Прогнозите ми за края на капитала и държавността

печат

СЕ ОКАЗАХА ПРЕКАЛЕНО УДЪЛЖЕНИ

(продължава от миналия брой)

След като консерваторите в американския конгрес прокарват закон, който понижава нивото на облагаемите доходи, вече едва ли не с шантаж искат да увеличат данъците на бедните. В замяна на това най-богатите ще получат най-големия къс от прословутата баница чрез вътрешния дълг на Америка.

Мнозина консерватори считат, че трябва да се увеличи броят на данъкоплатците. Фактът, че 46,7 милиона не плащат данъци по бедност, създавал морален риск – т. е. поощрявал „безучастието“.

Аз мисля – казва конгресменът Кемп, – че у хората трябва да има чувство за някаква отговорност към своето правителство. Щом получавали помощи и безплатни лекарства по бедност, трябвало да плащат и данъци. Познатият от памтивека „обратен Робин Худ“ – за да има повече за богатите, трябва да има по-малко за бедните.

Пропастта между класите расте, а консерваторите я обявяват за спасителна благодат. Алчните банкери поставят Америка на колене и се превръщат в герои на републиканците. Тази идиотска и откъсната от реалността партия започва нова война – с бедните и безработните, които демонизира и нарича мързеливци.

Ноам Чомски пише:

Главните архитекти (на тази политика) са „бизнесмените“ и те дадоха ясно да се разбере какви са техните интереси, те искат да им се „отдели най-голямо внимание“, независимо от това, какво влияние ще окаже това върху другите, които също страдат от тази политика. Консерватори, аз мислех, че вие сте против данъците? Войната против нисшите класи започна.

Роботронната революция (РР) като основа на анархистическото общество и комунистическата икономика

Предпоставки: роботизация и автоматизация на човешкия ръчен и умствен труд

Човешкото общество се технологизира все повече. Технологиите влияят върху социалните структури и тяхната трансформация. Влияят и на еволюцията на обществото. Първата социално-технологична революция е аграрно-занаятчийската. Втората е индустриалната. Днес обществото преживява трета – роботронната. Тя коренно го преобразява, променя не само материално-техническата му база, но и духовната сфера и производството на знания.

Световно известният икономист Леонтиев казва: когото и да запитате коя сила през последните двеста години е изиграла най-голяма роля за феноменалния икономически ръст, ще ви отговори – техническият прогрес… Автоматизацията, роботизацията и ускореното технологично развитие съкращават общия брой налични работни места във всички сектори на икономиката, без да създават толкова или още по-голямо количество нови, както ни успокояваха много теоретици от времето на лудитите.

Днес конкуренцията заставя все повече компании да се автоматизират, за да съхранят своя парцел от световния пазар. В резултат множество труженици губят работата си и не могат да осигурят съществуванието на своите семейства. Автоматиката и кибернетиката, работещи на пълни обороти, могат скоро да заменят не само промишлените работници, но и мнозина учени-специалисти.

Експоненциалният ръст в развитието на информационните технологии, на роботехниката и компютъризацията показва, че човешкият труд става все по-неефикасен за потребностите на населението на планетата. От началото на третата промишлена революция сме свидетели на увеличаването на „технологичната безработица“, защото работната сила на хората се заменя от машините. Тази тенденция измества работника, а следователно и потребителя в капиталистическото общество, което намалява потреблението. В дългосрочна перспектива това ще се окаже фатално за заетостта и за… капитала, защото в обозримо бъдеще роботизацията и автоматизацията на физическия и интелектуалния труд в развитите страни ще се издигнат на качествено ново ниво.

Лечение на системата от „гълъби“ и „ястреби“

Пред подобна перспектива политици и магнати на капитала търсят различни програми и политики за решение на проблемите, пред които ги изправя сфинксът на РР, в зависимост от принадлежността им към „гълъбите“ или „ястребите“. В недалечното минало един от факторите за форсиране на потреблението е системата на масово потребителско кредитиране, получила държавно стимулиране от „желязната лейди“ Тачър и президента на САЩ Р. Рейгън. През 2008 г. обаче се разразява финансово-икономическата криза. Старата политика става невъзможна, тъй като кредитната система достига минимума на олихвяването, а дълговете достигат обеми, чието изплащане се оказва невъзможно. Гърция е последният пример за фалита на този „неолиберален НЕП“.

Търсят се решения и в други насоки – например изграждане на „умни“, „зелени“ градове. Екологичната криза, която вече никой не отрича (отричат се само причинителите ѝ), неизбежно принуждава политиците и казионните теоретици, ако искат да избегнат агонията, да изработят оптимални стратегии за развитие. Използваните на днешния идеологически пазар се оказват негодни:

„Екологичният консерватизъм“, който отхвърля „свръхиндустриализирането“ и РР, поставя под съмнение нейната „легитимност“ и предлага силно ограничен ръст на промишлеността, вместо навлизане на науката и новите технологии с преимуществено развитие на производства, икономисващи енергия и ресурси, на мащабна индустрия на услугите с висококвалифицирана работна сила и висока степен на екологична защитеност, също търпи крах.

Други илюзорни капиталистически решения

За да избегнат катастрофата, която преди да стане екологична, ще бъде социална, буржоазните „-олози“ от 80-те години на ХХ век пледират за „Мирен модел“. Той има шанс да получи мощно развитие под натиска на икономическата и политическа криза през средата на 70-те години, ако се преодолеят капиталът и бранещата го държава, а не користните и невежествени форми на съпротива, които са следствие.

13-те основни положения на „мирния модел“ тогава са:

  • Отказ от всякакви „псевдопотребности“, като се започне от оръжията и се завърши с наркотиците, алкохола и никотина, от лукса и украшенията, които ни натрапва рекламата. Съкращаване на всички производства, задоволяващи „псевдопотребностите“ – т. е. лъвския пай от цялата индустрия.
  • Повсеместен преход към умерено рационално хранене, с отказ от всякакви излишества. Съкращаване на химизацията на селското стопанство, развитие на биологичните начини за защита на растенията и домашните животни.
  • Разпространение на градинските участъци, с помощта на които градските жители могат да разнообразят трапезата си с натурални продукти и да направят почивката и възпитанието на децата по-съдържателни.
  • Повсеместен преход към скромно и хигиенично облекло (без да е еднообразно) с отказ от модни излишества. Принципен отказ от облекло и предмети за еднократна употреба като извънредно скъпи в екологично отношение.
  • Курс към деурбанизация и строителство на селища от неголеми масивни домове и с прохладен микроклимат (12‑13 °С нощем, 16‑18 °С денем).
  • Повсеместно разпространяване на слънчеви инсталации на покрива за минимизиране на разходите за отопление и осветление, кухненски нужди и т. н.
  • Курс към съкращаване на средствата за транспорт. Пешеходни пътеки до „работата“, „покупките“, развлеченията. Замяна на автомобила с велосипед и за по-далечни разстояния – с електромобил. Отказ от повечето служебни, развлекателни и „информационни“ пътувания чрез разпространение на телевизия от нов тип, позволяваща „ефект на присъствие“ на всяко зрелище, текстове и изображения в електронен вид (вместо печатна продукция), видеоразговори на всякакви разстояние.
  • Съкращаване на производството на „излишна“ информация, всички данни, които не са непосредствено необходими на човека, се обменят само между машини.
  • „Оптимизация“ на световния топлинно-енергетичен баланс с увеличаване на „чистите“ източници на енергия (водни, слънчеви, вятърни, геотермални и пр.).
  • „Оптимизация“ на световния материално-суровинен баланс чрез рециклиране.
  • Култ към развитието на личността, към здравето и природата със съответно преразпределение на заетите в общественото производство и чрез утвърждаване на мироглед, наука, изкуство, морал, психология, философия и т. н.
  • Повсеместно разпространяване на средното семейство с две-три деца при рязко увеличаване на времето за общуване между родители и деца през почивното време. Преход към обикновено възпроизводство на населението.
  • Разширяване на участието на хората в решаването на социалните и глобалните проблеми.

Това са навремето мирните идеи срещу безмилостната реалност. Развити са задълбочено в книгата на английския икономист Шумахер „Малкото е прекрасно: икономика заради хората“ (1974), както и в книгите на Дж. Форестър „Световната динамика“ (1971), на Д. Медоуз „Пределите на ръста“ (1972), М. Месарович и Е. Пестел „Човечеството в повратен момент“ (1974), Я. Тинберген „Преразглеждане на международния ред“ (1976), на Е. Ласло „Целите на човечеството“ (1977) и др. Същите тезиси са в основата на нашумялата книга на Джереми Рифкин „Ентропията: новият мироглед“ (1980), чийто автор се опитва да разпростре законите на термодинамиката върху закономерностите на развитието на човечеството („всеки прогрес се постига за сметка на деградацията на околната физическа или социална среда“), но по същество и той стига отново до „мирния модел“… (Рифкин прави опит да сплаши господарите, за да ги направи по-отстъпчиви – техният отговор е „съкращение“ не на потреблението и на нуждите, а на… нуждаещите се.)

Не може да се отрече рационалният характер на някои от тези предложения, но капиталът е ирационален.

Георги Константинов
(следва)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *