недоволстват?) – доста странна позиция за „учен“. Бурна реакция предизвика произнесеното със симпатия „помирение“, наложено от генерал Франко в Испания, което навежда на мисълта какви странни хора у нас стават академици. „Стига жертви“ – призова Марков. Блажени са наивните… или преструващи се на такива.

Сравнително читаво мнение чухме от Николай Поппетров. С близък до гняв тон той запита къде е доблестта на интелигенцията да казва истината. И че липсата на възможност да я изкаже е единственото оправдание, и то не всякога.

Главният редактор на списание „Пламък“ добросъвестно се опита да се впише в мероприятието, на което беше прилично да се говори само добро за анархизма…

Ние, анархистите, се отказахме нарочно да вземаме думата – първо че доста въпроси и реплики запокитихме по ораторите, а второ – прочитаните слова на Шейтанов бяха достатъчни.

Тяхната борба

Разбира се, епохата издига или затрупва с безличие както хора, така и движения – днешната, въпреки множеството улеснения за нас, не постила благоприятности под нозете на анархизма. Недружелюбното време обаче не е извинение, че анархистите като обществена сила се препъваме в собствените си крака. Тепърва ще преоткриваме наследството на нашия съмишленик от миналото, тепърва ще осмисляме делата и думите му, за да ги възродим в сегашното и в близкото бъдеще – навярно решаващо за съдбините на човечеството. С малки изключения, най-вече ветераните на анархизма, сме далеч от нивото на Шейтанов. И защо да не започнем пътя си към него с една защита на паметта му?

Организаторите на върволицата „мероприятия“ определено ни подценяват, мислейки ни за слепи или за твърде „кротки“ в сравнение с анархистите от онова време. Това, че присъствахме на „изяви“, „пресконференции“, „научни сесии“ и дори на нелепа театрална постановка, уж посветена на Шейтанов и Гео Милев, не означава, че не сме видели какво става, не означава, че ще премълчим, както го изисква дребнобуржоазният етикет за „добро възпитание“. Приемете го като великодушие, господа организатори, каквото не заслужавате. Приемете прозвучалите досега наши въпроси и възражения – оскъдно или никак отразени от „свободните медии“ – като предупреждение: дадохме ви шанс, изслушахме митологемните ви речи, видяхме какво и колко можете. Оттук нататък няма да позволяваме нито да пребоядисвате така и ненамерените кости на Георги Шейтанов, нито ще даваме отчет „за бъдещето на анархическото движение“, нито ще търпим наставления, изречени от агенти на Държавна сигурност, доносници на Държавна сигурност, близки и познати на явни хора от Държавна сигурност, гордеели се преди, гордеещи се и сега с това „какви връзки вадят“.

Ясно като в бял ден е какво правите, господа организатори. БСП умира. Изчерпана е като платформа за привличане на бюлетини в урните и кадри за кариера. Многобройното клониране в нови („десни“, „центристки“, „опозиционни“) партии и НПО я изтощи, идеологията окончателно е опоскана, тупат празен брашнен чувал. Дали за удължаване на съществуването ѝ, дали като операция по създаване на „нов ляв проект“, господата професионални демагози търсят нови мощи за приобщаване към Пантеона им – стръв за нови шарани!

Само че Шейтанов не е мощи. Останали са негови статии, останали са документи за делата му. С извъртане на факти или с тяхно „творческо тълкуване“ можете да представите Шейтанов като „ваш“, като „ляв човек“, съюзник, една ли не съратник на останалите представители на „лявото в България през първата половина на ХХ век“ – партийните „комунисти“, социалдемократите и дружбашите от БЗНС. За всяка тази категория „съюзници“ Шейтанов се е изказвал повече от „ласкаво“ и е теглил чертата с фразата: Има властници и анархисти, по средата няма място за идеи и партии.

Тезисът за „единофронтовството“ е незащитим.

Тезисът, че анархистите са част от „лявото пространство“ е смешен. Какво ляво притежават милионери, предишни и сегашни, държавници, съучаствали в най-антинародни деяния, джелати, избивали наред политически противници и бизнес конкуренти?

Недостойно е правенето на самореклама с Шейтанов и по роднинска линия. Внукът племенник на нашия другар Шейтанов не изпуска възможността да натърти колко почита „дядо си“ и как в семейството му „се съвместяват левите идеи на анархистите с тези на комунистите“ (които според нас са просто болшевики, братовчеди на нацистите и фашистите). Адвокатът внук ни омайва с вметки, че преди 90 години осъждали на смърт банкови обирджии, но днес нямало бесило за ограбилите без оръжия КТБ, дето завлече цялата страна. Бълва допълнителни инициативи – да учредява литературно-публицистична награда на името на Шейтанов, да кръсти улица в негова чест… хайде няма нужда! Не като име на улична табелка е нужен Шейтанов днес. Къде ще намерят публицист или литератор, който еднакво използва перото и пистолета, за да го наградят? Ако бе искрена тази позиция на внука племенник, той не би допуснал за дядо му да говорят мерзавци, с които Шейтанов не би приказвал дълго, преди да изпразни револвера си в тях.

Виждаме каква помия забърквате, господа. Няма да мине, защото вече сами публикувахте статиите на Шейтанов. Каквото и да разправяте за него, той ви оборва на всяка сричка, на всяка крачка.

А ние, днешните анархисти, колкото и търпеливи към хора като вас да сме засега, само ще подсещаме публиката да види какво е писал Шейтанов и какво се напъвате да му приписвате вие.

Трябваше да си изберете някого по-податлив на префасониране – ето, имате си либерала Йосиф Хербст, халал да вие.

Шейтанов обаче го оставете – и по ченгеджийска, и по роднинска, и по партийна, и по неправителствено-организационна линии го оставете. Нали все подчертавате какъв „идеалист“ бил? Смях – твърдият материалист, анархистът Шейтанов – идеалист! Течение в идеализма е окултизмът. Опростено казано – вяра в призраци, духове.

Както призовавате духа на хора като него, не ви ли хрумва, че така го материализирате – само че не от вашия калъп! •

Васил Арапов

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *