Прогнозите ми за края на капитала и държавността

печат

СЕ ОКАЗАХА ПРЕКАЛЕНО УДЪЛЖЕНИ

(продължава от миналия брой)

Проблемите на фондовата борса и на борсаджиите – 1:0 за компютрите срещу инвеститорите

Дейвид Р. Франсис от „Крисчън сайънс монитър“ пише: Фондовата борса е превърната в казино от трансакциите, извършвани със свръхбързи компютри. Една микросекунда – милионна част от секундата – е времето, необходимо на свръхбързите компютри, за да извършат операцията с акциите на компаниите на Нюйоркската фондова борса. Тази високочестотна търговия е добила толкова широка популярност през последното десетилетие, че на нея се падат 50% от всички борсови транзакции в САЩ. Този факт има огромни последици за инвеститорите. Сред тях:

Фондовите пазари функционират все повече на принципа на казината, твърди икономистът Харалд Малмгрен. Той сравнява компютъризираните играчи на борсата с оператори на ротативки, при които печалбата от една машина е малка, но възвръщаемостта от група такива е внушителна. Традиционното инвестиране, при което борсовите анализатори и други хора проучват продажбите, печалбите, дълговете и т. н. на съответната компания, за да разберат дали нейните акции не са подценени, става почти неуместно, обяснява Малмгрен: Цялата концепция за купуване и държане (…) на акции е маргинализирана.

Редовните купувачи и продавачи на акции и вложители в инвестиционни фондове губят милиарди долари, цент по цент, тъй като разполагащите с компютри търговци извличат предимство и от най-малките разлики в цените на една или сред няколко фондови борси. До определена степен високочестотната търговия увеличава ликвидността на пазара, благодарение на своята способност да приема бързо поръчки за покупки и продажби. Тя увеличава и неговата ефективност, като намалява цената на транзакциите. По-голямата ефективност обаче може да доведе и до по-големи загуби.

Въпреки че компютъризираната търговия не е незаконна, тя отваря вратата за повече пазарни манипулации, обяснява Малмгрен. Федералната комисия за ценните книжа и фондовите борси не разполага с мощните компютри и експертни познания, необходими за разкриване на такива манипулативни техники като тласкането на цените нагоре или надолу с вълна от поръчки. Хората не могат да проследят дирята, обобщава Малмгрен.

Фондовият пазар става все по-изложен на т. нар. системен риск – опасност от внезапни драстични понижения на цените. Малмгрен хвърля вината за „мигновените сгромолясвания“ именно върху високочестотната търговия. Няколко компютъризирани играчи се оттеглят от борсата, което довежда до спукване на балона на ликвидността – няма пазар за продажби. Борсовият индекс Дау Джоунс потъва светкавично с 1000 пункта и заличава приблизително 1 трилион долара стойност, след което възстановява половината от този спад за около 90 секунди. Малмгрен се опасява, че подобни сривове ще се случват отново в бъдеще, ако не бъдат намерени мерки срещу рисковете на високочестотната търговия.

Един възможен вариант би бил въвеждането на съвсем малка такса върху всяка транзакция. Това ще оскъпи високочестотната търговия. Поръчките обикновено са на принципа „купувам незабавно или отменям“, което оставя по-малко от секунда за тяхното изпълнение. Приходите от такава такса, обяснява Малмгрен, биха могли да бъдат използвани за повишаване на капацитета на регулаторите или пък за намаляване на федералния дефицит. Глобализацията на фондовите борси обаче усложнява това решение. Ако брокерите, занимаващи се с високочестотна търговия, не могат да прибягват до този подход в САЩ, по-голямата част от тях по всяка вероятност ще се преместят в чужбина.

Друг вариант би бил въвеждането на изискване „високочестотните“ брокери да търгуват при всякаква пазарна конюнктура. С други думи, те ще бъдат длъжни да купуват определени акции, дори когато цените им падат. Правилото трябва да бъде: ако искаш да играеш, ще играеш докрай, заключава Малмгрен.

Малко кисел хумор в книга, която защитава хората от въставащите роботи

Даниел Уилсън, доктор на науките в областта на роботехниката от университета Карнеги-Мелън, в книгата си Как да преживеем въстанието на роботите: съвети по самозащита от надигащия се метеж пише: Всеки робот – от тостера до Терминатора – може да се превърне в метежник, поради което е много важно да се изучават силните и слаби страни на всеки враг-робот. Хуморът преобладава в неговата книга от 178 страници, но в тях се съдържат и съвсем реалистични ситуации. Например при безпилотни превозни средства, над които е изгубен контрол, съветът е да се струпат максимум препятствия в зоната на маневрирането им. Ако имаме работа с робот, който ни търси по „топлинното ни изображение“, можем да се намажем с кал.

Наред с хумора в книгата има богата информация за историята на роботите и изкуствения интелект, както и за свързаните с тях проблеми, решавани понастоящем от науката. Интересно е и твърдението, че към 2055 г. роботите ще отнемат всички работни места от хората.

(следва)
Георги Константинов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *