Прогнозите ми за края на капитала и държавността
СЕ ОКАЗАХА ПРЕКАЛЕНО УДЪЛЖЕНИ
Според неотдавнашните прогнози на учени от Калифорнийския университет в Лос Анджелис, когато икономиката се възстанови, нови работни места могат и да не се появят. Коя е причината за слабия ръст на заетостта?
От няколко десетилетия аз твърдя – автоматизацията.
По време на „рецесия“, която оттук-нататък ще бъде нормалното състояние на сегашната „цивилизация“, предприятията търсят пътища за намаляване на разходите и за повишаване на ефективността на производството. Един от тях е замяната на работниците с машини. Когато икономиката започне да се възстановява, мнозина от тях – особено в промишлеността – ще открият, че местата им са заети от роботи. Към това се прибавя и конкуренцията между по-евтината работна ръка в чужбина и тамошните… роботи. Срещу това „експертите“ вдигат рамена и казват: Ако на пазара на труда не можете да предложите нещо, което е по-евтино от роботизираното производство, от новите емигранти или от нископлатените работници в далечните страни, ще ви бъде много трудно да си намерите подходяща работа, освен нископлатената в сферата на услугите, където ще трябва да извървите дългия и болезнен път на разбитите надежди, независимо от това каква диплома притежавате… и която нископлатена работа е до време – докато роботите поемат и нея.
Друга тенденция е намаляването на работните часове поради повишаването на ефективността на работниците. Фирмите се научават да „произвеждат повече с по-малко“ и не се нуждаят от предишния брой работници. В цитирания по-горе доклад се предлага уместен отговор на отдавнашния спор: как ще се отрази набиращата скорост автоматизация на производството върху националната или световната икономика? Въпросът вълнува все повече хора и предоставените отговори варират от утопически до откровено зловещи.
Асоциацията по роботехника разглежда себе си като област, създаваща работни места (в собствените си производствени клонове), активизираща цялата икономика и защитаваща американската промишленост от изнасянето на работни места и конкуренцията зад граница. Какво обаче може да предложи автоматизацията в дългосрочна перспектива? Много хора (N.B.: и ние в това число, само че след Социалната революция) си представят роботизираната работна сила като дългоочакваното освобождение от 40-часовата работна седмица, което ще позволи на работниците в бъдеще да развиват повече своите творчески и изобретателни способности.
Критиците, на които подобна перспектива не се нрави, защото чуват погребалния звън, виждат в ускорената автоматизация на труда създаване на хаос в цялата икономика. В своята книга Светлина в края на тунела Мартин Форд счита, че когато икономиката стане напълно автоматизирана, у потребителите няма да има пари, за да потребяват, и тогава световната икономика просто ще спре. (N.B.: Ако се съхрани пазарната демокрация.)
Тази перспектива повдига сложни и тревожни, да не кажа непосилни въпроси за адептите на социалното статукво. Те се питат: ако автоматите заемат работните места на хората, това ще спаси ли производството от задграничната конкуренция (което е от изключителна важност за американската икономика)? До каква степен повсеместното заместване на работниците с автомати (при съхранение на високоплатените постове) ще увеличи разликата в доходите в САЩ? И още нещо, работните места, които по-рано се считаха неподлежащи на автоматизиране, няма ли скоро да престанат да бъдат такива?
Задават се още по-смущаващите въпроси: какъв вид икономика подхожда повече на едно напълно автоматизирано производство? Ако роботите завоюват промишлеността, земеделието и все повече други отрасли (което несъмнено ще се случи), какви структурни изменения ще бъдат необходими в икономиката, за да се адаптира тя към автоматизацията? Готова ли е съществуващата днес инфраструктура да посрещне ставащите изменения? Какви изменения (вероятно фундаментални) ще бъдат нужни, за да се удовлетворят потребностите на променящия се пазар на работната сила? Засега избягват да поставят въпроса: при какви безпазарни и бездържавни социални отношения всички тези и още много по-съдбоносни проблеми ще намерят решение?
„Теоретиците на постиндустриалното общество“ възлагат засега надежди на единствения перспективен и печеливш отрасъл – роботехниката, – но срокът на тези надежди е до момента, когато роботи поемат проектирането, производството и ремонта на роботите.
Учените филантропи са готови да пролеят сълзи:
Хората, на които се е налагало наскоро да търсят работа, знаят колко трудно могат да я намерят в днешна Америка. Милиони са безработни повече от година. Ако не си го преживял, сигурно е трудно да си представиш колко е тежко – да не можеш да си платиш ипотеката и да си нахраниш семейството. За това не са виновни безработните. Истината – казват те – е в това, че нашата икономика умира и вече не може да създава достатъчно работни места. Учените изброяват следните причини, поради които икономиката на САЩ умира и няма реални шансове в близко бъдеще да се съвземе (N.B.: А в по-далечно?):
1. В САЩ броят на новооткритите работни места неумолимо намалява. За последен път ръст над 3% за един 4-годишен президентски мандат е имало по времето на Картър (1977-81), а последният ръст над 2% е бил по времето на Клинтън (1997-2001).
2. За новооткритите места конкуренцията е жестока. Достатъчен е един поглед към графиките от началото на века до момента, за да се забележи ясната тенденция към увеличаване на безработицата – по всички „широки“ и „тесни“ критерии.
3. Не е пощадена и „държавната“ работа. За първи път при двойния мандат на Обама има абсолютно съкращаване и на работните места в „публичния“ сектор – с близо 670 хиляди, нещо невиждано досега. Някога те се считаха за най-сигурни, но сега властите по цяла Америка са изправени пред кошмара на бюджетните дефицити. В някои места положението е толкова критично, че властите съкращават дори полицията наполовина. (N.B.: Очевидно РР свива покупателната способност на V-то съсловие и количеството принадена стойност за паразитите до такава степен, че след като изядат и „средната класа“, започва самоизяждането между държавата-Левиатан и най-едрия капитал. Можем да им пожелаем със словата на Улрих фон Хутен, отправени към католическите и протестантските попове по време на религиозните войни в Германия: Самоизяждайте се, и ще бъдете изядени, когато се събудят духовете!)
4. По пътя на „регулациите“ американският бизнес постепенно ще бъде разрушен. Федералната агенция за храни и лекарства прогнозира, че хранителният отрасъл трябва да отделя допълнително 14 милиона часа всяка година, за да може да удовлетвори новите федерални норми за маркиране на продуктите. В резултат бизнесмените от бранша напускат Америка с ускорени темпове.
5. При данъците картината в САЩ е също много различна за едрите и дребните предприемачи. Най-крупните корпорации знаят как да се измъкнат, но някой трябва да плаща сметката и по-дребните предприятия често се оказват обложени с едни от най-високите данъци в света, когато се съберат всичките им „публични задължения“. И тук икономиите няма откъде другаде да дойдат освен от съкращаване на работната сила.
6. Обществото става все по-компютъризирано и все по-автоматизирано, поради което се нуждае от по-малко ръчна работа от когато и да било и това вече не може да се промени. Свръхбогатите се нуждаят все по-малко от нас. (N.B.: Когато РР засегне и „научната общност“ и извади главите им от торбите с казионна зоб, мнозина ще започнат да се идентифицират с „нас“!)
7. Китайските властници продължават да предлагат изгоди на големите корпорации с използването на огромното население срещу нищожно заплащане на робския труд. Това унищожава средната класа. Защо компаниите да заплащат на американските работници 10-20 пъти повече, отколкото на китайските работници? (N.B.: В отговор, САЩ сменят стратегията, изтегляйки производствата си от „развиващите се страни“, за да ги роботизират, но това ни най-малко няма да реши нито един от горните и следващи проблеми. Даже напротив – така че, както казваше нашият Ботев: Плачете филантропи!)
8. Всяка година САЩ купуват стоки за стотици милиарди долари в повече, отколкото светът купува от САЩ. Търговският дефицит убива американската икономика. Стотици милиарди долари, които отиват в останалия свят, биха могли да се инвестират в САЩ и да осигурят работа на милиони американци. Вместо да балансират вноса и износа, политиците продължават да рекламират „глобализма“. (N.B.: Очевидно калифорнийските „учени“ засега не могат да измислят нищо по-добро от протекционизма, но както показа „съветският“ опит, при достигнатото ниво на интернационализация на капиталите, затвореното общество е осъдено!)
9. Всяка година правителството на САЩ харчи стотици милиарди долари за лихви по държавния дълг. Това са пари, които могат да се изразходват за покупка на стоки на вътрешния пазар, за да се поддържат съществуващите работни места. (N.B.: Как „ще се поддържат съществуващите работни места“ при изброените по-горе причини, поради които икономиката умира и няма шанс да се съвземе, никак не е ясно. Населението наистина губи от огромните дългове, но лихварите определено получават солидни финансови свръхпечалби. Затова, когато четеш дълбокомислени разсъждения като горните, се питаш с какво си имаме работа: с „научен кретенизъм“ или с опит да бъдем видиотени?)
(следва)
Георги Константинов
БЕЗРАБОТИЦА
Автоматизирането и оптимизацията изискват все по малко работна ръка и обезлюдяването на промишлеността ще продължава да е неизменна посока в която ще се развива глобалната икономика.
Неизбежната растяща безработица ще принуди хората да се преориентират и ще започне урбанизация с обратен знак.
Десетилетията изгубени в образУвание вече няма да са толкова привлекателни. Хората ще се ориентират по практично, ще започнат свой бизнес или ще се върнат на село за да създават самозадоволяващи се ферми и общности.
Това лоши неща ли са?
В сравнение с сегашните хипертрофирали многомилионни мравуници от напълно зависими от системата хора, едно такова бъдеще изглежда много по добро.
Човек, това е просто… несериозно :). Наистина ли има нужда да обяснявам защо?!
Днес в немската преса, стои един анализ относно подържаният от ЕвроЦентрБанка „нисък“, и вече дори отрицателен, лихвен процент…
На кратко, изводът бе, че „очакваните“ ефекти на тази монетарна политика са нищо повече от един експеримент. Всички се държат, всякаш знаят, какво прави ЕЦБ, и че нещата са под контрола на „онея Горе ,дето разбират“. Но „страшната“ Истина е, че капитализмът е достигнал една Граница.
Своя Предел!
Този факт е грижливо крит от обществото. Приказката за подържаният Икон Растеж, като мотор на Икономиката не бива да се подлага на съмнение. Камо ли да се обявява официално и доказано от САМАТА ЦЕНТРАЛНА Евр. Банка за приключен !!!!
Това го пише немски икономист. Не в немски ляв вестник на банда Кукувици самообявили се за анализатори. А Написана от човек, занимаващ се цял живот с определена Материя. И среща прецедент в материята. За която сега съобщава.
Статия от официалната преса, която всъщност пише новини от вчера…
Та, както преди време Соц/елитите се събираха и се съветваха как да „спасят“ повече кеш по джобовете след „края“ на КомунизЪма. Който вече бе не само мъртъв, но се и вмирисваше…. Сега днешните Елити пият Глювайн край камината и мислят бързо. Бързо и единствено в СОБСТВЕН интерес! Защото, когато Капитализмът вземе да се вмирисва….. О, ла-ла!
Лошото е, че оловото все още е в ръцете на елита…
Не можеш ли да цитираш няколко „избрани откъса“ от това „замечателно произведение“ :)?
Надявам се, не ме вземаш на подбив – в смисъл ,че се увличам по подобни „замечателни произведения“. Увличам се, да.
Съмнението ми е начин да си прекарам деня интересно;)
Цитати.
Не мога да цитирам, щото не ми се търси:
Сутрин, преди или след новините в 0800, по Дойчландфунк правят редакторски преглед на печата. „Редакторски“е, щото не ти прочитат заглавието и: „Айди, кой от къде е!“ ,а разглеждат темите по- надълго и понекога дори и на широко!
Но вОсем сутрин, дорогой, гледам да не ме бутне некой още по-заспал колоздач и след туй да не си объркам трамвая …
Така че, нито име, нито заглавие забелезАх.
Но !
Забелязах, че на другаря Драги (Марио) му пускат музика за фон…
Понеже, до сега, общата „мелодия“ беше:
„Кеш на пазара и пак ще изгрее РАСТЕЖА, ууу-ху, бейби!“
Растежа!
Растежа (das Wachstum) е по тукашните земи, някакво много важно, почти митично същество.
Хранено и дундуркано по най-омекотителен и елегантен маниер!
За късмет на Растежа, дойдоха едни нещастни хорица, някъде от изток и сега вървят масово РЕКЛАМИ (това вече не е шега!!!) ,как е хубаво да интегрираме избягалите от бомбите и ужаса на войната и да си нахраним…Растежа с тях!
Че той, нещо, анемичен на напоследък, горкия…
Та, пускат му музика на Драги…
Но той не е виновен!!!
Марио не е виновен, нито за Растежа, нито за Лихвите, нито за Принцесата , дет я глътна Змея! Не! Друг е виновен!
На скоро имаше локални избори и половината народ каза, че са виновни… тез дето бегат от бомбите и идват тук…
Де го чукаш – де се пука…
Съвсем не бях ироничен – ако можеше да цитираш по-интересното, щеше да стане почти готова статия.
Изборите и настроенията срещу мигрантите са дълга и друга тема. Не би могло да бъде иначе просто…
Радетелите на запазването на съществуващия обществен строй се сгъват да мислят как да стане това. Ситуацията наподобява опитите за запазване на феодалните отношения с светлината на новите икономически реалности през 17 и 18 век. Всички знаем как свърши тогава, с кървави революции.
Днес ситуацията све повече започва да наподобява тогавашната.
Невъзможност за справяне с нарастващото социално напрежение със методите и средствата на познатия ни капитализъм.
То не са опити за базов доход. То не са опити за нови начини за преразпределение на благата – данък върху оборота, вместо върху печалбата, защото последния изчезва с помощта на няколко договора за консултации, които са равни на разходите, с които се минимализира печалбата. То не е намаляване на работната седмица (часова ставка или работни дни, но не и със запазване на възнаграждението равно на 8 часов работен ден при 5 дневна работна седмица, което всъщност обезмисля процеса.
Еми как с методи за запазване на правото на грабеж на капиталиста върху доходите на работника да спадне катастрофата, която предстои.
В исторически план, механиката на процесите е следната:
1. Новите научно технически открития и достижения са водили до промяна на средствата за производство, а от там и на икономическите модели;
2. Промяната на икономическите модели е водила до социални промени (съпътствани с остри противоречия);
3. Социалните промени са водили до политически промени, т.е. до промени в управлението, като методи и система (мирно или с революци);
4. И последно, промените в политиката са се утвърждавали със законодателни промени – правовия ред;
В момента сме във фазата на осъществени нови форрми на научно – технически прогрес, които вече влияят на икономическите модели. Социалните катарзиси набират скорост и обем. ПРедставителната демокрация не може да се справи с новите реалности и тъне в корупция (пазара на предлагане на стимули, т.е. лобизъм от корпорациите е по-силен от възможностите на народите да контролират „представителите си“). Предстоят икономически, вече не кризи, а катастрофи, войни, бунтове и терор.
Какво може да се направи?
На първо място замяната на представителната демокрация с пряка. Оперативната самостоятелност на „народните избранници“ следва да бъде заменена от обвързана компетентност с местните народни събрания (всички жители) и решенията от референдумите, а народните представители да са само изпълнители на народната воля, чрез фактически действия.
На второ място, при засилващата се роботизация, вемето за полагане на труд да бъде намалено постепенно от 8 часа на 4 или от 5 дневна седмица се се преминава на 4, 3 дневна, но само при условие, че възнагражденията остават същите, а за останалото освободено време се наемат нови хора (проблема с безработицата ще се решава).
Основен базов доход следва да има и за работещи и за неработещи, но на базата на солидарно разпределение на блага плащано от данъка върху оборота (за правото на собственика на средставата за производство да работи в това общество, което му е създало условия да работи спокойно и да му е осигурило пазара, който не иска да направи инвестиция в Сомалия и като му приберат всичко до седмица да осъзнае, какво означава и колко струва таксата за общество, което ти позволява да работиш свободно, тагава ще разбере, че да си умен и красив не е всичко). Базовия доход да е обвързан с участието на личността във формите на пряка демокрация – мярка срещу социалната апатия. Тази работа не става със забрани, както го мислят нашите полит кратуни, а със стимули.
И най-важния момент за преструктуриране на икономическия модел – кооперациите.
Свободното коопериране на граждани в производството, услугите и т.н. ще доведе до справедлива и народовластна система на икономика.
При кооперациите, за разлика от капиталовите дружества (ООД, АД и др.) гласуването при вземане на решения става с личността, а не с дяла от капитала, т.е. няма диктуващи мажоритари, няма тирания или олигархия, а има демократичност при вземането на решения (народовластие).
Печалбата пък се разпределя спрямо размера на вноската в капитала, което пък е принципа на справедливостта и стимулира участието в икономическото развитие на кооперацията.
Полагането на труд в кооперацията става срещу възнаграждение (макар че може да е и доброволно, но според мен трябва да има и допълнителен стимул), като възнагражденията се определят от общото събрание. Тоест има баланс между възнаграждение за труд и дял от печалбата, съответно елемента на експлоатация или напълно отсъства или е минимализиран до несъщественост.
По този начин печабите не биха останали в ръцете на малцината олигарси, корпоративни хиени, а биха се разпределяли между стотици и хиляди хора. Това е решаване на проблема с разтягането на ножицата на доходите.
Големият проблем е, как в светлината на глобализма, да се осъществи този икономически и социален преход. Очевидно е, че както навремето стачките са били национални, за да хванат декиш, сега съществува необходимост от едновременни действия в целия свят. От федерация от организации обхващащи Земята. От ясна полит-икономическа концепция, която да се приложи нявсякъде едновременно.
Необходимост от уеднаквяване на различните анархо подходи и идеи в обща теория с възможности за промяна и гъвкавост в случай на необходимост. Тук идваи основния въпрос – ще излезе ли от своята капсулованост анархо идеята, която е склонна към интелектуална елитарност (и уви липса на полулизъм, към който са толкова пристрастни народните маси).
Казано иначе, готови ли са народите за самоуправление и разкъсване на оковите?
Никой не е готов за самоуправление, преди да започне да се самоуправлява!
Свободата е осъзната необходимост. Първо трябва да осъзнаят необходимостта от това да бъдат свободни. А това става с пропаганда на истината.
не приемам марксистки дефиниции за свободата
Добре е да се прави разлика между понятията „истина“ и „реалност“.
„Истината“ е стремеж с необятен хоризонт(вечност), „реалността“ е тук и сега и все е с претенция да е представител на „Истината“.
Не са случайни тези думи „Истинана боли“, както и призива на Кирил Петков: „Да повдигнем Духа, за да направим място на Истината“ – та като познаваме „ленноста на човешката клетка“, в частност и нашата българска народопсихология – колцина ще са тези , които ще „стъпят в огъня“, ще се предадат на „изолбичението на Истината“ и то за да си отворят очите и да поемат отговорността, която идва със Свободата?!